Записки от Екватора (1)

На 6 септември 2012г. се завърнахме от пътуването ни до Тунис и след няколко дни почивка бе време да се заемем с подготовката на следващото ни пътешествие.
Толкова чакано и желано. Сингапур, Малайзия и Индонезия ни очакваха, но за да се случат бе необходима и по-дълга подготовка.

Затова и след като поисках оферти от няколко тур. агенции, само за да съм спокоен, че не съм ги пропуснал в търсене на оптималния вариант за пътуване реших, че трябва отново сам да се погрижа за всичко.

Офертите, които ми пуснаха бяха не само неприемливи като цифрово изражение, но и като концепция за пътуването и хотелите, в които трябва да отседнем.
Основното ни изискване за тях бе да са 4 или 5 звездни, задължително чисти и на комуникативно място. В близост до основните туристически забележителности и до метростанции в големите градове/Истанбул, Сингапур и Куала Лумпур/ и с типичино балинизийско излъчване за о.Бали. Но първоначално трябваше да резервираме самолетните полети, за да можем да видим и датите за пътуване.

ПОДГОТОВКАТА

В разказа за пътуването ни ще присъстват много цифри и подробна информация как човек сам може да организира своето пътуване, и няма да бъде стандартния пътепис с описване на природните красоти, защото за тях може да прочетеш всичко само с едно изписване на името в Гугъл.

Докато за да подготвиш едно такова пътуване трябва да преровиш тонове информация, да проучиш основно местата, които ще посетиш, и да почерпиш опит от хилядите/да, не е грешка, хилядите/ теми в английските и руски туристически форуми и многобройните справочници, които можеш да намериш в книжарниците.
Тъй като полета до първата страна, която искахме да посетим- Сингапур е достатъчно дълъг и изморителен решихме да не правим компромис с превозвача и да изберем най-реномираната и добра самолетна компания в света.
Сингапурските авиолинии – Singapore Airlines. По-късно се оказа, че не сме сгрешили в избора си не само заради лукса и удобството на пътуването с тях, а и заради това, че имахме възможност да се запознаем отблизо и да прекараме един ден на уникалното и приказно красиво летище Changi.


Само който не е резервирал самолетни билети не предполага колко търпение и усилия се изискват да намериш най-добрата цена и часово удобство при полетите.
А когато трябва да съчетаеш няколко полета до няколко страни трудността става още по-голяма. Комбинирането на датите за отиване и връщане също зависи до голяма степен от цените на самолетната компания с която сте решили да летите. Защото разликата за отделни дни достигаше от 10 до 4000 евро. И след близо две седмично всекидневно следене на цените на билетите на 22 септември от сайта на Singapore Airlines резервирах и закупих билетите по дестинацията Истанбул-Сингапур-Истанбул. Полетът на отиване бе на 10-ти март в 13,25ч. от летище Ататюрк, а връщането на 29-ти март в 01,50ч. от Т3 на летище Чанги. Цената за 2 билета в икономична класа бе 1066 евро.
Букнах и запазените места. Изборът 6 месеца преди полета в огромния боинг бе голям, така че успешно резервирах 2 места в крайната редица до прозорците.

След запазването на места за основния полет трябваше да резервирам билети и за междинните полети, което всъщност бе не по-малко трудно. Защото докато за основния превозвач нямах колебания тук избора бе голям.
От Сингапурците, Малайзийците до нискобюджетните компании от региона.
Няколко фактора бяха основни за избора ни: цената, времето на полета/ранно излитане, с възможност за пристигане до обед на новото място, за да не е изгубен деня/и реномето на превозвача.

Полетите, които ни предстояха бяха от Куала Лумпур до остров Ява и обратно. Спрях се на AirAsia. Малайзийската авиокомпания наистина се оказа не само най-голямата нискобюджетна компания в света, но и много добра като самолети и сервиз. Извършихме 3 полета с тях в рамките на 5 дни. От Куала Лумпур до остров Ява и обратно. И от Куала Лумпур до остров Бали. И при трите полета те бяха перфектни във всеки един детайл на пътуването. Явно не напразно бе определяна като най-добра за последните 4-5 години. При всички случаи превъзхождат в много отношения и доста от утвърдените европейски авиокомпании.

