Защо харесвам Германия / или впечатленията на един турист /

Винаги с удоволствие пътувам към тази развита, уредена и спокойна страна – Германия. И винаги се замислям, защо е така?

Разхождайки се в музеи или посещавайки исторически забележителности, в зоопаркове или природни обекти често срещах групи деца и ученици на всякакви възрасти. Те изпитваха респект към своите възпитатели и учители и стриктно следваха правилата на придвижване и разглеждане на различните като естество и вид експонати. Същевременно, когато им даваха възможност, задаваха интересни въпроси. Не видях никъде да изхвърлят безразборно отпадъци. Пътувайки в обществен транспорт, спазваха като всички останали обичайните норми.

Ученици

Зоопарк Вупертал

На другия полюс поставям възрастните хора, вече пенсионери, които посещаваха същите обекти плюс разнообразните развлекателни заведения. Всички се усмихваха, бяха спретнати, спортно облечени. Нямаше никъде повишаване на тон, случайна свада или някакво бурно недоволство. На опашка, ако някъде имаше, търпеливо и възпитано изчакваха своя ред. Дори хората, затруднени в придвижването си от различни болести, живееха пълнокръвен социален живот и се радваха на нормалните и простички неща. Не ги подтискаше тяхната различност, не се чувстваха подценени или неразбрани.

Атракция за малки и големи 1

Атракция за малки и големи 2

В делниците работещите възрасти се усещаха по магистралните задръствания в пиковите часове. В почивните дни обикновено цели семейства подкарваха велосипеди и се отправяха към паркове и гори. Капризите на метеорологичното време не ги притесняваха.

Изворът на р. Рур

Хатинген

Национален парк Айфел

През един от уикендите направихме обиколен тур в район, известен със селския си туризъм – Вилинген.

Вилинген ски шанца 1

Вилинген ски шанца 2

Вилинген

През зимата във Вилинген се практикуват ски спортове, но и през другите сезони хората го посещават. И има защо: прекрасни междуселски пътища, малки симпатични хотелчета със завидно спа- и гурме- меню, усмихнати и загрижени за спокойствието ти служители. Самите села – спретнати, подредени, като на картинка. И още нещо, което ме впечатли, а може би не трябваше. На изисканите вечери, всеки си имаше определено място и забелязах на три различни маси, че седяха поотделно сами две дами и един господин. Дали бяха самотни или поради някакви други обстоятелства бяха дошли без компания – не знам. Но те явно умееха и се наслаждаваха на почивката си, на живота, а защо не и на самотата си.


Северозападната част на Германия, която многократно съм обикаляла е най-гъсто населена, с отлична инфраструктура, всякакви по размери селища,почти преливащи едно в друго Забележителни са старинните сгради и замъци – много добре поддържани. Навсякъде историята е оставила своя отпечатък. Освен това, тук има редица бивши минно-добивни предприятия, които вече не са действащи. Но те не са разфасовани, унищожени или разграбени, а са превърнати в чудесни музеи, изложбени зали, магазини за сувенири. В тях човек може да се придвижи с автентични миньорски влакчета, да усети хладния полъх на галериите, да се докосне чрез обстойната беседа и показаната техника до добива на въглища и руди от древността до наши дни. Всичко е обезопасено така, че тези мини-музеи да могат да бъдат разгледани от хора на възраст от 5 до 95 г.

Миньорски влак

Спасителни миньорски капсули

В този район, във Вупертал може да се отбиете и да опитате „жива бира”, но не в обикновено заведение, а в сграда, в която някога е имало голям басейн и кула за скачане. Това просторно съоръжение побира над хиляда човека, като духът на миналия век е запазен, а има и достатъчно място за инсталациите за производство на собствена марка бира. Поставен е и макет на известния вуперталски – над 100-годишен монорелсов”висящ” трамвай. В действителност, в продължение на 13 км, той превозва живописно и без задръстване пътници над река Вупер.

Бирария

Вуперталски трамвай

Да, намирах се в цивилизована страна. Страна с икономически работещ потенциал и зряло общество, в което хората притежават практичност и далновидност в своите проекти. Това е моето обяснение. А как се постига тази подреденост, тази жива мозайка, този дишащ западноевропейски натюрел? Със сигурност в основата са семейната грижа, здрави морални принципи и позитивни възприятия към света. Тръгва се от малкия човек – възпитание, образование, обществени норми и след години, поколение след поколение нещата се получават. Проблеми, трудности, подхлъзвания – с положителност не липсват, но немците по своему се справят. Техният манталитет е на търсещи, можещи, успяващи. Свежи и снажни, възпитани и толерантни – тези хора нямат нищо общо с погрешното схващане за „студенина и надменност”. Не е случайно или импулсивно – аз харесвам Германия.

Автор: Румяна Стоянова
Снимки: Румяна Стоянова