Десет години в Мароко и стотици дихания на пустинята Сахара, които усетих от брега на Антлатическия океан до върховете на Атласките планини. Обичам да пътешествам, виждайки с очи това, за което други мечтаят.
Живеехме в гр. Сафи на брега на Атлантическия океан. Градът е известен с грънчарското си производство, голямото пристанище и многото фосфатни заводи. В един прекрасен ден решихме да посетим пустинята Сахара, разположена на площ над 7 млн. кв. км. и обитавана главно от араби-бербери. Арабите наричат Сахара “Бахар бела ма”, което на арабски означава море без вода. Това е най-голямото пясъчно море в света, което през деня се нагрява до 80 градуса, а през нощта се охлажда до 10.
![Сахара Сахара](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/11/sahara.jpg)
Сахара
Дали беше авантюра или голямото желание да видим нещо свръхестествено, ни подтикна към това пътешествие. Бяхме чули, че преди нас двама българи са загинали притиснати от пясъците и пили вода с антифриз от колата. Пътуването през летните месеци е забранено, поради голямата горещина и честите пясъчни бури, които променят пясъчната структура за броени часове. Лишеният от вода човек в Сахара умира след няколко часа, погребан под движещите се дюни.
Маршрутът, който избрахме беше Сафи- Ессауира-Агадир-Тарудант- Уарзазат – по течението на река Дра /1000км. дълга/- Загора- Тагунит и обратно през Маракеш за Сафи.
![Маршрутът и снимки от пътуването Маршрутът и снимки от пътуването](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/11/snimki-ot-patuvaneto.jpg)
Маршрутът и снимки от пътуването
Пътуването от Сафи до Агадир е по живописния бряг на Антлатически океан, с път обграден от коркови, кедрови и палмови гори. От корените на кедъра и туята, в съчетание с бялото лимонино дърво, в гр. Ессауира се изработват красиви предмети- кутии, маси, столове в ориенталски стил.
Често покрай пътя виждахме маслинопреработващи “предприятия” – камила със завързани очи и прикрепен ярем към нея въртеше голям воденичен камък, превръщайки тонове маслини в зехтин. Интересно и забавно, а полученият зехтин е с много добри качества.
Останахме 2 дни в гр.Агадир – красив курортен град – перлата на Атлантически океан, след което се отправихме към оградения с високи стени гр. Тарудант и от там през Атласките планини до гр. Уарзазат. Необезопасеният път, голите скали и острите завои, ме караха да затварям очи над дълбоките пропасти.
В Уарзазат гостувахме на българи и после се отправихме по един непрекъснато спускащ се и извисяваш в небесата път, често обсипан с пясъци до гр. Загора. В малкото хотелче, в което отседнахме след изнурителното пътуване, заспахме веднага.
На другия ден отпочинали се отправихме към гр. Тагуни и от там по черен път към най-близкия оазис.
Пътувахме без да приказваме. Нещо странно се случваше. Пред нас с огромна бързина се придвижваха черни облаци. И изведнъж, като от огромна фуния, върху нас започна да се изсипва пустинен пясък. Пътят не се виждаше, а пясъкът започна да прониква в колата. Задушавахме се. поставихме кърпи на лицата си. Спряхме ужасени, изчаквайки преминаването на бурята. Сирокото отмина за около 20 мин., които ни се сториха цяла вечност.
![Посока Сахара Посока Сахара](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/11/posoka-sahara.jpg)
Посока Сахара
Пристигнахме в гр. Тагунит, известен с голяма сбирка от стари арабски ръкописи, изписани със златни букви върху кожени листове. В града има указателни табели с нарисувана камила и времето за пътуване до даден оазис – имаше от 5 до 55 дни.
Излизането от гр. Тагунит към пустинята е доста трудно, но ние намерихме пътя и се отправихме към оазис, отстоящ на около 30 км. в пустинята. Нямаше движение на коли, но пътувахме бавно по почти затрупаният път от пясък. И още една изненада- по средата на пътя се издигаше огромна пясъчна дюна. Още не беше минал песъкорина.
Спряхме и излязохме от колата сред море от пясъчни дюни и пълно безмълвие, усет за нещо свръхестествено. Термометърът показваше 55 градуса и непрекъснато се наливахме с вода. До оазиса не стигнахме, направихме много снимки, напълнихме по една торбичка с пясък от очите на Сахара и поехме обратно, опасявайки се от нови дихания на пустинята, която явно се забавлявяше с нас.
И отново през Атласките планини в подножието на връх Тубкал /4165 м./ се добрахме до гр. Маракеш. Останахме още 3 дни, за да си починем от изживяното пътуване, което никога не бих повторил. Достатъчно е веднъж да погледнеш в очите на Сахара, за да се влюбиш в нея и разлюбиш завинаги.
Автор: Златко
Снимки: Златко