Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

“Ооо, добре дошъл! Как е в Америка?” С този възглас и с този въпрос е посрещнат Алеко по прашните улици на ориенталска София през 1894 г., след като се връща от Световното изложение в Чикаго. Същото продължавам да слушам и аз, след като се върнах от Филаделфия. Явно Америка, както често и погрешно наричаме САЩ, продължава да витае като устойчив мит в българското масово съзнание.

От една страна мнозина отричат редица от външнополитическите ходове на тази единствена днес свръхсила, но от друга страна те продължават да живеят с копнеж и блянове (да не кажем фантазии) за тази страна. Някои мои познати се усъмниха, че съм пътувал дотам, щом съм се върнал. Според тях всяко пътуване до САЩ може да е само еднопосочно. В нашите представи Америка е някаква Обетована земя, в която улиците са павирани със злато, а българите – задължително най-интелигентните и най-трудолюбивите – винаги се “оправят”. За съжаление не е вярно нито едното, нито другото.

За да се отиде до САЩ, трябва да се вземе виза, което е невероятно митарство в посолството, да се осигурят пари за път, хотел и дневни (само билетът струва от 600 до 2000 евро) и да се научи английски. Аз пътувах с един възрастен човек от Кърджали, който водеше внучето си при неговите родители в Детройт. Той не само не знаеше езика, но дори си беше забравил очилата, та трябваше аз да попълвам митническите декларации вместо него.

След атентатите на 11 септември 2001 г. Америка е обзета от параноя на тема сигурност и на летището Гетуик в Лондон пътниците се претърсват основно. Преглеждат се дори и токовете на обувките, защото преди време един арабин беше поставил взрив в тях. Пътуването със самолет през Атлантика е доста по-кратко от времето на Щастливеца – около 8 часа, но е по-тягостно, тъй като пътниците са приковани на едно място. На гърба на седалките пред тях са поставени малки екрани, на които се гледат филми, игри, слуша се музика и новини. Може дори да се пусне имейл с кредитна карта, но това удоволствие струва 2,50 долара.
Ако някой е шокиран от тази цена, трябва да подготви и за останалите, защото поради голямата разлика в жизнените стандарти Америка е твърде скъпа за нас. Разбира се, Западна Европа е още по-скъпа. На летището в Амстердам една препечена филия с масло, която минава за сандвич, струва 3,99 евро. В САЩ един голям сандвич се купува за 6 долара, една бутилка Кока-кола 0,5 литър – 2,50 долара, една фанелка – 20-24 долара и т.н.

Моето пътуване до САЩ беше свързано с пребиваване във Филаделфия. В самолета попълних механично декларация, че не внасям забранени стоки. На летището обаче митничарите преровиха основно багажа ми и извадиха задължителния за българските пътувания шпек салам. „Това какво е?” – запитаха ме ехидно те. Инстинктивно почувствах, че ще стане беля. „Салам” – отговорих аз. „Така ли? А какво сте писали в декларацията – не внасяте месо в САЩ?” Опитах се да го обърна на майтап: „Моля ви се, в българските колбаси месо няма!” Те го приеха като обида: „Абе Вие подигравате ли се? 250 долара глоба!” Видях се в чудо, започнах да се моля, накрая дойде началникът, който беше най-дебелият от всички и великодушно ми опрости глобата, като заплаши, че ако втори път направя същото „престъпление”, глобата щяла да нарастне на 500 долара. След това отнесе салама без разписка – явно за да закуси с него.

Като начало това беше доста стряскащо преживяване, но другата част от престоя ми беше приятна и интересна. Признавам, че впечатленията ми са ограничени, тъй като не съм видял (засега) нито Аляска, нито Калифорния, нито Пуерто Рико.

Паметникът на Вашингтон

Филаделфия за американците е това, което е Плиска и Преслав за българите. Името на града, който с предградията наброява около 6 милиона души, се превежда с “братолюбие”. Градът е основан през 1682 г. Тук през 1776 г. е подписана Декларацията за независимостта, с която Съединените щати отхвърлят своята колониална зависимост от Великобритания. Т.нар. “отци-основатели” са “братя” помежду си, защото са масони. И досега в центъра на града се издига голям масонски храм (в Америка всичко е голямо), построен в псевдо-готически стил (в Америка архитектурата е имитация на европейската).
И аз като милиони други туристи разгледах местата, свързани с основаването на Щатите, както и националната емблема – прочутата камбана, свиквала гражданите на събрания през ХVІІІ в. Тя е пукната.
Продължение »