От Бали до Сингапур избрахме да летим с Jet Star. Австралийците също се оказаха добър избор и полета с тях от Бали до Сингапур бе безпроблемен. Но това разбрахме доста по-късно, а сега в края на септември продължавах с резервациите. След като платих и билетите от Куала Лумпур до Бали и от Бали до Сингапур решихме разстоянието от около 500км. между Сингапур и Куала Лумпур да пропътуваме по земя. Двете съседни държави предлагат доста възможности за това. Влак и автобус бяха основните варианти. Спряхме се на втория, избирайки пътуването с Aeroline, най-луксозната автобусна линия между двете държави: Лошото бе, че не можех веднага да букна билетите, тъй като продажбата им бе възможна най-много два месеца преди датата на пътуване.
Първото и последното пътуване по време на пътешествието ни бе с автобус на фирма Метро: от София до Истанбул и обратно.
И така след като резервирахме и платихме всички самолетни билети и имахме вече точни дати на пътуване време беше за резервиране на хотелите.
Това разбира се оказа по-трудното. Защото тук възможностите са стотици за всеки един град.

Но след като изяснихме критериите, на които те трябва да отговарят пристъпих към търсенето им. За целта използвах двата сайта, от които винаги досега правех резервации, и за които бях максимално сигурен, че резервацията ще е успешна и няма да ни очакват изненади при пристигането. Разбира се съществува винаги минимален риск от дублиране на легла, не плащане и не заявяване на резервацията, но няма друг избор. А и цените 6 месеца преди престоя бяха съвсем други като цифрово изражение. След подробно запознаване със спецификата, транспорта и забележителностите на градовете и местата, в които щяхме да нощуваме отсявахме малко по-малко възможните места за нощуване.

И накрая стигнахме до тези, които най-много ни устройваха. Някои от тях като Марина бей Сандс и Кебун Индах резервирах директно през сайтовете на хотелите, защото като цени и привилегии, които ни предоставят бяха най-добри. Четири хотела букнах през Отел ком и два хотела през букинг ком. Предпочитах да плащам веднага, защото тогава цената бе по-ниска с между 10 и 20%.

В края на октомври резервациите бяха факт и списъкът с хотели се оказа следния. Оценките, които поставям за всеки от тях са по 10-то балната система и разбира се са субективни и следствие от цялостния ни престой във всеки един от хотелите.

1. Hotel Melita в Истанбул:, избрахме го заради близостта му до метростанция Аксарай /200м./ и центъра на Истанбул. Малък хотел, в който щяхме само да пренощуваме преди полета до Сингапур, но който бе съвсем близо до историческия център на града, на 20-тина минути път пеша от Синята джамия и Света София и до метростанцията, тъй като с метрото щяхме да отидем до летище Ататюрк. Добър избор /6/.

2. Marina Bay Sands в Сингапур:поради факта, че хотелът наистина е най-голямата забележителност в Сингапур. Затова и решихме първата вечер от престоя ни там да бъде точно в MBS. Запазих клубна стая с изглед към града, тъй като за нея хотела предлагаше много привилегии, включени в цената. Безплатен трансфер до хотела от летището, зашеметяваш изглед към града в стая от 41 до 54 етаж в Tower 2, безплатна закуска, следобеден чай и вечерни коктейли в клубната част на SkyPark на 57 етаж, целодневна консумация на безалкохолни напитки и т.н. да не изброявам още 10-тината неща, включени в цената на клубната стая.

И разбира се ползването на infinity pool, най-красивия басейн, който съм виждал на 57 етаж на това истинско архитектурно чудо Марина Бей Сандс. Запазих само 1 нощувка в хотела, защото иначе същeствуваше риска да не си покажем носа навън от хотела, толкова много възможности за забава и развлечения предлага той. Отличен избор/10/!!!

