По бойните полета на България

Североизточна България.Близо до брега на река Дунав. Някъде там,има едно тихо, потънало в каменна тишина късче родна земя, което пази частица от бойната слава на България.
Успяхте ли, вече да разлистите в мислите си прашните страници на военната ни историята, за да си спомните за онези славни времена от не чак толкова далечното ни минало?!…
Да…Тутракан…Това е малкото крайдунавско градче, което ревниво и всеотдайно носи през времето спомена за драматичните битки за национално обединение и спасение от 1916 година.

Памет за мъртвите

И не само спомен…Почти век, от как това място се е превърнало във вечен дом за костите на повече от 8000 загинали в боевете и водите на р.Дунав войници и офицери – българи, румънци, немци, турци.
Тутракан е паметно и свято име във войните за национално обединение и освобождението на Добруджа. Градът, като част от южна Добруджа, е окупиран от Кралство Румъния през 1913г. В продължение на 2 години, по проект на френски и белгийски специалисти, се изгражда Тутраканската крепост – предмостие на река Дунав, с 15 форта, две отбранителни линии, землени укрепления, вълчи ями, отбранявана от 39 хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.

Три години по-късно,на 5 и 6 септември 1916 година, при Тутракан се разиграва една от най-драматичните битки в цялата ни национална военна история. Смятана за непревземаема, крепостта е атакувана рано сутринта на 5 септември от българските военни части след мощна артилерийска подготовка.
Само за около 33 часа крепостта е превзета под предводителството на генерал Пантелей Киселов. На 6 септември вечерта, след неудържимата българска атака, румънският гарнизон се предава. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.

Военното гробище днес

Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия, решава всички убити на бойното поле български, румънски, немски и турски войни да бъдат погребани във форт № 6 на румънската укрепителна линия на крепостта.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери, поради прилаганата от генерал Киселов практика по време на атака офицерският състав да бъде пред войнишкия.
Така, тутраканската битка завинаги остава в нашата история под названието Тутраканска епопея.
Мястото на сражението, днес е превърнато във мемориален комплекс “Военно гробище – 1916 г.” по подобие на Скобелевия парк в Плевен.
Бойните викове, тътенът и гърмежите отдавна са отстъпили място на вечния покой и тишина,обгърнали в безмълвната си ласка целия мемориален парк.

И аз – безмълвна, признателна, със сведена глава, минавам по старателно и грижливо поддържаните алеи. Полъх на тих ветрец погалва нежно тази изстрадала, напоена с подвизи и кръв земя. Безброй каменни кръстове и възпоменателните плочи, в които са издълбани имената на всички геройски загинали български войници – заедно с тези на родните им места, усърдно бранят историческата памет от забвение. Въпреки отдалеченото си местонахождение, всяка година, в първата неделя на месец септември, мемориалният комплекс заслужено се превръща в обект на национално поклонение и културно-исторически туризъм, тъй като тук се провеждат възпоменателни тържества – панихида в памет на загиналите в епичната битка,както и спектакъл-възстановка на драматичните събития.

Новоизграденият параклис Св.Георги Победоносец

По повод 90-та годишнина от героичните боеве край Тутракан, по проект на арх.Павел Гочев – с помощта на общински средства и дарение на родолюбив местен българин,живеещ отдавна в чужбина, до военното гробище е изграден параклис “Свети Георги Победоносец”, в който признателното население да потърси спасение за душите на хилядите войни, останали завинаги на добруджанска земя.
Освен всичко казано до тук – Мемориален комплекс “Военно гробище –1916г” е част и от движението на БТС “Опознай България – 100 Национални туристически обекта ”, в което е включен под №52.

Автор: Николина Милкова