Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Към Севиля – перлата на Испания (част 1)
Много красива страна е Испания! Всекиму пожелавам да я види, ако не го е сторил. А Севиля е може би най красивият град, перлата, както казват самите испанци. Не съм бил другаде, но Севиля наистина е неописуемо красива – там се намира и втората в света (след Кьолнската) по височина катедрала. Но казват, че тази била по-красива.
И само това ли? Тук всяка къща е произведение на архитектурното изкуство и то построена с много… пари. Облицовката на някои от домовете отвън е от фаянс, но не такъв, дето сме виждали у нас над мивките, а красиви плочки с релеф, с различни седефени отблясъци – къщата изглежда като залята с глазура. Златни орнаменти, колони, капители и разни други архитектурни финтифлюшки, чиито имена не зная. Невероятна красота!
По улиците на Севиля срещахме спокойни, добре облечени, весели и красиви хора (нищо че на власт доскоро е бил генералисимус Франко). Мислех, че хората тук ще са потиснати и угнетени, щом са били под властта на този диктатор, когото нашите вестници не спираха да заклеймяват, но не видях нищо такова. Под диктатура тези хора май живееха по-добре от нас, които уж бяхме свободни. Не видях просяци (е, тук там имаше по някой зле облечен човек, но кое стадо няма мърша?)
Градът
Испанците много пеят и танцуват. И то не само по танцовите площадки, които тук са не малко, но дори и в… автобусите. Тъй като корабостроителницата, където ремонтираха нашия траулер, бе на около пет километра от града, дотам пътуваха автобуси.
Качваме се ние, неколцина българи, а заедно с нас и двайсетина испанци, повечето работници от корабостроителницата. На спирките се качват и нови хора, вече от предградията, и по някое време някой току вземе да щрака с пръсти и да пее. Ние го гледаме смаяни, но испанците се обръщат усмихнати към него и започват да му пригласят. Някои стават и започват да танцуват – фламенко и разни други танци – танцуват и мъже, и жени. Отнякъде изниква китара и приглася. Става направо концерт – защото всички пеят и танцуват не любителски, а почти като професионалисти – гласовете им са красиви и добре обработени, а движенията на телата им – съвършени!
Сигурно е случайно или пък в автобуса се е качил самодейният състав на корабостроителницата, помислих си. Когато и на другия ден се повтори същото, и то с други хора, и после пак, и пак…
Ние, българите, когато пътуваме по-дълго с автобус, отивайки например на работа извън града, играем на карти. Поне няколко карета се заформят в автобуса. Останалите клюмат мрачни и намусени.
Щастливи хора са испанците! Всяка събота и неделя в Севиля на площад „Испания” (казват, че във всеки град най-големият площад се нарича „Испания”, а ние дали имаме площад „България”? Нашите ги кръщаваха „Ленин”, „Сталин” или „Девети септември”), та всяка събота и неделя вечер на площада се събират млади и не съвсем млади хора да пеят и танцуват, а наоколо възрастни ги наблюдават и пляскат с ръце.
Продължение
10 въпроса, 10 отговора. Проверете познанията си ! Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)