Моето черноморско лято 2009

За потапянето в духа на шест черноморски бисера, а именно: Черноморец, Созопол, Поморие, Бургас, Приморско и Китен.
Интересното и обогатяващо посещение на забележителностите. Дегустацията на морски деликатеси, и … „Ледена епоха 3” в лятното кино на Приморско.

Моето лятно пътешествие тази година започна от автогара София. Заповядайте с мен на автобуса, който ще ни отведе до първият бисер от българското черноморие – Черноморец. Настаняваме си багажа, настаняваме се и ние и ето … тръгваме.
През прозореца се наслаждаваме на гледката – от двете страни на автомагистралата се виждат просторни поляни … необхватна за очите красота, на която няма как да се наслаждаваме в големия град.

Спираме за почивка близо до Нова Загора. Слизаме от автобуса, за да се освежим, да хапнем набързо и да се заредим с нови сили за останалата част от пътуването, което е с общо времетраене около шест часа и половина. Отново потегляме. В автобуса са ни пуснали филм, но ние няма да го гледаме, защото очите ни искат да гледат през прозореца … на длъж и на шир само и единствено този необятен простор от зеленина, така приятна за нашите сетива.

Пристигаме в Черноморец.

Автогарата в Черноморец

Първото нещо, което виждаме са хората, чакащи да предложат стаи под наем на новопристигналите туристи. Ние обаче предварително сме си резервирали стая в семеен хотел и учтиво отказваме поканите. Имаме си и схема на улиците в Черноморец, която ни е от изключителна полза за намиране на мястото, където ще отседнем.

Настаняваме се в чудесна стая на дом „Стамови”. Близо сме до центъра и плажа. Оставаме не просто приятно изненадани, а направо очаровани от чистотата в тази къща. Мокрите кърпички, които си нося в багажа от София, за да почистя шкафовете, гардероба и т.н. си остават снежнобели. Ами радвам се като малко дете, стоящо пред коледни подаръци, без да знам какво ме очаква на следващото място, където ще нощуваме – Приморско. В Черноморец сме 3 нощувки, а за да може да разгледаме повече, останалите 4 дни от нашата почивка ще бъдем в Приморско.

Първият ни ден /по-скоро следобяд, защото пристигаме към 15ч./ в Черноморец прекарваме в разглеждане на забележителностите. Е, те не са кой знае колко много. Селището е с превъзходно разположение в своеобразна падина край брега, на малък залив до самото море. Малкият залив, който още от стари времена гърците наричали „Агиос Николас” /Свети Никола/, има формата на подкова, обърната с отвора на север.

Открива се магнетична панорама – на север погледът докосва нос Емине, а на юг – се плъзга до Аркутино. Живописната природа, галещите слънчеви лъчи и топлите черноморски вълни превръщат селището в божествено кътче, предразполагащо към идилия и спокойствие.

Една от забележителностите на Черноморец е райската градина и православния храм „Свети Никола”. Райската градина е пред самия храм. Храмът представлява едноетажна постройка. През 1994г. е бил опожарен и са били спасени само дървен кръст и икона на „Свети Никола”. Сградата е възстановена със средства на местните жители.

Храм Свети Никола

Райската градина

На следващата сутрин времето е мрачно и не е подходящо за плаж. Отправяме се с маршрутка към Созопол. Целият ден ще прекараме тук. Първо разглеждаме основната културна и историческа забележителност на града, а именно – Археологическия музей.

Археологическият музей

През 1961г. Светият синод предоставя сградата на храм „Свети Кирил и Методий“ за създаване на музей, в който да се съхраняват и експонират археологическите материали, откривани в Созопол и околностите. Музеят притежава редица уникати, част от които са достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Структуриран е в две направления: археология и християнско изкуство.
Вътре е забранено да се снима, но ние ще си позволим да направим само три снимки.

В Археологическия музей

Експозицията в Археологическия музей

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха.

През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) под името Аполония Понтика. Името на града идва от бог Аполон считан за закрилник на колониите. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония – Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония освен да пази достъпа до бургаския залив, била богата и на подводни залежи на сол.

Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече.
През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена – разрушена. Погледнете, ето и част от крепостната стена.

Крепостната стена

През IV в. градът отново е в подем и вече е известен с името Созополис – „град на спасението“. От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол.

Созопол

Аз лично не съм възхитена от Созопол, но всеки вижда по различен начин дадено място.

Следващата сутрин, времето отново не е за плаж. Ще отскочим с автобус до Поморие, и след това, преди да се върнем в Черноморец, ще разгледаме и Бургас.
Няма директен автобус от Черноморец до Поморие и поради това се прекачваме от Бургас. Следват непрекъснати завои, при което гледката към морето е страхотна.

В Поморие сме. Тук последно съм била точно преди 9 години. Централната улица е много променена – има фонтани, цветя, въобще вижда се положителен напредък.

Поморие

В Поморие

Тук, в едно от местните заведения ще дегустираме миди. Никога през живота си не бях опитвала подобно нещо, но не е лошо, а гледката от ресторанта към морето е невероятно красива.

Малко известно е прабългарското име на Поморие – Тутхон. За съжаление и аз не съм запозната откъде точно произлиза то.
Съдбата на Поморие (Анхиало) е да бъде често опожаряван и разрушаван. Разрушавали са го готи и авари, унищожавали са го пожари и природни бедствия, затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.

Към края на XVIII век тук се заселва турчина Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но започнал често да му се явява насън красивият момък яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който извършвайки молитва го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.

През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив.
На 6 май тук ежегодно се извършва тържествена архиерейска служба и поклонение, придружени от тридневен панаир, на който се стичат богомолци и търговци.
Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.

В Поморие е и паметникът на Яворов. Сядам на пейката и поглеждам морето …

Паметникът на Яворов

Последният обект, който ще разгледаме преди да тръгнем към Бургас е музеят на солта — единствен в България.

Музей на солта

Сол

Е, щях да забравя – преди да си тръгнем от Поморие, трябва да се разходим по черния пясък …

Черният пясък в Поморие

Часът е 16.30 и ние стъпваме в Бургас. Решаваме да се приберем в Черноморец с автобуса от 18ч. и имаме около час и половина до тръгването.
Естествено, че се разходим из морската градина.

В морската градина на Бургас

Правим снимки и се сещам за кафенето с формата на гъба. Казвам си, че трябва да я намерим – „гъбката”, защото тя е спомен от моето детство, когато преди двайсетина и повече години всяко лято бяхме на почивка в Бургас.

Иииии … ето я … тя си е все същата и най-важното – съществува! Но батерията на фотоапарата беше на изчерпане и точно тук пред „гъбката” вече нямаше никаква възможност да се направи снимка. Ами как няма да се изтощи батерията, като в Поморие се разсипахме да снимаме наляво и надясно :)

Бургас е модерен и красив град. Наред със съвременна архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам.

Бургас често е наричан българският Сан Франциско. Заради малките улички в центъра, старите къщи и живописната морска градина, Бургас е считан за най-романтичния град в България. Той е и дом на много известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви.
Една от популярните забележителности на града е „Мостът“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век.

Така си измина и третият ден от почивката ни, и на следващата сутрин най-после времето е слънчево и приятно за плаж.

Приготвяме си багажа и по обяд тръгваме от Черноморец в посока – Приморско.
В Приморско ще отседнем в семейна къща „Владимиров”. Ето тук вече идва разочарованието ми, но няма да се спирам в подробности, а само ще кажа, че условията бяха коренно противоположни на тези от стаята ни в Черноморец. Който е гледал внимателно – ще се сети за какво иде реч. Иначе „хазяите” ни са много любезни хора, но това идва в противовес на обстановката.

Една от вечерите опитваме от морските дарове. Поръчваме си рапани … и раци.
Един от ресторантите, където смея да кажа, че съм много доволна от приготвената храна е ресторант „Приморско” и механата към него „Кума Лиса”. След като приключихме с вечерята, сервитьорката ни подари за спомен картички със снимка на Приморско и логото на заведението. Все още съм си я запазила, като приятен спомен от едно великолепно прекарано лято.

Предпоследната вечер отиваме на лятно кино. Ще гледаме „Ледена епоха 3”. За първи път съм на лятно кино и е доста вълнуващо самото очакване да преживееш нещо различно от обичайното. Нареждаме се на опашката, на която присъстват основно деца – организирана група със своите учителки-придружителки. Каква ти група, то си е направо „групище”, защото те са 80% от публиката. Ами гледаме „Ледена епоха 3”, какво се учудвам – нормално е сред зрителите да преобладават децата. Но глъчката е огромна – толкова деца на едно място възпроизвеждат невероятен шум. Нищо. Филмът започва …

Последна вечер е. Отиваме на бар, за да опитаме някой от коктейлите.

коктейл

Приморско е разположен на малък полуостров на брега на Черно море, в подножието на странджанските върхове, спускащи се към брега.

Приморско

Това е най-северното населено място в България, където виреят цитрусови плодове.

В Приморско

Последен ден. Вместо да ходим на плаж, ще посетим – Китен.
Китен е много красиво кътче за отдих на български и чуждестранни туристи. Градчето разполага с два плажа – Атлиман (на север) и Урдовиза (на юг). Курортът разполага и с малко пристанище, от което може да се наеме кораб за разходка до съседни селища – Приморско, Лозенец, Царево. Ние за съжаление нямаме време, защото не трябва да изпускаме автобуса за София. Но все пак ще опитаме и от вкусните гозби на Рибарският хан. Това е ресторант близо до брега, който е под формата на пирамида. Счита се, че е енергиен център.

Рибарският хан

Рибарски хан

Е, отиде си и това лято, но прекрасните незабравими спомени остават да топлят душата. Дано и вие поне за миг сте стъпили заедно с мен по черния пясък на Поморие, опитали сте някои от морските деликатеси, чули сте гласчетата на децата, гледайки Ледена епоха 3 …
И така, до следващото лято, надявам се още по-приятно и неповторимо.

Автор: Ася Митева
Снимки : Ася Митева