Записки от Екватора(7)

Към Записки от Екватора (6)

Многото лица на Куала Лумпур– 15-19 март 2013г.

Утрото на 15 март настъпи и рано сутринта трябваше да побързаме със закуската, за да се отправим към близката автогара. Автобусът ни за Малайзия тръгваше в 8 часа. В 7,30 излязохме от хотела и след около 5 минути бавно ходене пристигнахме до „Автогарата”, която не беше типичната автогара, която ние си представяме, а просто празен паркинг до Harbourfront centre. Пристигайки на нея в първия момент си помислихме, че не сме разбрали правилно обясненията на служителката на компанията. Преди три дни тя ни смени платените още в България през сайта на Aeroline ваучери за хартиени билети. Каза ни, че автобусът ще тръгне точно от там, където чакахме, но не виждахме нито други хора, нито други автобуси. Все пак опасенията ни бяха напразни и в 8 без 5 той пристигна. Какво да се прави, азиатско спокойствие и точност…

Малко по-малко заприиждаха и останалите пътници, които щяха да пътуват по 500 километровото разстояние от Сингапур до Куала Лумпур. Предимството на ранното онлайн закупуване на билети беше най-вече в това, че можеш да си избереш най-хубавите места. Ние избрахме първите две места в дясната редица 1B и 1C, точно над шофьора и панорамата ни щеше да бъде възможно най-добрата.


Проверихме преди тръгването ни от България всички автобусни линии, които са между двата града и най-добрите отзиви бяха за Aerolrne. Оказа се, че суперлативите не са напразни. Автобусът е изключително луксозен. На два етажа, като места се продават единствено за втория етаж. 10 реда седалки- по една от лявата и по две от дясната страна, или общо 30 места. Удобни ергономични седалки, бих казал по-луксозни дори от седалките в самолетите.

Seat 1B

Seat 1B

Голямо разстояние между редовете, с възможност да се отпуснеш назад колкото искаш без да се притесняваш, че ще удариш коленете на пътника зад теб. Инфотейнмънт система с множество възможности за развлечения по време на пътуването.

Инфотейнмънт системата в Aeroline

Инфотейнмънт системата в Aeroline

Богат каталог от филми, музика и игри. Стюард се грижи нищо да не ви липсва и можете да консумирате колкото искате безалкохолни напитки, кафе, чай. За алкохол не можах да разбера дали сервират, но все пак 8 сутринта едва ли е най-подходящото време за това. Освен напитките богато е и менюто за хранене. То включва няколко разновидности, включително и вегетарианско, ако си го заявиш предварително с онлайн резервацията.

Освен местата на втория етаж има няколко места за сядане и на първия етаж на автобуса. Той е обзаведен като бизнес сектор с 6 меки кресла, масичка между тях и възможност за ползване на лаптоп. Веднага след като надникнах в този бизнес сектор с умиление си помислих за нашите очукани автобуси, които кръстосват пътищата не само на България, но и на останалите европейски страни, осигурени за вашето „приятно” екскурзионно пътуване от туристическите агенции и десетките жалби от тях на изтерзания български пътешественик.

Първият етаж на автобуса, обособен като бизнес сектор

Първият етаж на автобуса, обособен като бизнес сектор

Малко след 8 часа пътниците заеха местата си, напълниха багажното отделение с куфари и чанти и автобусът потегли към Малайзия. Не си взехме окончателно сбогуване със Сингапур, защото само след 15-тина дни щяхме да бъдем отново тук преди полета ни за България.
Като споменах преди малко за куфарите и чантите в багажното, трябва да отбележа с какво нетърпение и ние чакахме пристигането ни в Куала Лумпур, за да можем да разтоварим част от багажа си.

По време на едно от предишните ни пътувания до Дубай в багажа ни имаше дори резервни части за ходовата част на автомобил Волво. Изпратиха ги близките на един наш познат, който трябваше да прави ремонт на колата си, но частите в България струваха няколко пъти по-евтино отколкото в Дубай. Как да откажеш на такава молба.

Сега не носехме резервни части, а повече храна и алкохол. Колкото и да е вкусна индонезийската или малаизийската кухня, на човек винаги му се приисква да похапне и нещо типично българско. Затова и в куфарите ни имаше хранителни продукти и напитки, подаръци от нас и близките на познатите ни в Малайзия.

По време на пътуването ни щяхме да се срещнем с няколко българи, които от години живеят в Малайзия и Индонезия. Месеци преди пътуването ни водихме дълга приятелска кореспонденция с тях и вече се чувствахме като близки познати, почти приятели. Една от тези българки, с които щяхме да се видим бе Дафи.
Изключително приятна и отзивчива 30-на годишна жена, която вече от няколко години живееше със съпруга си англичанин и прекрасния си малък син в Куала Лумпур.

