Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Към Египет, какъвто го видях (част 2)
На следващия ден следобед, преди де тръгна към летището дойде г-н Саахид, ентомологът. Моли да дойде с мене, за да видел нещо по насекомите – второ поколение или нещо такова. По пътя и го питам как ще определи кога ще спре пръскането. Щяло да спре, когато напръскат всички площи и буболечките загинели. Десетина дни след това започвало развитието на второ поколение. Тогава се правело второ пръскане, после трето, до четвърто рядко се стигало. А какво ще стане, ако не се пръска, попитах. Щяла да загине цялата реколта. Нямало да се прибере нищо. Климатът бил такъв. Ние получаваме по три-четири реколти от някои култури, от повечето – по две и ако не ги опазим, народът ще гладува.
На летището г-н Саахид изтича до нивата с царевица, извади една лупа и взе да гледа през нея. През това време екипажите са качиха в колата. Когато минахме край един блок с памук, той ме помоли да спра за секунда и изтича до нивата. Като навлезе на десетина метра, само главата му стърчеше.
Памукът тук е като храст, почти дръвче. Ентомологът откъсна две-три топки памук, после седна до мен и започна да ги разглежда. Хвърлих един поглед и бях много изненадан. Такъв едър памук не бях виждал! Макар и още зелен, всяка една шушулка бе едра колкото мъжки юмрук и сигурно още щеше да расте. Прочутият в цял свят дълговлакнест египетски памук!
Г-н Саахид го разглеждаше с лупата и доволен кимаше с глава. Вероятно след като свърши пръскането, щеше да има десетина дни пауза, защото резултатът бил отличен. Това беше много добра новина. Казах на екипажите зад мене и те радостно взеха да коментират. „Кажи му, че има от нас едно шише арак” (египетска ракия, подобна на мастиката). Ентомологът се засмя, но нищо не каза. (Мюсюлманите не пият алкохол!)
Наближавахме центъра на Шибин и той ме помоли да спра. Живеел наблизо. Пожелах да го закарам до тях, но той отказа. Погледнах към посоката, в която тръгна – все хубави, големи, стари къщи. Г-н Саахид ми помаха усмихнат с ръка. Хубав човек е ентомологът! Кротък и тих. Не като онази шумна тълпа край училището, дето нощем не ни оставяха да спим!
Слънцето залязваше. Няма да видите у нас такова огромно слънце. Голямо като гигантска оранжева тиква, сплескана отгоре и отдолу, то видимо бързо се скриваше зад равния като черта хоризонт. И нито облаче пред него – оранжево-червено небе, навремени – златисто, то сякаш криеше в себе си обещание за още по-горещ ден. Бе средата на юли.
Продължение
10 въпроса, 10 отговора. Проверете познанията си ! Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)