Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Страсбург– побратим на Брюксел като център на европейските институции: Европейски парламент, Европейски съд за правата на човека, седалище на Съвета на Европа. Това е съвременното лице на интересния френски град. Той се намира в елзаския регион /източна Франция/ почти на границата с Германия. Пристигаме в Страсбург от Виена, пресичайки южна Германия. Навлизайки в града, най напред видяхме модерната сграда на стадиона.
Френският център на Европа е разположен на левия бряг на река Рейн, там където в нея се влива река Ил.
Благоприятното разположение на града го прави втори по големина пристанищен град на Рейн след немския град Дуйсбург.
Градът има своя особена, специфична атмосфера- френски град в типичен немски стил в старата си част. Близостта с Германия, историята на града обясняват неговата отличителна и запомняща се средновековна архитектура от времето на 16. век. Заслужено от 1988 г. историческият център на Страсбург „Малка Франция“ е в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.
Това е любимото място за разходки и на туристите, и на местните жители.
Най-голямата забележителност на града е готическата катедрала Нотр Дам.
Още с влизането в града и при автобусната му обиколка върхът на храма се вижда отвсякъде.
С височината си от 142 м. до 1874 г. е била най-високата сграда в света.
Сега е отстъпила на шесто място в тази класация. Гледката наистина е внушителна. Поглеждаш нагоре и погледът ти се губи в небето. Ясно се забелязва, че е логично катедралата да има две кули/върхове/. Песъчливото място, на което е построена, е причината още при строежа храмът за безопасност да остане „недовършен“. Влизайки вътре, по традиция се отправям към църковния орган.
Красива, бляскава гледка, която провокира въображението ми и „зазвучава“ музика. Оживяват в съзнанието ми концертните изпълнения на орган в зала, но това е друго… Една от забележителностите в катедралата е астрономическият часовник– представиха ни го като часовникът на смъртта! Внушителното съоръжение показва реалните позиции на слънцето, луната, на и слънчевите и лунните затъмнения.
На площада пред катедралата винаги е пълно с хора.
Тълпи се стичат и по уличките, които водят към храма.
Не остана време да посетим готическата църква „Св. Тома“. На нейния орган е свирил самият Волфганг Амадеус Моцарт. И много музеи оставихме да видим при следващото ни идване тук. Градът има богато културно минало и не по- малко богато настояще. Той е фестивален град на музиката и киното, тук се провеждат международен фестивал на класическа и джаз музика, ежегоден международен филмов фентъзи фестивал, световен фестивал на младите филмови дейци и др.
Но това, което задъжително трябваше да направим, е разходката по емблематичните за града площади. Площад Клебер носи името на един от великите генерали на Наполеон.
Мястото е един от символните знаци на града, тук винаги има много хора. Французите са гостоприемни домакини- има достатъчно уютни местенца да седнеш на кафе, да отпочинеш.
Почти винаги и за местните хора, и за туристите се предлагат някакви атракции. Уличните артисти са ежедневие на площад Клебер.
Най–старият площад на Страсбург носи името на Йохан Гутенберг, останал в историята като създател на съвременната печатна преса/1436г./. За съжаление при нашето посещение площадът беше в ремонт и не можахме да го видим в истинския му блясък.
Гутенберг прекарва в Страсбург 20 г. от живота си и градът го почита. Страничните барелефи на паметника, под статуята на Гутенберг, представят ползите, които откритието допринася за хората. Красотата на площада се дължи и на сградата на старото кметство, един от най-красивите ренесансови образци в Страсбург. В онова време мястото се е използвало за пазар на билки и подправки.
Едно от най- вълнуващите преживявания в този град е разходката с корабче по Ил.
Панорамната обиколка из града по вода показва други красиви гледки, минава се покрай сградата на Европарламента. Уличките покрай реката са любимо място за разходка, осеяни са с романтични кафенета и ресторантчета.
По вода това е един от символичните изгледи от Страсбург.
Остана ни да направим кратка приятна разходка из старите улички на града. Слизайки от корабчето, от едно от многобройните мостчета хвърляме последен поглед към красивата панорама на Ил.
В началото на април на много места по витрини и прозорци видяхме още да стои великденската украса.
Ако не празнична украса, то обичайна гледка е по прозорците на сградите да има много цветя.
Не се уморих да снимам гледки в този средновековен стил.
В характерния си архитектурен облик градът е особено романтичен, има свой чар.
Друго изкушение, на което не може да се устои в този град, е да се влезе в някое от многобройните магазинчета за сладки лакомства.
Колкото и да си голям, пред подобни гледки ставаш дете и ти се иска от всичко да опиташ.
Освен всичко споделено до тук с думи и в кадър, у мен трайно остана още едно усещане – млад, динамичен съвременен разноезичен град. Страсбург е известен и предпочитан студентски център. Младите тук са естествени, но и модерни- ще ги видите предимно на велосипеди навсякъде из града.
Е, идва време за сбогуване. В такива моменти затварям очи, пропускам в съзнанието си всичко впечатляващо и важно, което трябва да остане като спомен, „запечатвам“ картини, аромати и вкусове. Тръгвам си с желанието да имам възможността пак да се върна. Важното е душата да обича да пътува!
Автор: Валентина Райкова
Снимки: Валентина Райкова
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!