Дафи бе истински пример за отрицание на твърдението, че не можеш да разчиташ на българи в чужбина. Запознахме се с нея във ФБ и споделихме програмата си за пътуването ни. Разказахме и че престоя ни в Куала Лумпур ще бъде разделен на две, заради полета ни до остров Ява. И тъй като трябваше да сменяме и хотелите си в КЛ я попитах къде е по-добре да оставим куфарите си – дали на КЛ централ /гарата/ или летището. Каква бе моята изненада, когато Дафи в отговор на моя въпрос възкликна: Ти луд ли си? Какви гари и летища, ще си оставите багажа у нас!
Предложението и бе толкова неочаквано, че в първия миг не можах да повярвам. Та тази жена никога не ни бе виждала. Просто няколко кратки съобщения в интернет и веднага ни предложи помощта си. Просто невероятно. Такава отзивчивост и добронамереност от нейна страна, че бяхме наистина възхитени от нея.

Дафи и на живо се оказа все така мила, отзивчива и добронамерена, затова още веднъж и благодарим за всички жестове, които направи за нас, за да се чувстваме добре и спокойни в Малайзия.
Благодарим ти, Дафи! Ти наистина си една невероятна жена! Благодарим и на Кевин и Макс, които също като теб са прекрасни. Надявам се дълги години да бъдете безкрайно щастливи.

Та като в знак на благодарност към Дафи бяхме взели любимата и кайсиева ракия /елексир, който няма как да си купиш никъде другаде освен в България/ и малко български месни деликатеси за мезе. Като прибавим към тази бутилка и двете бутилки мартини, прехвърлени в 4 половин литрови бутилки минерална вода, които носихме, половинка узо за друг наш приятел, половинка ракия и за нас, и три литра бяло вино/за Бали, за да не търсим в джунглата и вино/, които също предвидливо бяхме прехвърлили в пластмасови бутилки от минерална вода количеството алкохол в багажа ни далеч надхвърляше позволеното! Чудехме се дали ще можем да минем границата с него, но Дафи ни успокояваше, че няма проблеми. Самата тя като се прибира от България си носила по цял куфар, пълен с лакомства и напитки.
Веднага бързам да направя уточнение за някои, които ще си кажат: Божеее, егати Ганьовщината!!!

Не бързайте толкова с критиките си. Само който не е бил за дълго време в чужбина може да мисли така. Останалите много добре знаят колко е хубаво на хиляди километри от България да можеш да пийнеш чашка българска ракия или да хапнеш истинска българска луканка и сирене. А цените на алкохола в тази част на земното кълбо е толкова висока, че трябва да си луд да не си вземеш от фришопа или от България бутилка мартини. Цената от 15- 20 лв. сравнена със 100 те лева, които би дал там мисля, че обяснява всичко.

Освен с Дафи щяхме да се видим и с Мая. По-добрата и красива половинка от семейство Левакови. Косьо, приятелю, извинявай, разчитам на чувството ти за хумор и да не се обидиш от думите ми.
Мая е една изключително лъчезарна, интелигентна и невероятно стилна жена.
С Косьо и Мая се запознахме благодарение на Стас /благодаря ти, Стас!/, който няколко месеца по-рано бе пътувал до Куала Лумпур и Бали и бе любезен да ни даде координатите им.

Косьо и Мая са истински пример за това, че смелостта и амбициите не са подвластни на възрастта и когато човек вярва в себе си и възможностите си никога не е късно да направи огромна промяна в живота си. Затова и няма как да не изразя възхищението си от духа и стремежите на двамата. Всъщност те го знаят, защото съм им го казвал, но го казвам и сега, за да могат тези, които се съмняват в собствените си възможности и се страхуват понякога да направят онази малка крачка, която би променила към по-добро живота им да го разберат.
Косьо като всеки истински мъж не се притеснява от годините си, защото мъжът си е като старато вино. И затова, за да разберете смисъла на по-горе казаното ще отбележа, че той сега е на 57 години.
Мая изглежда страхотно и тъй като е дама никога не съм я питал за годините и. Двамата имат две прекрасни деца. Голям син, успял класически музикант и едно нежно красиво създание Мия, тяхната 10-11 годишна дъщеря.
Та само преди 5 години, забележете Косьо тогава е на 52, двамата решават да се преместят в Индонезия. И то не защото тук няма какво да работят , напротив имат добър бизнес, а защото са решили, че дори и на 50 години човек може да реши и да започне на ново в една далечна страна.

Двамата имат туристическа агенция, която вече е достатъчно популярна в Индонезия, Малайзия и България. Развиват добро сътрудничество с нашите туроператорски фирми, с държавните органи и за съвсем кратко време се превръщат в истински посланици на България. Не като онези дето стоят зад дебелите стени на посолствата и не можеш никога да си сигурен дали ще ти помогнат.
Наистина е приятно на десетки хиляди километра от България да можеш да бъдеш посрещнат от българска реч, и да обикаляш далечните непознати места в компанията на българин, който гледа на теб като на приятел, а не като на клиент, от който ще получи възнаграждение.

