Пътешествие до Прованс – с дъх на лавандула и средновековна история (част 1)

Миналата година, за да изчакаме порасналите ни деца да решат кога и къде ще пътуват лятото, успяхме да се измъкнем на море чак в края на Септември. Затова тази година, докато тече лятната сесия, започнахме да гледаме какво се предлага като дестинации за Юни. И се спряхме на екскурзия до южна Франция. Предвиждаше се разглеждане на няколко градчета около Марсилия – непозната за нас територия. И щеше да е в периода на цъфтене на лавандулата. Красота.

Колкото пъти и да посетиш Прованс, винаги ще видиш нещо различно. От Прованса на Римската империя през Средновековието, от неголемите абатства към страхотните папски дворци, от простодушните народни празници към изисканите фестивали, привличащи интереса на интелектуалците от цял свят. Даже и природни явления отличават Прованс от останалата част на Франция. Тук духа вятърът „мистрал“-силен и студен северозападен вятър. Характерни са маковите и лавандулови ливади, лозовите и маслинови масиви. Провансалците са древен народ, запазил своя език и традиции. Не случайно този район е обичан от хората на изкуството- художници и поети.


Преди няколко години направихме едно пътуване с престой в Ница. С кола под наем обиколихме някои градчета в Алпите и се бях омагьосала от тях. Но тогава дори не си записах имената им. А там все едно времето отдавна беше спряло. Няма да видиш нова дограма или климатик. Само камък и дърво. Бяха разкошни. Много трудно се стигаше до тях. По тесни пътища с много завои. Страхотна денивелация. От нивото на морето за час вече виждахме снежни върхове. Страхотен контраст. Коли се връщаха със ски на покривите си. Но имената бяха непроизносими и труднозапомнящи се. Споменът от тях обаче още е силен. Прованс е специално място. Далече от лукса на крайбрежието. Това повлия на нашия избор.

Ден 1 – Милано

Събота е. Подреждаме багажа и леко се суетим в последните минути преди тръгването към летището. Предстои ни полет до Бергамо. И онези скучни 2 часа чакане. Няма как. Ще се изтърпи. Пристигаме на Терминал 1 и за първи път ще пътуваме с групов билет. Само с лична карта ни разпечатаха билетите и за наша изненада имахме места. Нямаше да го има това блъскане като преди.

Вътре сме и минутите бавно се нижат. Най-накрая заемаме местата си в самолета. Предстоят ни почти два часа полет. Като се изключи турбуленцията преди кацането, всичко беше нормално. На жената до нас и стана лошо. Най-накрая кацнахме и след взимането на багажа потърсихме хората, с които щяхме да споделим това пътуване. Оказахме се към 30 човека. Имахме си водачка и тя ни заведе към автобуса, с който щяхме да пътуваме следващите дни. Поехме към Милано. Какво да кажа за този град….определено не е моя град. Някак си колкото пъти и да се ходи там не го усещам, не ме вълнува. Сега пак щяхме да имаме време за разходка в него. По традиция автобусът спря до Кастело Сфорцеско.

Милано, Кастело Сфорцеско

Милано, Кастело Сфорцезко

Влезнахме в двора и дочухме музика. В едното крило, на сянка под колоните, имаше камерен оркестър и хор. Хора се бяха събрали и слушаха.

Милано

В автобуса ни казаха, че заради Експо 2015, което се провежда в Милано от 1.05 до 31.10.2015 г. има много съпътстващи прояви за туристите. И поради тази причина, фирмата беше решила, вместо да спим в Генуа първата вечер , да останем в района на Милано и вечерта да посетим изложението. След 19 часа билетът е 5 евро и след разходката в града щяхме да се отправим натам.

Милано

А ние след като послушахме хубавата музика се отправихме към близкия площад на гара Кадорна с иглата – символ на модната индустрия в този град.

