До Филаделфия и назад

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

“Ооо, добре дошъл! Как е в Америка?” С този възглас и с този въпрос е посрещнат Алеко по прашните улици на ориенталска София през 1894 г., след като се връща от Световното изложение в Чикаго. Същото продължавам да слушам и аз, след като се върнах от Филаделфия. Явно Америка, както често и погрешно наричаме САЩ, продължава да витае като устойчив мит в българското масово съзнание.

От една страна мнозина отричат редица от външнополитическите ходове на тази единствена днес свръхсила, но от друга страна те продължават да живеят с копнеж и блянове (да не кажем фантазии) за тази страна. Някои мои познати се усъмниха, че съм пътувал дотам, щом съм се върнал. Според тях всяко пътуване до САЩ може да е само еднопосочно. В нашите представи Америка е някаква Обетована земя, в която улиците са павирани със злато, а българите – задължително най-интелигентните и най-трудолюбивите – винаги се “оправят”. За съжаление не е вярно нито едното, нито другото.

За да се отиде до САЩ, трябва да се вземе виза, което е невероятно митарство в посолството, да се осигурят пари за път, хотел и дневни (само билетът струва от 600 до 2000 евро) и да се научи английски. Аз пътувах с един възрастен човек от Кърджали, който водеше внучето си при неговите родители в Детройт. Той не само не знаеше езика, но дори си беше забравил очилата, та трябваше аз да попълвам митническите декларации вместо него.

След атентатите на 11 септември 2001 г. Америка е обзета от параноя на тема сигурност и на летището Гетуик в Лондон пътниците се претърсват основно. Преглеждат се дори и токовете на обувките, защото преди време един арабин беше поставил взрив в тях. Пътуването със самолет през Атлантика е доста по-кратко от времето на Щастливеца – около 8 часа, но е по-тягостно, тъй като пътниците са приковани на едно място. На гърба на седалките пред тях са поставени малки екрани, на които се гледат филми, игри, слуша се музика и новини. Може дори да се пусне имейл с кредитна карта, но това удоволствие струва 2,50 долара.
Ако някой е шокиран от тази цена, трябва да подготви и за останалите, защото поради голямата разлика в жизнените стандарти Америка е твърде скъпа за нас. Разбира се, Западна Европа е още по-скъпа. На летището в Амстердам една препечена филия с масло, която минава за сандвич, струва 3,99 евро. В САЩ един голям сандвич се купува за 6 долара, една бутилка Кока-кола 0,5 литър – 2,50 долара, една фанелка – 20-24 долара и т.н.

Моето пътуване до САЩ беше свързано с пребиваване във Филаделфия. В самолета попълних механично декларация, че не внасям забранени стоки. На летището обаче митничарите преровиха основно багажа ми и извадиха задължителния за българските пътувания шпек салам. „Това какво е?” – запитаха ме ехидно те. Инстинктивно почувствах, че ще стане беля. „Салам” – отговорих аз. „Така ли? А какво сте писали в декларацията – не внасяте месо в САЩ?” Опитах се да го обърна на майтап: „Моля ви се, в българските колбаси месо няма!” Те го приеха като обида: „Абе Вие подигравате ли се? 250 долара глоба!” Видях се в чудо, започнах да се моля, накрая дойде началникът, който беше най-дебелият от всички и великодушно ми опрости глобата, като заплаши, че ако втори път направя същото „престъпление”, глобата щяла да нарастне на 500 долара. След това отнесе салама без разписка – явно за да закуси с него.

Като начало това беше доста стряскащо преживяване, но другата част от престоя ми беше приятна и интересна. Признавам, че впечатленията ми са ограничени, тъй като не съм видял (засега) нито Аляска, нито Калифорния, нито Пуерто Рико.

Паметникът на Вашингтон

Филаделфия за американците е това, което е Плиска и Преслав за българите. Името на града, който с предградията наброява около 6 милиона души, се превежда с “братолюбие”. Градът е основан през 1682 г. Тук през 1776 г. е подписана Декларацията за независимостта, с която Съединените щати отхвърлят своята колониална зависимост от Великобритания. Т.нар. “отци-основатели” са “братя” помежду си, защото са масони. И досега в центъра на града се издига голям масонски храм (в Америка всичко е голямо), построен в псевдо-готически стил (в Америка архитектурата е имитация на европейската).
И аз като милиони други туристи разгледах местата, свързани с основаването на Щатите, както и националната емблема – прочутата камбана, свиквала гражданите на събрания през ХVІІІ в. Тя е пукната.