Та освен с Дафи в Куала Лумпур щяхме да се видим и с Мая.
Мая вече ни бе закупила билети за Кулите близнаци и то на цена, далеч по-ниска от цената, която предлагаха за тази услуга местните туристически агенции в интернет.
Качването на най-голямата забележителност на Куала Лумпур освен скъпо удоволствие е свързано и с неудобството при закупуването на билети. До върха на кулите се пропускат определен брой хора, а желаещите надхвърлят стократно реално качващите се туристи. Поради тази причина трябва да се отиде в ранни зори, най-добре е около 6 часа. Да се наредите на опашката, която вече е образувана, да изчакате до 8,30, когато се отварят касите и да закупите билети за свободните часове. Ако решите, че не ви се чака на опашка и отидете към 9 най-вероятно ще се окаже, че за този ден свободни часове за качване няма и ще се наложи да си закупите билети за следващия ден.
Затова и бяхме безкрайно благодарни на Мая, че ни купи билети за часа, в който ние искахме и така не се налагаше да пропуснем качването на Петронас и да объркаме програмата си за деня.
Мая по-късно съвсем безкористно и без никакво заплащане ни показа и част от другите забележителности на града.

Нали разбирате какво означава това, при положение, че тя е шеф на туристическа агенция и това и е работата, с която изкарва прехраната си. Дали собственикът на туристическа агенция в България би го направил това нещо? А освен всичко друго ни покани да пийнем по глътка студено мартини в прекрасния и апартамент, от който се виждаха и телевизионната кула и Кулите близнаци.
Благодарим ти, Мая!!!
И докато Мая бе в Куала Лумпур Косьо ни очакваше в Бали само след няколко дни.
Но за него по-късно в разказа ми, а сега да се върна към пътуването ни с Аеробуса от Сингапур към Куала Лумпур.

След около час пътуване стигнахме границата между Малайзия и Сингапур и настръхнахме като видяхме поне 50 автобуса, които щяха да минават митническа проверка.

На кръстопът: направо Малайзия, надясно Сингапур

На кръстопът: направо Малайзия, надясно Сингапур

Спомнихме си как преди седмица на границата ни с Турция имаше само 2 автобуса и ние преминахме в съседната ни държава за час. Ако и тук се спазваше такъв график….

За наша радост мащабите са несравними. Ние за съжаление сме си все още в 20 век, а хората с бясно темпо препускат към 22 век. С такова темпо преминахме и паспортната, и митническа проверка.

И забележете, докато на нашата граница не си сваляхме багажа, митничарите се качиха и разходиха из автобуса, то тук се сваля абсолютно всичко и се минава през граничен контрол все едно си на летище. Митничарите забелязаха на рентгена стъклените бутилки в багажа ни, на пластмасовите от вода не обърнаха никакво внимание, а в тях всичко бе само алкохол и ме накараха да отворя куфара.
Показах им българската ракия, те направиха някаква гримаса и ме пуснаха да мина. Качихме с облекчение куфарите обратно в автобуса, спокойни, че никой не ни е сложил пакетче наркотици в тях и автобуса след по-малко от час престой на границата тръгна по магистралата, която води към Куала Лумпур.

По магистралата към Куала Лумпур

По магистралата към Куала Лумпур

Докато пътуваме комфортно в автобуса по нея има време да ви кажа няколко думи и за Малайзия.
Това е държава в Югоизточна Азия. Състои се от 2 части, разделени от Южнокитайско море – Западна (Малая) на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Борнео (Калимантан). Западната част граничи с Тайланд и Сингапур, а източната – с Бруней и Индонезия. Има площ от 329 750 кв. км. /три пъти по-голяма от България/и население от 28 млн. души.

Малайзия е ислямска държава. Тя е конституционна монархия, а икономиката и е една от най-бързо развиващите се в Азия. Силно развит е и туризма. А Куала Лумпур е един от най-посещаваните градове в света. Всяка година над 10 милиона туристи се любуват на екзотичната му красота.


До столицата на Малайзия пътувахме само по магистрала.
Излишно е да казвам, че тя е в идеално състояние.
Където и да сме пътували по света, навсякъде с изключение на България пътищата са били в идеално състояние. Дори в Африка, дори и в един изостанал, и беден Египет асфалта е в идеално състояние. Затова и пътуването е бързо и приятно.
Само веднъж спряхме за почивка по 500 км. трасе между Сингапур и Куала Лумпур и след три четири часа започнахме да преминаваме покрай указателни табели, показващи разстояние до Куала Лумпур по-малко от 50 км.

