Намира се много близо до село Деветаки. Посетихме я на връщане от Крушунските водопади. Площта на пещерата е 20 400 кв.м. Най-високата и точка е на 60 м. Тя е най-голямата пещера в България, в която съм била.
Тълпите туристи от Крушуна оредяват, може би заради 10 минутния преход от пътя до входа на пещерата или по-малката и известност.
На мен лично, тя ми хареса много повече от водопадите.
Има два начина да се стигне до нея. Едната пътека е покрай река Осъм и е сравнително равна. Ако се пропусне първата отбивка на пътя, както направихме ние, има по-стръмна пътека. Слизането до пещерата е много приятно и лесно, като се разкрива красива гледка към околността. Изкачването обратно до колите е по-изморителната част.
Разказаха ни, че навремето пещерата е била военен склад. Тогава е имало мост, който е свързвал пътя с пещерата, напряко през реката. Сега, този мост е разрушен.
В нея няма природни образувания като сталактити и сталагмити, подът е заравнен и тук таме има следи от дейността на военните.
В тавана на пещерата има седем отвора. През тях прониква слънчева светлина и липсата на осветление не се усеща.
По данни от табелата на входа, в Деветашката пещера има 11 езера и 14 извора, макар че аз видях само една рекичка.
Пещерата е защитена природна забележителност. Тук живеят прилепи, бухали, стоножки, лястовици, няколко вида мъхове, папрати и др. Заради размножителния период на прилепите, достъпът от 1 юни до 31 юли е забранен.
Досега в 100% от случаите, когато отивам в пещера си забравям фенера. Затова и не можах да навляза по-навътре в галериите на Деветашката. В тъмната част са гнездата на прилепите и се чува жужене като от няколко кошера на пчели. Чак страх те хваща. Тъй като не виждах почти нищо, реших да не рискувам да ме подгони някое ято разгневени прилепи. Казват, че в галериите имало красиви сталагмити, но мисля, че те са в обсега на добре екипирани пещерняци.
Група хипари с китари си беше направила бивак в предверието на пещерата. Предполагам, че акустиката и красотата на местността ги беше привлякла за нощ сред природата.
Ако не се брои разрушената барака на входа на пещерата, вътре е много чисто.
Определено си заслужава да се види.
Автор: Марина Илиева
2 Коментари
Много хубав пътепис, но с една малка забележка. Това всъщност не е същинската пещера, а само предверието и. Същинската пещерата е затворена за посещения. Чувал съм, че е истински подземен лабиринт с много пещерни красиви зали, но много опасна за неопитни посетители.
Много красиво място!! Ако още не сте го посетили – направете го и няма да съжалявате! Вече се минава и по моста директно от пътя, което скъсява пътя и усилията многократно.