3. Bay hotel Singapor /делукс стая/ в Сингапур: Заради близостта му до метростанция Harbourfront, остров Сентоса и Harbourfront centre на Vivocity Mall, от който тръгва автобусът Aeroline за Куала Лумпур. Заради това, че е съвсем нов /от 2012г. /4 звезден хотел, което е предпоставка за чистота и добра база. В цената на делукс стая влиза и всекидневно зареждане на минибар с бира, вода, безалкохолни напитки, чипс и ядки. Можеше и по-добър избор/6 /, но заради цената и ранния час на тръгване на Aeroline става…

4. Corus hotel Куала Лумпур: В Корус хотел се намира малайзийския офис на Aeroline, автобусът с който пътувахме от Сингапур и пред хотела е спирката му. Хотелът се намира на 200м. от най-голямата забележителност на КЛ- Кулите близнаци Петронас. Две достатъчни условия за букването му. Отличен избор. /9/! Още повече, че ни дадоха и стая с изглед към кулите! Прекрасен изглед!

5. Geo hotel KL: Вторият хотел, който запазих в Куала Лумпур, и в който щяхме да отседнем след връщането ни от остров Ява. Съвсем нов- от лятото на 2012г., на метростанция Pasar Seni и срещу световно известната улица Petaling Str. , царството на търговията. Избрах точно този хотел, заради местоположението му. Метростанцията Pasar Seni /на 30-40м. от хотела/ бе само на 1 спирка от KL Central, централната гара на града, от която трябваше да хванем автобус до LCCT –летището, което е на 70 км. от града. От другата метростанция до хотела Kuala Lumpur пък можехме да хванем влака до Бату Кейвс. От хотела тръгваше и лилавата безплатна линия на туристическия автобус за обиколка на града. Оказа се отличен избор /9/!

6. Manohara hotel Borobodur: Хотелът се намира до самия храм Борободур и в цената на стаята влиза вход за храма. Входът за Борободур е 20 USD на човек. За два дни е общо 80 долара, а цената на стаята бе 75 долара с вкл. закуска. Изключително красив и хубав хотел. Отличен избор /10 /!!!

7. Bali Tropic Resort& Spa/делукс стая/: Първият ни хотел в Бали. Намира се между Нуса Дуа и Танжунг Беноа. Затова може да го търсите и на двете места. На брега на океана, с отлична, много зелена територия, с двуетажни бунгала, с големи стаи и прекрасни тераси. 4 звезден хотел на много прилична цена и по-добър като рейтинг в Трипадвайзър, с по-хубава територия и по-добри стаи от много петзвездни хотели, вкл. и съседния петзвезден Melia Benoa. Отличен избор/10 /!!! Заради рождения ден на Мая ни ъпгрейдваха безплатно делукс стаята до възможно най-луксозната стая в хотела!

8. Kebun Indah Ubud: Вторият ни хотел в Бали. Избрахме го благодарение на Мария от форума Бг.мама, която предишната година бе почивала в друг хотел на Алам груп и бе изключително доволна от концепцията на хотелите на групата. Не съжалихме нито за миг, че резервирахме втория етаж на къща с басейн в един хотел, с невероятно красива територия, отлични стаи с прекрасни панорамни тераси и бутиково обслужване. Срещу 70 долара на вечер /макар и без телевизор в стаята/попаднахме в рая. Отличен избор /10/!!!

И сега след като се завърнахме от пътуването одобрявам избора ни за хотелите. Единственият, който бихме сменили ако имахме възможност бе втория ни хотел в Сингапур, който се оказа доста противоречив като архитектура/но за това ще разкажа по-късно/, макар и на отлично място и на добра цена за Сингапур.

В края на ноември хотелите бяха букнати и можеше да направим калкулация на бюджета ни за пътуването. Оказа се че за 6 самолетни полети, 4 международни автобусни превоза, 8 хотела и 18 или 19 нощувки/в зависимост от тръгването ни от Истанбул за София/ ще дадем по-малко отколкото можеха да ни предложат туристическите агенции за 10 дни само с полет до Бали и обратно. Цялото пътуване като полети и хотели за 2-ма човека ни излезе 3 324 евро.
Ето всъщност и целия ни бюджет за пътуването с включени билети, летищни такси, и хотели:

След като направихме основната рамка на пътуването време беше за подготовка и на отделните части по програмата. Трябваше за броени дни да успеем да разгледаме голяма част от забележителностите на отделните острови и държави и то така, че да не научим за тях едва след завръщането ни. Както се случва на мнозина от ходилите на екскурзии. Не можехме да разчитаме на тур. агенции, които да се погрижат за програмата ни, което всъщност беше положителното, затова трябваше сами да свършим това. Проучването на един град или една държава е огромна по обем работа, която предполага десетки безсънни часове ровене из справочници, сайтове и форуми в интернет. Да отсееш от десетките тонове плява грамовете зрънца е нещо наистина много трудоемко, но пък затова след този труд удоволствието от откриването наистина е огромно.
Трябваше да се запознаем с транспорта, инфраструктурата и забележителностите на Сингапур, Куала Лумпур, остров Ява в частта от Джогкаярта до Прамбанан и Борободур и остров Бали.
В края на януари картинката вече се изясняваше и през февруари бе готова и тази част от програмата ни. Програмата по дни за пътуването ни.

Готов бе и бюджета, който щеше да ни е необходим за посещенията на отделните забележителности. И макар, че стандарта на Сингапур е най-висок, там като че ли всичко беше най-евтино.
Докато мита, че Бали е една изостанала част от Индонезия и там едва ли не можеш да живееш и без пари бе тотално развенчан. Оказа се че там всичко е почти толкова скъпо колкото и в Сингапур и Куала Лумпур.
Най-евтино като че ли бе на остров Ява. Може би защото острова все още не е засегнат в такава голяма степен от туристическата инвазия както е в Бали.

Публикувам в пътеписа програмата ни с ясното съзнание, че десетки от тези които го прочетат ще я копират и ще я направят за себе си. И това е съвсем естествено, нали това е една от целите на този мой разказ: да помогне безкористно на всички онези, които пожелаят сами да обиколят тези страни.
И все пак да не забравят, че тази програма е пречупена през нашите виждания за страните, през нашия мироглед и предпочитания.
Правя тези уточнения, за да няма след това разочаровани.

В Сингапур ни предстояха 4 нощувки и повече от четири пълни дни, в които можехме да се любуваме на красотите му. Ето какво включваше програмата ни за Сингапур. Тя си остана такава и до края, изпълнихме я почти на 100%:

Престоя ни в Куала Лумпур първоначално беше също 4 нощувки. Пристигане с Аеролин в 13,00ч. на 15 март и полет с АirAsia на 19 март сутринта.
Но някъде в началото на ноември AirAsia започнаха ежеседмични промоции.
И една седмица пуснаха евтини билети до Индонезия. Вече бяхме закупили билетите за Бали, но решихме вместо да пътуваме с Lion Air от Денпасар до Джогкаярта да го направим сAirAsia от Куала Лумпур.

Два бяха мотивите за тази промяна.
Първият бе, че ако пътувахме от Денпасар само за един ден отиване и връщане щеше да бъде прекалено изморително, събираха се около 20 часа в път и разглеждане на Борободур, Прамбанан и Джогиакарта, а това при 40 градусова жега беше почти самоубийствено.

И вторият, че тъй като с Garuda Indonesia цените бяха високи оставаше да летим с нискобюджетната Lion Air. Отзивите обаче за тях в чуждестранните форуми бяха направо убийствени. По рисков превозвач не бях срещал. Всеки втори полет бе или с променен час и отложен или с проблемно кацане.

Затова и се спряхме на полета от КЛ. Това намали престоя ни в Малайзийската столица и промени плановете ни. За 3 нощувки/малко повече от два дни/ трябваше да видим забележителностите на огромния град. За наше съжаление трябваше да се откажем от посещението на Путраджая , новата административна и изключително красива столица на Малайзия. Пътуването ни до Ява наложи и ползването на 2 хотела, защото беше излишно да плащаме нощувки,а в същото време да сме на близо 2000 км. от хотела ни.
Ето и програмата ни за Куала Лумпур:

Разпокъсването на програмата ни в Куала Лумпур за мнозина ще се стори нелогична, но за нас това бе единствения шанс и възможност да посетим две от най-големите световни забележителности.
Едно от новите чудеса на света, най-големия световен будистки храм Борободур и не по-малко грандиозния и въздействащ индуистки храм Прамбанан.

Престоя ни на остров Ява бе точно 24 часа.
Затова и трябваше още от тук да създам добра организация.
Първоначалният вариант бе да посетим първо Борободур, да се върнем в Джогиакарта, да преспим в някой от десетките хотели в града. На другия ден да посетим Прамбанан и оттам на летището. Но не ми харесваше това, че ще трябва по-набързо и то в най-голямата жега, между 14 и 17 часа да разглеждаме 9-те етажа на Борободур, след което да отседнем в лудницата около Малиборо стрийт в Джогия.

Затова след като открих прекрасния Manohara hotel Borobodur, намиращ се до самия храм и с изключително красива територия направих резервация за него и плановете ни се промениха. Трябваше да намерим кола и шофьор, с която да се придвижим от летището до Прамбанан, тя да ни изчака около 2 часа да го разгледаме, след което да пътуваме към Борободур по тесните и задръстени от трафик и мотопеди пътища на Ява. И на следващия ден този или друг автомобил с шофьор да дойдат да ни вземат около 10 ч. от хотела, да ни закарат до Джогкаярта, да разгледаме за час, час и половина града и оттам на летището за обратния полет до Малайзия.

Свързах се с няколко от агенциите, които отдаваха коли под наем, и ми изпратиха на мейла оферти, но тъй като посещението ни се падаше в събота и неделя всички до една начисляваха и 10% върху цената за почивните дни.
Най-добра оферта получих от хотела в Борободур и затова направо резервирах от тях и пътуването с кола за двата дни.
Да дойдат да ни вземат от летището, да отидем и за 2 часа да разгледаме Прамбанан, след това да ни откарат до хотела в Борободур.
На другия ден сутринта в 9,30 да тръгнем от Борободур, да отидем до Джогкаярта, да разгледаме за 2 часа града, двореца на султана, и Малиборо стрийт и от там да ни закарат на летището за полет до Куала Лумпур.

За четири дни трябваше два пъти да платим входни визи за Индонезия, но дори и с тяхното плащане и двукратната такса за напускане на страната полета ни от КЛ излезе с 200 долара по-евтин отколкото ако го бяхме направили от Денпасар.
Всъщност като говоря за плащане на изходна такса, когато напускаш Индонезия тя е различна за различните острови. В Джогкаярта платихме по 100 000 IDR на човек /около 10 долара/, а в Денпасар по 150 000.
Не можете да ги платите в нищо друго освен в индонезийски рупии.
Не в долари, не в евро, а само в рупии. Така че задължително си оставете в себе си, иначе няма да можете да напуснете страната.
И другото, което ми направи впечатление бе, че визите, които ни сложиха в Джогкаярта и в Бали бяха съвсем различни една от друга. Уж една държава, пък….
Ето как изглеждаше програмата ни за двата дни на Ява, която изпълнихме така както я бяхме и планували:

Най-трудна за съставяне беше програмата за Бали.
10 дни на острова могат да минат и много бързо, ако ти хареса и много бавно, ако това не е твоя остров. Разочарованието за мнозина пътували до Бали се крие в разминаването от очакването или по-точно от незнанието.
Липсата на каквато и да е, дори и минимална предварителна информация, впечатления, базиращи се на лъскавите фотоси на тур. агенции, показващи едно безкрайно лазурно море и океан водят единствено и само до разочарование.
Защото Бали не е плажна дестинация като Тайланд и Малдивите.
Бали не е и лъскавия Нуса Дуа.

Истинският облик на Бали е на север от Денпасар.
В районите около и над Убуд, където можеш да видиш не само прекрасната зелена природа /с най-зеления цвят, който можеш да си представиш/, а и да се срещнеш с истинските хора на Бали. Усмихнати, дружелюбни и безкрайно мили в отношенията помежду си и към другите.

Затова и трябваше да балансираме нашата програма между желанието да обиколим целия остров и посетим поне десетина от най-известните му забележителности и желанието в мартенските дни да се потопим блажено в топлите вълни на Индийския океан.

След много колебания изборът бе направен.
Първите 5 дни на брега на Индийския океан, не точно в Нуса Дуа, а малко по на север, в Танжунг Беноа. Плаж, плаж и отдих след изморителните предишни 10 дни в Сингапур, Малайзия и остров Ява.
И следващите пет дни с по-натоварена програма и обикаляне на острова в северната му част.

