Черна земя

Никога не бях ходила на остров и си мислех, че островът е земя, на която като застанеш виждаш от всички страни морето, виждаш и целия остров отвисоко. Явно съм си представяла облак Етна –  майката и проклятието над Сицилия – черната земя на Средиземноморието. Така я наричат сицилианците, заради черните камъни, заради тихото и изгарящо слънце което се пропива в тях и избухва във вените им.

Там времето пълзи по черните вулканични канари и във всеки стрък трева, във всеки плод, във всичко се пази вкуса на огъня от недрата на земята. Не знаех, че се намирам в полите на една 300 000 годишна дама, която е не само най-старият активен вулкан на стария континент, но е и най-високият- 3 323 м.

Етна

Етна

Поглеждаш я и разбираш колко си малък и колко крехък е човешкият живот поставен в нозете и. Хората са слънчеви и усмихнати, винаги се смеят и пеят. Вечер плажовете са пълни с млади хора, които до сутринта празнуват, а през деня плажовете са препълнени, лодките и моторниците се гонят в морето и мирише на екзотика – на палми, на кактуси над тротоарите.

Навсякъде виждах само ярки цветове и картини – алените цветя спускащи се на вълни над оградите, острата миризми на риба носеща се от малките хладилни колички, където огромни скариди блещеха очички в очакване на следващият купувач. Там всичко е прекрасно докато не го пипнеш и дори когато си отидеш още усещаш как сицилианското слънце те достига и имаш чувството, че още има черен пясък в косите ти и горещият въздух пари по кожата ти.

Има един плод, който всъщност е кактус, казва се il Fico d’India – огромен зелен кактус, който може да се види навсякъде и към края на август, началото на септември кактусът ражда плод и плодът се яде.

Fico d’India

Fico d’India

Най естествената и детска реакция, която се очаква от чужденеца е да грабне с гола ръка червеното топче на върха на кактуса, защото изглежда без бодли, но това е също толкова неразумно, колкото да отидеш на плаж по обяд. Плодът боде – боде ужасно с малките си бодлички, които се забиват надълбоко в пръстите и болят. Всяка красота, крие в себе си мъничко измама.

Изненадана съм колко хумор и старание е вложил творецът създавайки Сицилия – Мафията, морето с 3 вида крайбрежия (камъчета, пясък и вулканични скали), планините – потта по челото на земеделците, които обработват тази черна земя и усмивката на доволните от многото туристи хотелиери и магазинери. Дори в хаоса има смях, в бъркотията на летището в Катаня, по тесните улички в Таормина, в трафика, в бръмчащите напред назад скутерчета – във всичко.

Там можеш сутринта да отидеш на плаж, а следобед на 50-60 км. и високо горе в планината да караш ски – не е ли това комично. Такива са и сицилианците – с променливо настроение, избухливи, но мили, с горещ темперамент, услужливи и човечни, религиозни и завистливи, гостоприемни и непредвидими. Низ от контрасти и емоции, които трудно се обясняват.

Черна земя

Черна земя

Това, което ми направи най-голямо впечатление е една руина от къща, разрушена почти напълно от миналата през нея река от лава. Показаха ми я със страхопочитание и в далечината – Етна – огромна, величествена, страшна. На моменти мразиш тази земя, но няма как да не се забие надълбоко в теб миризмата и цветовете. Като бодилче от плод – толкова вкусен, но толкова болезнен. Ако не сте ходили още, горещо ви препоръчвам да отидете. Там човек преосмисля доста неща и вижда истинските цветове на морето и на живота. Но те я наричат “Черна” !

Автор: Deneva.Linda
Снимки: от интернет

Публикувано в категория: Италия | Тагове: , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

По бойните полета на България

Североизточна България.Близо до брега на река Дунав. Някъде там,има едно тихо, потънало в каменна тишина късче родна земя, което пази частица от бойната слава на България.
Успяхте ли, вече да разлистите в мислите си прашните страници на военната ни историята, за да си спомните за онези славни времена от не чак толкова далечното ни минало?!…
Да…Тутракан…Това е малкото крайдунавско градче, което ревниво и всеотдайно носи през времето спомена за драматичните битки за национално обединение и спасение от 1916 година.

Памет за мъртвите

Памет за мъртвите

И не само спомен…Почти век, от как това място се е превърнало във вечен дом за костите на повече от 8000 загинали в боевете и водите на р.Дунав войници и офицери – българи, румънци, немци, турци.
Тутракан е паметно и свято име във войните за национално обединение и освобождението на Добруджа. Градът, като част от южна Добруджа, е окупиран от Кралство Румъния през 1913г. В продължение на 2 години, по проект на френски и белгийски специалисти, се изгражда Тутраканската крепост – предмостие на река Дунав, с 15 форта, две отбранителни линии, землени укрепления, вълчи ями, отбранявана от 39 хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.

Три години по-късно,на 5 и 6 септември 1916 година, при Тутракан се разиграва една от най-драматичните битки в цялата ни национална военна история. Смятана за непревземаема, крепостта е атакувана рано сутринта на 5 септември от българските военни части след мощна артилерийска подготовка.
Само за около 33 часа крепостта е превзета под предводителството на генерал Пантелей Киселов. На 6 септември вечерта, след неудържимата българска атака, румънският гарнизон се предава. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.