Милано

Милано

Слънцето доста ни напече и затова се насочихме към парка Семпионе. Да потърсим прохладата на дърветата и езерцата там. Той беше пълен с хора. Съботен ленив следобед. Имаше спортуващи ентусиасти. По тревните площи младежи се печаха. Някои играеха футбол. На стадиона имаше някакво мероприятие и младежи с различни екипи тичаха из парка. На една поляна група с пръчки в ръце се упражняваше в някакъв боен спорт.

Милано, парк Семпионе
А в езерцата кипеше живот. Различни видове водоплаващи птици с малките си чакаха спрелите хора да ги хранят. Те специално си бяха приготвили бисквити и хляб. Имаше и доста големи риби и костенурки. Забавно беше да гледаш тези животинки.

Милано, парк Семпионе

Милано, парк Семпионе

Имаше и естради на няколко места. Вечерта щеше да има някаква програма. За туристите имаше всякакви изкушения.

Милано, парк Семпионе

Милано

Беше приятно и интересно, но все пак решихме да отидем и до Катедралата. Определено е много красива. Поехме по Виа Данте, голямата търговска улица, и се впуснахме в човешкия поток. Доста бяха туристите. Имаше и много улични артисти. Всеки се опитваше да привлече вниманието към себе си. Чухме характерните песни на кришнарите и след малко пред нас се появи цяла процесия. Пееха и танцуваха.

Милано, Виа Данте

Градът кипеше от живот. Скоро се озовахме на Пиаца дел Дуомо и поснимахме Катедралата и намиращата се до нея галерия на Виторио Емануеле.

Милано, Катедралата

Милано, галерия на Виторио Емануеле

Времето напредваше и се насочихме към мястото на срещата. За последно снимахме фонтана пред Кастело Сфорцеско.

Милано, фонтанът на Кастело Сфорцеско

Заехме местата си в автобуса и поехме към Експо 2015. Намира се в посока към летището Линате. Само щяхме да добием представа за него. Темата тази година е „ Да изхраним планетата, енергия за живот“. В изложението участват над 140 държави и организации. Там са показани технологии, иновации, култури, традиции и креативност и как те са свързани с храните и хранителния режим.

На изложението са засегнати два основни проблема на съвремието – как да се създадат условията за производството на достатъчно като количество и качество храна за населението на Земята и как да се гарантира устойчивост, т.е. деликатния баланс между хората, Земята, водата и атмосферата.

Целта на изложенията е както образователна, така и да улеснят срещите между различните хора и култури и да подпомогнат взаимодействието между държавите.

Площта на изложението е доста голяма и може да се разглежда с дни. Затова има различни билети. Еднодневен билет за възрастен е 39 евра. Двудневният – 67 е. Тридневен – 105 е. Ако билетът е с предварително фиксирана дата цените са по-ниски. Има много видове билети, за да може всеки според времето си и това колко силно и какво го интересува да направи своя избор.

Ние пристигнахме към 19,30 часа и си взехме билети от 5 евра. Имахме време до 21 часа и после тръгвахме към хотела, който щеше да е в покрайнините на Милано.

Милано, Дървото на живота

Това съоръжение е наречено Дървото на живота. На кръгъл час на фона на музика фонтаните се синхронизират с нея, има светлини и летящи сапунени мехурчета…Красиво е. Успяхме да го видим. Минавахме покрай палатите на страните, участващи в изложението. Пред някои имаше големи опашки. Нямахме време за чакане.

Милано, Експо 2015

Милано, Експо 2015

Милано, Експо 2015

Всички палати са направени от материали, които могат да се рециклират. На някои места влезнахме. Интересно е. Но трябва време за по-обстойно разглеждане. Нищо. До Октомври месец има време.

Нашата страна не е представена там. Не мога да си обясня защо. Това би била една добра реклама за хранителната ни индустрия.

На сцена DJ човъркаше нещо по пулта си. Скоро щеше да дойде неговия ред да забавлява посетителите в топлата вечер.

Денят свършваше. Времето мина бързо и се насочихме към изхода. А хора се редяха за поредното събитие. Щеше да е хубава и интересна съботна вечер.

Милано, Експо 2015

Събрахме се е и бързо стигнахме до хотела. Беше време за почивка. Утре ни предстоеше доста път и хубави градове за разглеждане.