Сега е времето да спомена, че преди отпътуването ни разговаряхме десетки пъти с Мая и Косьо двама българи, които живеят вече 4 години в Бали и имат тур. агенция. Мая е в офиса на агенцията в Куала Лумпур и е една от 4-те българки, живеещи в столицата на Малайзия. А Косьо е един от малкото да не кажа единственият българин, който може на български, а не на английски или руски език да ви разведе из острова.

НАЧАЛОТО- 9 МАРТ 2013г.

И така дългите месеци на подготовка и очакване изтекоха бързо и дойде дългоочаквания 9-ти март. Куфарите бяха натъпкани, стегнати и готови, и пътуването можеше да започне. Казвам натъпкани за куфарите, защото в тях имаше освен всичко необходимо за 21 дни пътуване и достатъчно количество алкохол, за да не се чувстваме ощетени от липсата му по време на пътуването. Опита ни от пътуване в ОАЕ и Тунис, където алкохола също трудно се намира и ако се намира е на безбожни цени си оказа своето въздействие. Бяло вино, мартини и шише ракия за нас. И още подаръци във вид на узо и ракия за приятелите ни от Куала Лумпур и Бали. За да се апдатираме по-бързо към предстоящите условия на пътуване и основния транспорт, който щяхме да използваме в големите градове рано сутринта в 8 ч. се качихме на метростанция Дж.Баучер и със Софийското метро започнахме пътя си. В 8,30 бяхме вече на Софийската автогара, автобусът на Метро ни очакваше и ние бързо заехме място 3 и 4-то, на първите седалки вдясно от шофьора.

Предимството на ранното закупуване на билети е, че винаги можеш да избереш най-добрите места.
Пътуването мина безпроблемно. Тъй като беше събота нямаше много движение и бързо стигнахме Турската граница. На КПП-то нямаше никой, за разлика от другата страна на границата, където се виеше километрична опашка от ТИР-ове.
Митничарите бяха благосклонни към нас и за наша най-голяма радост не ни накараха да разтоварваме багажа за проверка. Само като си представех, че трябва да вадя 20-кг. куфари….
Не повече от 30 мин. продължи преминаването на 2-та контролни пункта и автобусът пое по магистралата към Истанбул.

За разлика от 200 те км. на Българска територия, които се минават по разбитите ни тесни пътища за повече от 3 часа, 300 те км. от границата до Истанбул се минават по-бързо.
Между другото никъде по света не съм видял по-лоши и разбити пътища от нашите.
Нямам предвид Европа, а Азия и Африка. Дори и в най-бедните и изостанали държави като Тунис и Египет, в които сме били пътищата им са по-добри от нашите магистрали. След приспивното монотонно движение на автобуса по магистралата към 17,30 наближихме Истанбул.

В 18,10 часа вече бяхме спрели на автогара Отогара в мегаполиса.
Решихме да ползваме безплатните шатъли, които предлага Метро до различни точки на града. Изчакахме автобуса, който тръгва за Аксарай и след 15-тина минути, малко преди да се мръкне бяхме вече на метростанция Аксарай, близо до която бе хотела. Лошото бе,че изведнъж такъв силен дъжд заваля, че само за минутка бяхме мокри до кости. Вече бе напълно тъмно и макар да имахме разпечатана карта с местоположението на хотел Мелита трудно можехме в тъмнината и дъжда да се ориентираме точно къде е и как да стигнем с куфарите до него пеша. Затова и се метнахме в първото такси, което попадна пред нас и попитахме колко ще струва таксито до хотела.

Шофьорът явно беше добър психолог и моментално прецени, че нямаме голям избор в този проливен дъжд и направо ни заби. Разстоянието до хотела е 200м., но за да стигнем до него трябва да караме в еднопосочното и задръстванията около 2 км., да направим обратен завой и да стигнем до хотела. Това ще ви струва 30 лири. Искате ли или не.