До Куала Лумпур 39 км.

До Куала Лумпур 39 км.

Малко преди 13 часа навлязохме в столицата на Малайзия, която и в крайните квартали ни порази с визията си на съвременен, модерен град.
Отдалеч се виждаше и символа на Малайзия- Кулите близнаци Петронас.

Точно по разписание в 13 часа автобуса спря пред хотел Корус, където се намира офиса на компанията Aeroline, и където бяхме резервирали нашата първа нощувка.
Този хотел бяхме избрали по няколко причини.
Първата е, че директно от автобуса се настанявахме в хотела без да търсим допълнителни начини за трансфер. Така пестяхме не само пари, но и време, което беше доста дефицитно за нас предвид утрешния ни полет до остров Ява.
Втората причина бе, че хотел Корус се намира в самия център на града и от Кулите близнаци го разделят някакви си 400-500 метра.

Разглеждането на основните забележителности на града бяхме разделили на две. Първите бяха центъра на КЛ, Кулите близнаци и Букит Бинтанг. А втората част от програмата ни, след завръщането от Ява бе Златният триъгълник, Китайския квартал с основните му забележителности- Петалинг стрийт и Централ маркет. А за последния ден оставаше Бату Кейвс.

И съответно тази програма бяхме резервирали два хотела, съобразявайки се основно с това те да са близо до основните неща, които ще разглеждаме, до метростанция и с удобни транспортни връзки. А вторият хотел заради ранният полет до Бали бе задължително да е и близо до KL Central, откъдето хващахме Скайбуса до LCCT- терминала на Air Asia.
Сравнително добрата цена и високия рейтинг на Корус хотел също изиграха роля при неговото резервиране.
А това че Дафи живееше само на 100 м. от него и нямаше да разнасяме куфарите надалеч при освобождаването на хотела при полета до Ява също бе от значение.

Hotel Corus Kuala Lumpur

Hotel Corus Kuala Lumpur

Подарихме една красива българска мартеничка на момичето от рецепцията, което мило ни се усмихваше и в замяна на това получихме една прекрасна стая с великолепен изглед. Към прохладната зеленина на басейна на хотела и …. към Кулите близнаци разбира се. Оценихме по достойнство гледката вечерта, когато светлините на кулите рисуваха една прекрасна картина, от която човек трудно можеше да откъсне очи. Но до вечерта имаше много време.

Фоайето и рецепцията на Corus Hotel

Фоайето и рецепцията на Corus Hotel

Стаята ни бе на 3-я етаж и когато влязохме в нея пред очите ни се разкри красива гледка към разкошната зелена градина и басейна на хотела, а високо в небето се извисяваха Кулите близнаци. Какво повече може да иска човек от един хотел в Куала Лумпур?

Изглед от прозореца на стаята ни към басейна и градината

Изглед от прозореца на стаята ни към басейна и градината

Изглед от прозореца на стаята ни към Petronas Twin Towers

Изглед от прозореца на стаята ни към Petronas Twin Towers

Оставихме багажа, взехме набързо освежителен душ и излязохме във фоайето, за да чакаме Мая.
Срещата ни бе за 14,30 часа, а билетите ни за Petronas Twin Towers за 16,15ч.
Така че имахме близо час и половина за разходка из централната част на КЛ.
Мая е една изключително фина и елегантна жена с влечение към изобразителното изкуство и световното културно наследство, което напълно отговаря на душевността и. Затова и първото нещо, което ни показа в Куала Лумпур бе един красив китайски храм, намиращ се точно срещу хотела ни.

Храмът срещу Corus Hotel

Храмът срещу Corus Hotel

Корус хотел се намира на един от най-оживените централни булеварди в столицата на Малайзия и на много стратегически места са изградени пешеходни покрити надлези. Така се избягва минималния риск от досега на човека с профучаващите автомобили. А тук наистина те за разлика от Сингапур са в доста по-голямо колчество и често се движат по собствени правила, а като прибавим към тях и многобройните мотористи трафика бе доста натоварен.

Пешеходният надлез към храма

Пешеходният надлез към храма

В ранния горещ следобед в храма нямаше почти никой и затова спокойно можехме да разгледаме и да се насладим на пищността и богатството му. Златни статуи на Буда, рисувани тавани и множество екзотични дейтайли грабват погледа ти и те пренасят в един друг свят на спокойствие, мъдрост и духовност.

Златен Буда

Златен Буда

Останахме около половин час в храма и се насочихме към центъра на Куала Лумпур. Всъщност ние си бяхме в самия център само на 400 м. от Кулите близнаци, но докато се движим към тях ще разкажа за един от най-популярните автобуси в града. Това е безплатния Go-KL BUS Куала Лумпур. А после иди вярвай, че безплатен обяд няма. В случая има и то какъв! Истински пет звезден!

Безплатният Go KL City Bus

Безплатният Go KL City Bus

Go KL City Bus е истински хит сред местното население и туристите. Проектът е по инициатива и реализация на правителството, с цел популяризиране основните забележителности на столицата. За сега има две линии: Зелена и лилава. Автобусите са с безплатен WiFi и се движат на пет минути през пиковите и на 15 минути през останалите часове. Те са истинска конкуренция на частните платени туристически автобуси от типа на Hop On Hop Off, защото маршрутите им преминават през всички забележителности на града по тези две линии. Винаги са пълни и в тях дори местните жители са повече от туристите. Ние няколко пъти ги използвахме, дори вторият ни хотел в Куала Лумпур бе начална спирка на Лилавата линия и за броени минути с него достигахме всяка една точка на града.
Освен туристическите автобуси най-недоволни от тези две линии са таксиметровите шофьори, защото все по-малко туристи използват техните услуги.
А и за разлика от абсолютно точните таксиметрови услуги в Сингапур, в Куала Лумпур такситата са като Софийските. Необходима ти е голяма доза късмет, за да попаднеш на коректно такси.

Маршрутът на Green Line, започващ от KLCC стига до Bukit Bintang и и след това обратно към KLCC е с дължина 7.4 км. Времето за обиколката е 38 минути и има 13 спирки по маршрута. Има и доста хотели, покрай които преминава зелената линия- Мая, Ренесанс, Конкорд, Шангри-Ла, Мандарин, Grand Hyatt, Istana, Westin, JW Marriot.

Така че ако отседнете в някой от тях спокойно можете да използвате безплатния Go KL бус.

Схема на Зелената линия на Go KL City Bus

Схема на Зелената линия на Go KL City Bus

Маршрутът на лилавата линия започва от метростанция Pasir Seni, точно до втория ни хотел и до култовата търговска Петалинг стрийт и продължава до Bukit Bintang. Purple line е с дължина 6,5 километра, които се изминават за 36 минути, като има 14 спирки по маршрута. По нея също има няколко популярни хотела- Geo hotel, Istana, Westin, JW Marriot. Можете да се прикачвате от едната на другата линия при Павилион МОЛ.

Схема на Лилавата линия на Go KL City Bus

Схема на Лилавата линия на Go KL City Bus

Време е да спомена няколко думи и за столицата на Малайзия. Куала Лумпур или „КЛ”, както го наричат местните жители е разположен на полуостров Малака. Градът е изграден през 50-те години на 19 век и днес е един от най-модерните и динамично развиващи се градове в Азия с население от около 1,650 млн. души. Т.е. колкото София и територия от 243 кв.км. Градът е място, където съжителстват различни култури и хора от малайски, индийски и китайски произход. Основният език е малайският. КЛ е една от трите федерални територии в страната заедно с Путраджая и Лабуан. Заобиколен е от сателитни градчета като административния център Путраджая, Сиберджая, Сънуей, Черас, Шах Алам, Субанг, и Петалинг Джая.
Идеалният център на КЛ е там, където се пресичат реките Кланг и Гомбак.

Това е Златният триъгълник на града и тук ще откриете основните забележителности като най-голямата джамия – Масджид Джамек, Централния пазар, Малката Индия, Датаран Мердека (Площад на независимостта), Кралският дворец.
Разбира се основните две забележителности и гордост на града освен супер модерната и бърза писта за Формула 1 са Кулите близнаци на Петронас, както и ТВ Кула в района на Гранд Джалан Ампан (Grand Jalan Ampan).

Точно към Petronas Twin Towers се отправихме след като излязохме от будисткия храм. Кулите се виждат от всяка една точка в града и безспорно са най-магнетичното място за посещение.
Те представляват 88-етажен небостъргач с височина 452 метра.
Кулите са проектирани от аржентинския архитект Сезар Пели, като в проектирането им участва тогавашният премиер на страната Махатхир Мохамад, който дава предложението сградите да се построят в ислямски стил.

Затова комплексът представлява две звезди с по осем лъча.
Строени са 6 години- от 1992 до 1998 година.
Основите им са на дълбочина 100метра в земята. Можете да си представите сами какво чудо е. Кулите се отличават не само с колосалните си размери, но и със сложността на конструкцията. Площта на всички помещения в сградите е 213 750 квадратни метра. За сравнение площта на помещенията в един съвременен жилищен 6- 7 етажен блок в България е около 2 000 кв.м. Значи те са около 100 такива български сгради!!! Самите кули заемат 40 хектара. В тях са разположени множество офиси, изложбени и конферетни зали, и художествена галерия.

