Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Ден 2 – Колизеумът, Римският Форум, кварталът Трастевере
През втория ден на нашия тур си бяхме планирали да разгледаме Колизеума, върха Палатино и Римския Форум, да намерим Устата на Истината и да вечеряме в Трастевере – занаятчийския квартал.
Станахме към 9, за да закусим в кафенето срещу хостела. Закуската ни беше включена в цената така или иначе. В това кафене за първи път видях как закусват и пият кафе италианците – на крак на бара, изсмукват набързо едно еспресо, гарнирано с един кроасан и са готови…
Ние, обаче, трябваше да разгледаме картата, за да си набележим маршрута, затова си взехме по едно капучино и кроасан и седнахме на масичка вътре в кафето, тъй като този ден си беше дъждовен. Около нас на масите всички бяха чужденци – със самарите, раниците и картите, гледката беше една и съща на всички маси. Хапнахме набързо и тръгнахме покрай Термини към църквата Санта Мария Маджоре.
Самата църква, честно казано не ме впечатли особено – може би е по-внушителна вътре, но така и не влязохме. Вероятно и мрачното време придаваше малко по-скучен вид на пиацата и самата църква. През нея тръгнахме надолу към Колизеума.
Навсякъде по улиците беше пълно с предизборни плакати, сякаш сложени, за да ни подскажат какво ще видим първо на Колизеума. Приближавайки го и възхищавайки се на все по-увеличаващите се размери, забелязахме палатки на местата на статуите по стените на Колизеума! Ето къде ще се настаним следващия път!
Колизеумът
Когато застанеш пред стените му и се опиташ да си представиш как са вдигнали нещо такова, те обхваща едно чувство на безпомощност.
Построен между 70-а и 80 година Сл.Х и дострояван и реконструиран векове наред, това творение на брилянтния архитектурен ум на Римските инженери някакси те кара да мислиш, че модерните постройки са като дървени колибки в сравнение с мащабите на стените, които се изправят пред теб.
Още не мога да си представя гледката, която се е разкривала пред посетителя на Колизеума в неговото пълно величие – със статуите поставени във външните стени, хората, които щъкат по площада около него.. Сигурно е било неописуема гледка. 50,000 души е бил капацитета на трибуните – размер, който дори днес е трудно постижим за футболните стадиони по света. Да видиш подобно нещо, да стои гордо почти 2000 години, е гледка за милиони.
Продължение