Военното  гробище днес

Военното гробище днес

Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия, решава всички убити на бойното поле български, румънски, немски и турски войни да бъдат погребани във форт № 6 на румънската укрепителна линия на крепостта.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери, поради прилаганата от генерал Киселов практика по време на атака офицерският състав да бъде пред войнишкия.
Така, тутраканската битка завинаги остава в нашата история под названието Тутраканска епопея.
Мястото на сражението, днес е превърнато във мемориален комплекс “Военно гробище – 1916 г.” по подобие на Скобелевия парк в Плевен.
Бойните викове, тътенът и гърмежите отдавна са отстъпили място на вечния покой и тишина,обгърнали в безмълвната си ласка целия мемориален парк.

И аз – безмълвна, признателна, със сведена глава, минавам по старателно и грижливо поддържаните алеи. Полъх на тих ветрец погалва нежно тази изстрадала, напоена с подвизи и кръв земя. Безброй каменни кръстове и възпоменателните плочи, в които са издълбани имената на всички геройски загинали български войници – заедно с тези на родните им места, усърдно бранят историческата памет от забвение. Въпреки отдалеченото си местонахождение, всяка година, в първата неделя на месец септември, мемориалният комплекс заслужено се превръща в обект на национално поклонение и културно-исторически туризъм, тъй като тук се провеждат възпоменателни тържества – панихида в памет на загиналите в епичната битка,както и спектакъл-възстановка на драматичните събития.

Новоизграденият параклис Св.Георги Победоносец

Новоизграденият параклис Св.Георги Победоносец

По повод 90-та годишнина от героичните боеве край Тутракан, по проект на арх.Павел Гочев – с помощта на общински средства и дарение на родолюбив местен българин,живеещ отдавна в чужбина, до военното гробище е изграден параклис “Свети Георги Победоносец”, в който признателното население да потърси спасение за душите на хилядите войни, останали завинаги на добруджанска земя.
Освен всичко казано до тук – Мемориален комплекс “Военно гробище –1916г” е част и от движението на БТС “Опознай България – 100 Национални туристически обекта ”, в което е включен под №52.

Автор: Николина Милкова

Публикувано в категория: П-У | Тагове: , , , , | Коментарите не са разрешени

Деветашката пещера

Намира се много близо до село Деветаки. Посетихме я на връщане от Крушунските водопади. Площта на пещерата е 20 400 кв.м. Най-високата и точка е на 60 м. Тя е най-голямата пещера в България, в която съм била.

Тъкмо, когато се чудите къде е пещерата, пред очите се разкрива част от входа

Тъкмо, когато се чудите къде е пещерата, пред очите се разкрива част от входа

Тълпите туристи от Крушуна оредяват, може би заради 10 минутния преход от пътя до входа на пещерата или по-малката и известност.

На мен лично, тя ми хареса много повече от водопадите.

Входът на пещерата

Входът на пещерата

Има два начина да се стигне до нея. Едната пътека е покрай река Осъм и е сравнително равна. Ако се пропусне първата отбивка на пътя, както направихме ние, има по-стръмна пътека. Слизането до пещерата е много приятно и лесно, като се разкрива красива гледка към околността. Изкачването обратно до колите е по-изморителната част.

Околностите

Околностите

Разказаха ни, че навремето пещерата е била военен склад. Тогава е имало мост, който е свързвал пътя с пещерата, напряко през реката. Сега, този мост е разрушен.

В нея няма природни образувания като сталактити и сталагмити, подът е заравнен и тук таме има следи от дейността на военните.

Където човек е стъпил...комин

Където човек е стъпил...комин

В тавана на пещерата има седем отвора. През тях прониква слънчева светлина и липсата на осветление не се усеща.

Деветашка пещера

Деветашка пещера

Едно от очите на пещерата

Едно от очите на пещерата

По данни от табелата на входа, в Деветашката пещера има 11 езера и 14 извора, макар че аз видях само една рекичка.

Деветашка пещера

Деветашка пещера

Пещерата е защитена природна забележителност. Тук живеят прилепи, бухали, стоножки, лястовици, няколко вида мъхове, папрати и др. Заради размножителния период на прилепите, достъпът от 1 юни до 31 юли е забранен.

Буйната растителност под отворите на пещерата

Буйната растителност под отворите на пещерата

Досега в 100% от случаите, когато отивам в пещера си забравям фенера. Затова и не можах да навляза по-навътре в галериите на Деветашката. В тъмната част са гнездата на прилепите и се чува жужене като от няколко кошера на пчели. Чак страх те хваща. Тъй като не виждах почти нищо, реших да не рискувам да ме подгони някое ято разгневени прилепи. Казват, че в галериите имало красиви сталагмити, но мисля, че те са в обсега на добре екипирани пещерняци.

В началото на една от галериите

В началото на една от галериите

Група хипари с китари си беше направила бивак в предверието на пещерата. Предполагам, че акустиката и красотата на местността ги беше привлякла за нощ сред природата.

Пещерата

Пещерата

Ако не се брои разрушената барака на входа на пещерата, вътре е много чисто.
Определено си заслужава да се види.

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: А-З | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи