Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Към Канаан (част 1)

Денят на Сватбата. По ирония, датата е Трети Март.

Време е да разкажа малко за нашите любезни домакини – Рувен и Рути Пелег.
Прекрасни хора, създали прекрасно голямо семейство. Имат 4 деца – две момичета и две момчета. Ще присъстваме на сватбата на третия по ред – Илел, горд младеж на 25г. Всъщност четири деца е някъде съвсем малко над критичния минимум в Израел. Рути, например, има шест братя и една сестра. Как изглежда такова семейство:

Сега малко аритметика. Ако всички имат по осем деца (които също имат вече по няколко, вървейки към заветната бройка) и човек покани само роднините до първо коляно на двете щастливи фамилии – какво прекрасно число ще се получи, а?!! Нееее – сватбата ще бъда съвсем скромна – само 400 души.

Не си представяте, че човек може да посрещне 400 души у дома, нали?! Дддаааа и на ресторант не може! Затова някои кибуци са развили специфичен бизнес – организация на партита, семейни тържества и фирмени коктейли (може би не споменах, че кибуците, освен обработването на прилични територии земя около тях, задължително си имат и бизнес – къде фабрика за наденички, къде обувен цех, къде парти-център).
Организацията на подобно събитие никак не е проста работа. Предната част на Залата, преди да дойдат гостите

и зоната с масите:

Масите имат номера и на входа има списък с имената на гостите и масата, на която им е определено да седнат.
В Израел е пролет и все още температурите, след като се скрие слънцето, са доста ниски за сватбените тоалети на дамите. Ако сватбата се беше провела месец по-късно, мястото щеше да предложи следната атмосфера:

Продължение »