„Всички можем да летим!”

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

“Всички можем да летим!
И да правим чудеса!
Всички можем да летим,
ако вярваме в това!”
      Мадлен Алгафари

Хубавото време, овкусено с туристическия дух на 8 почти-млади изследователи на ”Българското”, отведе компанията ми в живописните Родопи и по-конкретно в село Ягодина. Целта ни: панорамната площадка „Орлово око”, мотивът: превръщане на безделния уикенд във весел спомен, полят с неизвестно количество бира и фактът: множество натъртвания, за които ще обясня по-долу.

Информационната табела

В двучасовото пътуване се изпариха всичките ни „боеприпаси”, поради което първата сграда, която разгледахме в с.Ягодина, беше хоремага (според народния фолклор може да се тълкува като „Влизат ХОРа, излизат МАГарета“).
Натъкнахме се на оживена хайка, която разделяше току що обстреляния дивеч (грозна и кървава картинка).

Влизайки в кръчмата се сблъскахме с критичните погледи на местните, които се опитваха да прочетат по стреснатите ни лица от къде сме, какви сме и чий … го дирим в тяхното село. Първоначалната ни уплаха се изпари моментално, след като всеки от нас се сдоби с ново кенче бира.

Към целта ни водеше криволичещ както встрани, така и отвесно черен път, по който ако бяхме тръгнали пеш, вероятно щяхме да скъсаме обувките си и да слизаме боси обратно (а имайки предвид и бирата – сигурно и на кълбета). Тази оферта я отхвърлихме още в Пловдив, където подготвихме „екипировката”(да се чете „хладилна чанта”, бел.авт.).

Няколко любопитковци излязоха след нас от хоремага, за да се присмеят на „гълъбчетата, които отказаха ескорт с лада нива до върха”. Нервно хвърлиха полуизпушените си цигари и подвиха опашки обратно в кръчмата, когато им промотирахме нагледно ноу-хау „8 души-ентусиасти се товаят в Рубикон” или иначе казано „Гъз връз глава”, първи епизод (няма как да го цензурирам).

Рубикон

И така … много (ама много) бири, един абитуриентски сигнал с джипа и 20-минутен оф роуд по-късно моя светлост се свлече от багажника на Рубикона, подпирайки се на треперещите ръце на брата ми по неволя, с който споделихме иначе толкова удобното багажно отделение и оставихме в него частици коса, нокти и болезнените ни стенания от ударите в стените, предизвикани от лунния пейзаж, през който минахме. Отупахме клетите си „останки” и … „О, св.Илия!” Гледката беше невероятна!

Домът на слънцето

Бяхме пристигнали минути преди слънцето да се оттегли в покоите си. Нюансите на небето преливаха в жива палитра от цветовете на Пирин, Рила и планините на Гърция. Панорамната площадка („терасата”) се извисяваше на 600м отвесно от ждрелото. Досущ като малки деца, всички се разпиляхме и откъслечно се чуваха почти истерични крясъци „Ееее, тука има …”, „Елате да видите какво …”, „В кой ми е бирата…”

Стъпих на терасата с мисълта, че няма да гледам надолу. Зениците ми бяха концентрирани в малкия къс, останал от слънцето. Залезът беше от онези, които виждаме само 2 или 3 пъти през цялото си съществуване. Вятърът стихна сякаш усетил уплахата ми. Подобно на онова чувство, когато любовта те е притиснала в ъгъла, чувах и усещах ударите на сърцето си. Сякаш някой бе поставил длани върху ушите ми.

Хванах се за парапета и мисълта, че гледката на нивото на очите ми вероятно е нищо в сравнение с тази под краката ми, изблъска неувереността ми и … погледнах. В този момент се запитах „Кое се е родило първо: страха от високото или бънджи скоковете? По дяволите … колко е велико!”

Това бе един от моментите, в които човек се чувства като прашинка, мравка, отделила се от пътечката. „Кога ли св.Илия ще ме затисне с палеца си?”

Терасата

Един след друг и останалите от компанията дойдоха на терасата. Когато стъпиха на ламаринената плоскост, бяха поразени от безмълвие – адреналинът замени думите им с въздишки. („И нека бъде тишина…”) Нямаше друга, по-адекватна реакция – гледката беше неописуема. За кратко бяхме птици …

Автор: Цветелина Златева
Снимки: Цветелина Златева

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!