Държавната петролна корпорация „Петронас“ е основен инвеститор и собственик, и в построяването им е инвестирала над 800 милиона долара.
Сградата е открита на 1 август 1999 година. И до 2004 година е най-високата сграда в света. В основата на кулите се намира един от най-големите търговски центрове в Малайзия – Суриа Куала Лумпур Сити Център / Suria KLCC/.

Суриа Куала Лумпур Сити Център / Suria KLCC/

Суриа Куала Лумпур Сити Център / Suria KLCC/

Открит през май 1998 г. това е един супермодерен търговски комплекс с над 400 могазина.

В Суриа Куала Лумпур Сити Център / Suria KLCC/

В Суриа Куала Лумпур Сити Център / Suria KLCC/

Изключително скъп и затова само го разглеждахме, а предпочетохме да пазаруваме на другите две емблематични и култови за града места- Букит Бинтанг и Петалинг стрийт.

В Суриа Куала Лумпур Сити Център / Suria KLCC/

В Суриа Куала Лумпур Сити Център / Suria KLCC/

Но за тях по-късно в разказа ми. Сега все още сме в подножието на кулите близнаци и поемахме с широко отворени очи величието им.

Величествените Кули близнаци

Величествените Кули близнаци

Преди две години имахме щастието да посетим най-високата сграда в света Бурж Халифа в Дубай, почти двойно по-висока със своите 828 метра, но и тук усетихме величието на гигантското съоръжение.
Може да се каже, че дори въздействието му е също толкова силно заради двете кули, които се извисяват над вас и трябва да положите неимоверни усилия, за да успеете да ги хванете от близо целите в кадър.
Успяхме да направим задължителната фото пауза. Като се редувахме да се снимаме по двойки. Двете Маи, аз и Мая, Мая и аз.
Май най-добър фотограф от нас се оказа Мая Левакова, може би заради факта, че доста често като води групи и се налага да прави това упражнение.

В 16 вече бяхме вътре в близнаците. Хапнахме набързо едни страхотни тестени вкусотии, подобни на нашите банички, с които Мая от КЛ ни почерпи в кафето при фоайето на Кулите и се разделихме с уговорката да се видим отново като се върнем от Ява.
В 16 и 15 ч. вече чакахме реда си, за да се изкачим в най-голямата забележителност на КЛ. Билетът за Близнаците струва 80 MYR, като на него освен часа на посещение е отбелязана и народността на посетителя.

Билета за Petronas Twin Towers

Билета за Petronas Twin Towers

Той ти позволява да се качиш до скайбридж моста на 41 етаж, който свързва двете кули. Да се разходиш по него, стигайки от едната до другата кула, да поснимаш видео и фото за 10 минути и след това пак заедно с групата да се изкачиш до 86 етаж на сградата.

Гледката е наистина много красива, защото от птичи поглед виждаш пред себе си целия град. Дори ТВ кула изглежда като дребосъче до гигантските кули.
Неволно обаче през по-голяма част от времето сравнявах гледката с това, което бяхме видели от двете най-високи и забележителни сгради в Дубай- от Бурж Ал Араб и Бурж Халифа и сравненията в никакъв случай не бяха на страната на КЛ.
Този факт обаче е лична моя преценка и съвсем не трябва да ви попречи да поискате да видите тази толкова прекрасна и екзотична столица на Малайзия от 450 метра височина.

Куала Лумпур е един истински мегаполис, толкова различен и с толкова много лица, че е трудно да се каже кое от тях е истинското и значимото.
Един до друг съжителстват модернизма и футуризма на 21 век в Kuala Lumpur City Centre с тихото спокойствие и детайла на 19 век в Китайския квартал и Литъл Индия. Но човек трябва да види всичките тези лица, за да може наистина да обикне този град.

Това, което се опитахме да направим и ние.
Групата, с която се качихме в кулите бе около 25 човека. Имахме десетина минути престой на моста, свързващ двете кули и от тук можехме да се насладим на прекрасните гледки.

Още с качването един от разпоредителите се приближи до нас и поиска да ни направи снимки. От опит зная, че на такива места е много важно някой, който работи там да ти покаже най-добрите места, на които могат да станат фотографиите и затова без да се колебая му подадох 10 долара. Той щастливо се усмихна и в следващите минути забрави, че трябва да се грижи и за останалите посетители, а бе само на наше разположение.Така благодарение на него успяхме да запечатаме десетки кадри на моста.

На Sky bridge в Petronas Towers

На Sky bridge в Petronas Towers

Мостът на кулите заема 41 и 42 етаж на 170 метра височина от земята и е изключително сложно съоръжение, висящо във въздуха.
Самите кули както вече споменах са високи 451,80м. и имат 88 етажа.

На 170 метра над земята

На 170 метра над земята

Можете да ги посетите всеки ден от вторник до неделя, а понеделник е почивен ден. Така че внимателно планирайте посещениeто си в Куала Лумпур, за да не се изненадате неприятно от факта, че единствения ви ден там е понеделник, и няма да можете да видите най-голямата забележителност не само на Куала Лумпур, а на цяла Малайзия.