Пукнатата камбана

Както във всички големи американски градове, така и във Филаделфия т.нар. “даунтаун” (център) е запазена територия за афро-американците (думата “негри” се смята за обидна и е забранена). Белите обитават типични двуетажни дървени къщи в предградията, от които най-евтините струват около 250 000 долара.
Останах поразен от хладното и нерядко враждебно отношение на някои чернокожи към белите, което подсказва дълбоко стаено напрежение. Хората от обслужващата сфера са почти изцяло негри и проявяват служебна учтивост – определено по-голяма от тази на българските чиновници.
Най-мръсната и слабо платена работа е предоставена на нови емигранти от Ямайка и Мексико. Азиатците, които са крайно трудолюбиви и пестеливи, са заели хранителната сфера – закусвални, ресторанти, хранителни магазини.

Един американски приятел ме покани в едно огромно заведение – едновременно магазин и столова. Продуктите (месо, мляко, салати, сирене, хляб и пр.) се предлагаха на самообслужване, избираха се от клиентите и се слагаха на табли. Накрая платихме на килограм независимо от характера на взетата храна.

В центъра на Филаделфия се издигат няколко небостъргача, които лично ми направиха потискащо впечатление поради нечовешките си мащаби. Неволно си спомних думите на Христос по адрес на град Капернаум, за който казва, че се е извисил до небето, но ще се провали вдън земя (Матей 11:23). Тъй като са направени от стъкло, при залез отдалеч небостъргачите изглеждат като прозрачни.

Филаделфия

Във Филаделфия се намират прекрасен музей на изкуствата, в която “гвоздеят на сезона” беше изложба на будистко изкуство от Корея, както и зашеметяващият музей на френския скулптор Огюст Роден, чиито произведения съчетават мистицизъм и еротизъм. Неговата глава на Жана д’Арк в екстаз силно напомня за тази на Тереза Авилска в композицията на Бернини. Католическата катедрала на града “Св. Петър и Павел” притежава великолепна атмосфера. Разгледах с интерес и други англикански и руски църкви, поддържани с много вкус и любов.

Всъщност аз пристигнах във Филаделфия, за да участвам в годишния конгрес на Американската асоциация по религия и Дружеството за библейска литература. Той се проведе от 13 до 18 ноември 2005 г. в луксозния хотел “Мариът”, собственост на мормонско семейство. Хотелът се състои от няколко сгради под и над земята. Моята двойна стая струваше точно 283 долара на ден. Всички екстри се заплащаха допълнително.

В конгреса участваха над 10 000 (десет хиляди!) души – не само американци, но и немалко чужденци. Аз бях единственият българин и то духовник. Събитието беше изключително стълпотворение, жива Вавилонска кула от хора с костюми, рокли, джинси, бради, чалми, забрадки, шапки, бастуни, дори инвалидни колички. В стотиците секции се предлагаха доклади по всички възможни теми, като повечето слушатели често се движеха от зала в зала. Моят доклад беше в секцията за Холокоста. Той беше посветен на приноса на Българската църква за спасението на българските евреи през 1940-1943 г. и предизвика голям интерес. Слушателите, повечето евреи, дълго ми стискаха ръката и изказваха недоумение, че този подвиг не е известен по света. Докладът ми беше поискан веднага от двама редактори за публикуване.

Важно съпътстващо събитие към този род конгреси е изложбата на всички водещи световни издателства за религиозна и богословска литература, която заема зала с площ няколко декара. На членовете на ААР книгите се предлагаха с отстъпка 20-30 %. Човек би трябвало да е милионер, за да купи всичко, което го интересува. Все пак напълних една чанта с най-нови издания и каталози.

Повечето еснафи у нас биха изпъшкали, че е безумие да се хвърлят 2500 лева за едноседмично пътуване, но ползата от такива събития е несъмнена и не може да се оцени само в паричен еквивалент. Срещат се колеги, установяват се контакти, обсъждат се общи проекти и инициативи. Дори и днес, във времето на тоталното обезличаване на ценностите, личното общение остава незаменимо. За да завърша, ще цитирам девиза на един от най-успелите американци: “Събирането е начало. Сплотяването е напредък. Общото дело е успех” (Хенри Форд).

Автор: Владимир Георгиев
Снимки: Владимир Георгиев

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!