Ден 2 – Генуа, Ница и Сосе ле Пин

Закусихме и освободихме стаите. Натоварихме багажа в автобуса и поехме към Генуа. Времето ни там щеше да бъде доста ограничено, заради промяната на вчерашната програма. Разстоянието е около 140 км и скоро попаднахме в трафика на града. Спряха ни пред Аквариума и от там ние бързо поехме към площад Ферари. Бяхме идвали тук и бързо се ориентирахме по стръмните улички. Искаше ми се да успеем да разгледаме и нещо ново.

При предишното ни идване много се бяхме впечатлили от някои църкви – Chiesa del Gesù e dei Santi Ambrogio e Andrea и Cattedrale di San Lorenzo. Вътре има мраморни колони, страхотни картини по стените, изящество…Сега обаче течеше неделната сутрешна служба и не беше удобно да се разхождаме и разглеждаме вътре.

Генуа

Генуа

Харесва ми този град. Цветен, амфитеатрално разположен…Навсякъде орнаменти, колони и красиви детайли.

Генуа

Генуа

От площада тръгнахме по улица 20 Септември и се озовахме до Базиликата Santo Stefano. Огледахме се от къде може да минем, за да я разгледаме отблизо.

Генуа, Базиликата Santo Stefano

Генуа, Базиликата Santo Stefano

Вътре тешеше католическа служба, а като слязохме по стълбите в криптата -там пък се бяха събрали православни и имаше служба на украински. Така църквите си бяха поделили сградата.

По красива алея се заизкачвахме. От тук имаше по-голяма видимост към града. Хора тичаха покрай нас в неделната сутрин.

Генуа

По много покриви имаше градини с доста големи дървета и зеленина.

Озовахме се пред голяма църква – Santa Maria Assunta. Част от нея беше в реставрация.

Генуа, Santa Maria Assunta

Понеже нямахме много време заслизахме надолу с идеята да започнем да се приближаваме към мястото на срещата.

Генуа

Генуа

По увеличаващият се шум и хора разбрахме, че сме в правилната посока. Остана само време да изтичам на пристанището и да се порадвам пак на пиратския кораб закотвен там. Това е постоянна атракция – Galeone Neptune. Вътре може да се влезе и да се разгледа. Мисля, че входът беше 5 евро.

Генуа, Galeone Neptune

Това успяхме да разгледаме в Генуа. За разполагащите с повече време бих препоръчала и Аквариума. Така се разхлажда човек от жегата навън. Много е голям и доста морски видове могат да се видят. Мен лично тук ме изненадаха пингвините. Има и делфини. При всички случаи има какво да се види вътре.


Сега се отправяхме към красивата Ница. Някъде към 160 км трябваше да изминем. Този слънчев Лазурен бряг! За последно бяхме тук миналия Февруари на Фестивала на цветята. Тогава беше към 20 градуса и се порадвахме на топлото слънце. Докато в Италия се удавихме от дъжд и студ. Климатът е райски. Почти няма лоши дни през годината. С нетърпение очаквах да пристигнем там.

Преди още да спре автобуса, с моя човек бяхме решили да започнем нашето разглеждане с качване на хълма до Стария град и от там да се порадваме на панорамата. Така и направихме. Не ползвахме асансьора, а по стълбите се заизкачвахме нагоре.

Ница ни посрещна с пълен плаж.

Ница

Тук има хубави панорамни площадки, от които гледката спира дъха. А горе , на върха има страхотна зеленина, пейки, кафенца и е много приятно както на местните хора, така и на туристите.

Ница

Ница

Ница

Ница

Една цяла пътека, която обикаля горе, е с красиви мозайки. Всяко стъпало си струва да се погледне.

Ница

Ница

Ница

Ница

Много хора бяха довели децата си в този неделен следобед да поиграят тук. Имаше и детски рожден ден на тревата, под сянката на дърветата.

Беше време да слезем и в града. Искахме да видим пазара на цветята, но явно беше приключил и имаше само празни сергии. Запътихме се към площад Масена.

Ница

И изведнъж до ушите ни достигна детска глъчка. Насочихме се натам и се озовахме на площад, пълен с хора и деца. Имаше вода около сантиметър и се получаваха страхотни отражения в нея. Голи дечица търчаха или си седяха на земята. Чудесен начин за разхлаждане в този топъл ден. Така родителите бяха спокойни и за най-малките дечица. Никога не съм виждала толкова щастие на едно място.

Ница

Изведнъж от някакви дюзи започна да излиза водна пара. Всички деца хукнаха към тези места. Детски смях се носеше във въздуха.

Ница

Ница

Ница

После се показаха цели струи с вода и всяко детенце можеше да се облива както пожелае.

Ница

Браво на този, който беше измислил и реализирал това. Как не видяхме едно дете да се подхлъзне, падне или удари…Или да настъпи нещо остро. За всичко беше помислено и виждахме спокойни родители и щастливи деца.

С мъка откъснах очи от това прекрасно място и потеглихме към уговореното място.

Спряхме се на Fontaine du Soleil и фигурите на площад Масена. Вечер тук е много красиво, когато те са осветени в различни цветове.

Ница, фигурите на площад Масена

Ница, площад Масена

В последните ни минути тук се поразходихме в градините на Алберт Първи. В сенките на дърветата хора почиваха след обиколките по улиците.

Беше чудесно озеленено, имаше портокалови дървета, обсипани с плод, цветя.

Ница, градините на Алберт Първи

Ница, градините на Алберт Първи

Никога през живота си не съм се надявала, че ще мога да бъда тук и да видя тази красота. A станаха вече три пъти. От Ница снимките винаги са хубави, защото самото място е прекрасно. През цялата година. И много бих била щастлива, ако след време пак успея да дойда тук.

Последното нещо, което видяхме преди тръгване беше Monument du Centenaire.

Ница, Monument du Centenaire

Сега се радвахме на климатика в автобуса и гледахме през прозорците. Предстоеше ни доста път до мястото, където щяхме да спим следващите дни. От тук започваха непознатите за нас дестинации.Едно малко френско селце, на трийсетина километра на запад от Марсилия, Сосе ле Пин. Бях гледала през гугъл и там нямаше нищо. Ние щяхме да спим в единствения хотел. Иначе има вили, които могат да се наемат. Щеше да е спокойно място. Очакваше се да пристигнем към 21 часа и някои ги чакаше вечеря там. Докато пътувахме, екскурзоводката ни разказа за него. Там по ресторантите и хотелите не знаят какво е замразена риба. Всичко, което се приготвя е уловено от рибарите същия ден. Продуктите са пресни и кухнята типично провансалска. А името на селището идва от това, че в района има много пини – типичните зелени средиземноморски дървета, от които е направен и приказният герой Пинокио.

Стигнахме до хотела и бързо ни раздадоха картите за достъп до стаите. Оставихме багажа и решихме с последните лъчи на слънцето да се разходим и да видим това селце, където щяхме да бъдем през следващите няколко дни.

На малко площадче до хотела и пристанището се градеше малка сцена. По ресторантите наблизо хора спокойно вечеряха. Музика на улични музиканти допълваше картината.

Сосе ле Пин

Сосе ле Пин

Сосе ле Пин

Това отсреща беше Марсилия и островите срещу нея. Каменист беше плажът. Имаше още хора по него. Радваха се на неделната вечер и спокойствието, което цареше тук. Почти нямаше движение на коли.

Тук вече бях нападната от стръвни комари и решихме да поемем обратно. На сцената имаше група и пееха евъргрийни. Доста хора се бяха събрали. Поседнахме и с удоволствие слушахме тези млади хора. Погрижиха се този дълъг ден да бъде завършен по един неочакван начин. Късно се прибрахме и настроихме за почивка. Заслужена. Новият ден предстоеше. Трябваше да имаме сили за него.

Следва >> Ден 3 – Марсилия и Люберон

Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел

Публикувано в категория: Италия, Франция . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>