Работното време е от 9 до 21 часа. За тези 12 часа на всеки 15 минути се пропускат по около 25 души. Така успяват да преминат около 1300 души дневно и около 500 000 годишно. Или всеки 20 турист от 10-те милиона посетили столицата на Малайзия за една година успява да види красотите на Куала Лумпур от 450 метра височина. В петък Кулите са затворени за посещение от 13 до 14,30 заради петъчната мюсюлманска молитва.

Резервация на билети предварително може да се прави единствено и само на касите, които са отворени от 8,30 до 20,30 часа, но както споменах в 9 ч. билети за същия ден вече няма. Билети онлайн за съжаление не се закупуват.

Поглед от Sky bridge Petronas Towers

Поглед от Sky bridge Petronas Towers

Поглед от Sky bridge Petronas Towers

Поглед от Sky bridge Petronas Towers

Цялата продължителност на тура в Кулите близнаци е около 1 час. Няма дрес код за посетителите.
В кулите има общо 78 асансьора, като 29 са двойните високоскоростни асансьора,които за секунди се изстрелват нагоре. Само 5 асансьора за по 26 човека са предвидени за туристите и те качват до 41 етаж, а оттам и до 86 етаж.
От самият мост гледката е много по-добра, защото има 360 градусова панорама към целия град, докато на 86 етаж нямаш такава панорамна видимост.

86 eтаж на PETRONAS Twin Towers

86 eтаж на PETRONAS Twin Towers

Но пък там си високо горе сред облаците и всичко е много по-ефектно.
Не случайно и едни от най-зашеметяващите сцени от холивудския блокбастър „Клопка” с Шон Конъри и Катрин Зита Джоунс са заснети тук в Куала Лумпур.

Поглед от 440 метра над земята

Поглед от 440 метра над земята

На 86 етаж е разположен огромен ефектен макет на Кулите.

Макет на Кулите близнаци на 86 етаж

Макет на Кулите близнаци на 86 етаж

Както и макет на центъра на Куала Лумпур с отбелязани всички небостъргачи в мегаполиса.

Макет на центъра на Куала Лумпур

Макет на центъра на Куала Лумпур

Може да проследиш чрез информационни табла и историята на строежите на най-високите сгради в света както и да си закупиш оригинални сувенири от кулата.

Информационно табло на 86 етаж

Информационно табло на 86 етаж

Тук на 450 метра над земята гледките бяха доста по-впечатляващи отколкото от 170-я метър, където е моста затова ще си позволя и да публикувам някои от снимките, които успяхме да направим.

Поглед от 86 етаж на Petronas Towers

Поглед от 86 етаж на Petronas Towers

От върха на Петронас дори и Тв кула изглеждаше доста мъничка в далечината.

В близък план Втората кула, а отзад зад нея Тв кулата

В близък план Втората кула, а отзад зад нея Тв кулата

А вторият близнак изглежда доста респектиращо с огромните си размери.

Вторият близнак

Вторият близнак

След около час, изключително доволни от видяното и попълнили колекцията си с поредната сграда от Топ 10 на най-високите сгради в света слязохме от Кулите близнаци, хвърлихме им още по един поглед

Великолепието на Кулите близнаци

Великолепието на Кулите близнаци

и позвънихме на Дафи, за да се разберем къде да се видим.
Направихме си среща на друго емблематично място в Куала Лумпур- Букит Бинтанг и Pavilion MALL.

Букит Бинтанг е търговския и развлекателен център на Куала Лумпур. Тук са съсредоточени десетки огромни и лъскави Молове, барове, ресторанти и места за нощни забавления.
Една от големите атракции на Букит Бинтанг е и супер модерната монорелсова железница, която гордо извисява снага на около 10 м. височина над земята и така проблемът с градския транпорт за жителите на града и туристите е решен по един удивителен начин и като атракция.

Букит Бинтанг

Букит Бинтанг

Berjaya Times Square е най-големия търговски център в Букит Бинтанг и 13-ят по големина търговски център в света. Първоначално е бил насочен към висшето общество, но с направата на най-големия закрит тематичен парк в Малайзия той съвсем естествено става притегателно място преди всичко за младите хора и децата, които обичат екстремните забавления. В 12-те му етажа можете да откриете всичко, което можете да си представите, че има в един МОЛ, умножено по 100.

Правя това сравнение, защото всеки ден сега минавам покрай най-големия български търговски център Парадайз МОЛ и гордостта му- миниатюрния тематичен увеселителен парк на откритото му второ ниво с няколко приличащи повече на детски играчки отколкото на атракциони в увеселителни паркове слайдове. Дори слайдовете на Сингапурското летище бяха по големи отколкото нашите в Първия лайф стайл МОЛ в България.