Направо ни уби!!! 30лири, около 25лв. за 200м. Съгласихме се, той потегли, след около 500м. успя да направи обратен завой, зави под моста в началото на Лалели, до трамвайната спирка и след 50м. спря на булеварда.
Ето го хотела къде е, посочи той стоящия на около 40м. хотел, но не мога да влеза с таксито до там. Ужас!! Свали ни в дъжда и тръгна.
И така вместо 250 м. минахме пеша само 50 в дъжда, а останалите 200 ни струваха 25 лв. Първото и последно такси, което ще ползваме решихме мигновено и отворихме вратата на хотела.

Набързо се изсушихме, само след 20-тина минути проливния дъжд спря и ние бързо излязохме навън, за да се порадваме на красотите на вечерен Истанбул. Макар и малък Мелита хотел е с отлично местоположение, близо до всичко в огромния град. За 15 мин. бяхме вече до Света София и се любувахме на красотите на града.

Разходихме се около нея и Синята джамия, полюбувахме се на фонтаните и към 22ч. побързахме да се приберем в хотела.

На другия ден ни предстоеше 11 часов полет, който всъщност като часово време щеше да бъде 17ч. с 6 часовата разлика между двата града и бе добре да починем преди него.

ПОЛЕТЪТ

В малката, но уютна стая на хотел Мелита бе доста по-топло отколкото навън в ранното мартенско утро.
Свежият и бръснещ Истанбулски вятър ме удари в лицето още към 7 часа.
Излязох рано, преди да отидем още на закуска, за да мога да видя откъде точно ще минем тези 250 м. с куфарите до метростанцията и да взема жетони за метрото, за да не се бавим след това.

Пътьом не пропуснах да запиша в бележника си и още няколко хотела около метростанция Аксарай, за да може при някое от следващите пътувания да ги използваме за нощувка. Бяха само на няколко метра от Аксарай, а в тур. сайтове никога не можеш да намериш точното местоположение на даден хотел.
Пренаредихме багажа за пореден път, защото бе време да съблечем по-топлите дрехи и да се настроим за влажното горещо време, което ни очакваше след 20 тина часа и поехме с метрото към летище Ататюрк.

Можем само да се надяваме новия лъч на Софийското метро да има метростанция не до Терминал 1, а вътре в него както е на Истанбулското.
Изключително лесно и удобно, само за 35 мин. пристигнахме от Аксарай, центъра на Истанбул до летището.
Много указателни табели на самото летище не ти дават ама никакъв шанс да се объркаш и да не успееш да откриеш това, което търсиш.
Макар и далеч от стандарта и лукса на летище Чанги примерно, Ататюрк е едно съвременно, модерно и изключително достъпно съоръжение.
Доста по-голямо като размери от Софийското, с много повече чек ин гишета и опашките почти не се усещат.

Мария с разказите си ни беше наплашила, че ако не отидем по-рано можем да имаме проблеми, но всичко мина гладко и безпроблемно и след не повече от 30 мин. се бяхме чекирали и пуснали багажа с надеждата, че ще можем да си го вземем обратно и че той заедно с нас ще долети до Сингапур.
Но тъй като човек никога не знае какво може да се случи на един куфар, който е чекиран и дали ще пристигне до крайната си точка на пътуване, в ръчния си багаж бяхме сложили и по малко дрехи за всеки случай. Ако случайно чекирания се изгуби някъде по летищата…
В 12,30 бяхме вече на гейта и очаквахме да извикат пътниците за полета Истанбул Сингапур като наблюдавахме през прозорците зареждането на нашия боинг.

Точно в определния час 13,25 красивите и изключително елегантни стюардеси на Сингапурските авиолинии ни помолиха да закопчеем коланите и 11 часовия полет почти до другия край на света започна.

Макар, че огромния Боинг бе почти пълен за наш късмет нямаше трети човек на място 45с и така можехме да се разполагаме по-нашироко по време на полета. Раздадоха ни несесерите на Живанши, специално изработени за Singapore Airlines, с топли меки чорапки, четка и паста за зъби и др. глезотии, поднесоха ни за добър път и по една уханна бяла кърпа минала през пара, за да освежим лицата си и самолета се издигна към Сингапур.