Другият забележителен търговски център, който е и най-привлекателен за световните търговски марки е Pavilion MALL, към който отивахме в петъчния следобед.

Входа на Pavilion MALL

Входа на Pavilion MALL

Построен през 2007 година той бързо се утвърждава като най-успешния търговски център в Куала Лумпур. Затова и в 7 те му нива можете да откриете всички световни търговски марки, включително и Прес центъра на Формула 1.

Магазини в Pavilion MALL

Магазини в Pavilion MALL

За втори път ни се случваше да бъдем някъде по времето, в което се провежда и кръг от Формула 1. Първият път бе в Абу Даби, а сега само след седмица щеше да се проведе поредния кръг от надпреварата на най-бързите болиди.

Пистата се намира на около 60 км. извън Куала Лумпур и ако пътувате към летището ще минете покрай нея.
Поради тази причина ние минахме 4 пъти покрай нея. И докато първият път, пътувайки към остров Ява бяхме изумени от тоновете, да няма грешка- тоновете боклуци, които я покриваха, а пък имаше само седмица до началото на надпреварата, то само 3 дни по-късно тя бе буквално излизана и лъщеше от чистота.

Та сега организаторите на кръга от Формула 1 бяха подредили в пресцентъра на първия етаж на Павилион МОЛ прототипи на двайсетина болиди, които щяха да участват в състезанието и предизвикваха оправдания интерес на хилядите посетители на Малайзийската столица.

Пресцентъра и болидите на Формула 1

Пресцентъра и болидите на Формула 1

Много ефектен е входа на Павилион МОЛ, пред който има един необикновено красив фонтан във формата на три купи, наредени една върху друга. Особено ефектно изглеждаха те окъпани от разноцветни светлини вечер, като променяха постоянно цвета си, създавайки една езключително красива картина.

Фонтана пред Pavilion MALL

Фонтана пред Pavilion MALL

Фонтана пред Pavilion MALL в червено

Фонтана пред Pavilion MALL в червено

Фонтана пред Pavilion MALL в зелено

Фонтана пред Pavilion MALL в зелено

След като се срещнахме с Дафи продължихме разходката си по Букит Бинтанг. Разбира се двете с Мая усърдно се заеха с обиколката на повечето от магазинитe, а ние с Кевин и Макс покорно ги следвахме, докато задоволяваха жаждата си за шопинг.

При тази дълга разходка установихме, че в Малайзия знаят как да се грижат и глезят за милионите туристи, посещаващи страната.
За тяхно улеснение бяха направили дори надземен пешеходен пасаж тунел, който свързва отстоящите един от друг на около километър и половина Павилион МОЛ и Кулите близнаци.

Из зад ъгъла – Кулите близнаци

Из зад ъгъла – Кулите близнаци

Именно по този пешеходен пасаж късно вечерта се върнахме към КЛСС и за пореден път бяхме изумени от разликата, която е през деня и вечер. Центъра на КЛ – КЛСС е красив и през деня, но сами можете да видите разликата, която е в двете снимки. Това са пеещите фонтани пред Кулите, снимани в 16 часа през деня и в 21 вечерта. Сами можете да откриета разликата в двете снимки.

Пеещите фонтани денем

Пеещите фонтани денем

Пеещите фонтани вечер

Пеещите фонтани вечер

Макар и много ефектни пеещите фонтани бледнееха пред неземната вечерна красота на Близнаците, от които просто не можеш да откъснеш поглед. Толкова са красиви вечер.

PETRONAS TWIN TOWERS

PETRONAS TWIN TOWERS

Докато се разхождахме из центъра на Куала Лумпур така и не усетихме как изминават часовете, а на другия ден ни предстоеше полет до остров Ява.
Затова и към 22 часа се отправихме към хотела. Пътьом минахме покрай жилищната сграда, където живее Дафи и семейството и, за да знаем къде на следващата сутрин трябваше да отидем и да оставим куфарите си преди полета за Ява. Апартаментът им бе буквално на сто метра от нашия хотел в една изключително красива и стилна сграда, точно до спирката на метрото и с невероятна панорама към Petronas Twin Towers.

Взехме си довиждане с Кевин, Макс и Дафи и побързахме да се приберем, защото в следващия ден и половина щяхме да прелетим около 2500км. от Куала Лумпур до Джогкаярта /остров Ява/. Да разгледаме за 24 часа двата най-големи и уникални храма на острова: Борободур и Прамбанан- част от световното културно и историческо наследство. И отново 2500 км. с AirAsia обратно в Малайзия, за да продължим запознанството си с многото лица на Куала Лумпур.

СЛЕДВА …
Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев

Публикувано в категория: Малайзия . Тагове: , , , , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>