Истинско удоволствие е да пътуваш надалеч със Сингапурците, защото освен, че стюардесите бяха изключително красиви, и всичко останало бе на нивото на самолетна компания №1 в света за последните няколко години. Убедихме се, че не напразно им е присъждано това отличие. Безупречен сервиз и изключителни грижи за пътуващите. Бяхме обгрижвани и глезени през цялото време като малки деца.
Менюто, което раздадоха на всеки един от пътниците бе доста богато и като храна и като напитки. Абе в кръга на шегата бяха се запасили все едно ще пътуваме не 11 часа, а 11 дни. Толкова много ядене и пиене, че човек забравя за турския ол инклузив, който в последните години стана толкова модерен в целия свят.
И това бе менюто, на което с големи букви пишеше : ECONOMY CLASS.
Само мога да си представя какво е било за Бизнес класата.
След „Welcome aboard Singapore airlines и Bon appétit!” следваха 7-8 странички със закуски, обеди, вечери, леки хапвания и напитки.
Изборът бе толкова голям, че сигурно малко барове могат да се похвалят с подобно зареждане.

Побързахме в ранните следобедни часове да се освежим с един оригинален SINGAPORE SLING . Най-известният и предпочитан коктейл в Сингапур, заради когото мнозина се тълпяха в Сингапурските заведения още от 1915год., когато в Long Bar of Raffles hotel за пръв път е бил предложен като смес от dry jin, Dom Benedictine, Cointreau и cherry brandy разбъркани в шейкъра с ананасов сок и гренадин. Ооо, забравих да спомена леда в рецептата и още една две съставки, който държи ще му ги кажа. Но коктейла наистина има фантастичен вкус!!!

Няколко вида уиски, водка, джин, кампари и какъвто се сетите друг алкохол, плюс пет шест други алкохолни коктейли, плюс няколко вида червено и бяло вино, без да броим различните видове бира и безалкохолни напитки се грижеха през цялото време пътниците да не скучаят и по-честичко да се разхождат из самолета…
Инфотейнмънт системата на всяка седалка предлагаше игри, телевизионни програми и огромен каталог с над 80 заглавия от световното кино на английски, руски, френски, испански и арабски, включително и най-новите обрали само преди няколко дни наградите Оскар световни хитове- Животът на Пи, Джанго на Тарантино и Арго на Бен Афлек. Разбира се не можеше и без най-новия Джеймс Бонд – Скайфол. И това беше програмата за месец март. Когато се връщахме на 29-ти март обратно бяха пуснали новия каталог за м. април, където имаше добавени още 10 тина съвсем нови заглавия.
Не бях гледал Животът на Пи, който набързо премина в нашите киносалони преди да си спечели световна слава като най-добър филм та 2013-та и затова побързах да го изгледам.

Не пропусках от време навреме да хвърля поглед и върху съседния монитор, нали седалката беше празна, където бях нагласил плана на полета ни и можех да следя прелитането през няколко часови пояса на над 9 000 км.

Така неусетно 11-те часа преминаха и в ранното утро на 11-ти март безпроблемно се приземихме на летище Чанги в Сингапур. И докато по българско време телефонът ми показваше 23,55 ч., то таблета ми вече отчиташе новия часови пояс 05,55ч. 6 часа разлика между два свята….
Само 6 ли бяха наистина предстоеше да разберем съвсем скоро!

Към Записки от Екватора (2)

Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев

Публикувано в категория: Бали, Сингапур, Турция . Тагове: , , , , , , , , , , , , ,

  

2 Коментари

  1. Анита Иванова
    Изпратен 27.09.2013 на 22:48

    Спря ми дъха от разказите ти Росен прочетох всичко и копирах всичко и аз съм по организациите но ти си много добър признавам.Благодаря за информацията ще ми бъде много полезна когато предприема подобно пътуване.Ще се движа по твоите записки със сигурност. Малко ми е тъмна Индия резервациите по интернет за вътрешни полети т.е не съм сигурна.
    Поздрави ,
    Анита

  2. Изпратен 22.04.2013 на 11:54

    Развълнувах се докато четох пътеписа ти. За мен Малайзия все още е мечта, но се надявам някой ден да я реалиирам.
    С нетърпение чакам продължението.

    Поздрави!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>