Канаан (част 1)

Канаан, ако все още се чудите, е Обетованата земя, Обещаната земя, основата на света. Или поне така казва стария завет, Тората, в която вярват евреите…

3300 години преди Христа (колко неприлична датировка, имайки предвид, че Те не Го смятат за Месията) Мойсей театрално превел еврейското племе през Червено море, после героично пресекли пустинята, за да стигнат Там – в земите, които Господ е обещал да бъдат техни forever and ever…

17

Ще ви разкажа за държавата Израел, през 21 век; което неизбежно изисква да ви разкажа и за диаспора, холокоста, военно присъствие, религии, малко етническо напрежение и много история…

Този път (като никога до сега) отиваме на гости, да бъдем честни – на сватба! Та има и малко inside story…

Полетът ни за Тел Авив е определен за 11 ч. сутринта и изрично предупредени да сме 3 часа по-рано на летището, се изсипваме в 8ч със сънени очи на терминал Заминаващи. Чек-ин-ът е отворен. Пред гишетата има заграждения (заемат половината зала) и още като минеш те поема един симпатичен младеж със странни въпроси и малко листче, на което скришно си записва нещо. За първи път ли отивате в Израел? Сам ли пътувате? Какви са отношенията ви? Сами ли си опаковахте багажа? Къде беше багажа ви след като го опаковахте и до този момент? От колко време сте заедно? Има ли в багажа ви нещо, което не е ваше? Носите ли нещо за някого? Сами ли опаковахте багажа си?…. казват, че ситуацията в момента е много по-лека от онова, което е било преди няколко години. И все пак… Чек-ин. И отложен полет с два часа и половина (подозирам – нарочно).

Пристигаме в Тел Авив привечер, след цял ден прекаран на международната територия на летища и самолети.

23

25 градуса, палми и синьо небе

33

Топло посрещане и кратка разходка до близкото центърче, преди да се е почнало (яденето).

43

Всъщност, аз съм единствената жена на въпросната вечеря. Сватбата е в другиден, а тази вечер мъжете и жените са разделени – „женско и ергенско парти“, провеждани съответно в дома на младоженеца и на булката. За мъжете партито е просто обилна вечеря в разширен състав – гордият татко на младежа, брат му, чичовци, приятели, наборници от казармата… и аз.(!) Вечерята завършва в двора с наргиле в очакване да се завърне нежната част от семейството.

При нея (нежната част) нещата са доста по-други. Всички дружно отиват на някакво специално място, където булката бива „пречистена“ преди сватбата:

53

63

(добре че е топло, та не успяват да простудят горката девойка)

Следва специфичен женски кокошарник:

73

На сбирката присъства и цялата челяд, която не може да се грижи сама за себе си.

83

92

Жените се прибират и на по чаша превъзходен чай скалъпваме набързо план за на другия ден, включващ неприлично ранно ставане и – по леглата!

Еврейската закуска е нещо като еврейската вечеря в здравословен вариант:

– пресни зеленчуци в неограничени количества и разновидности
– сирене за мазане с доста ниска масленост (5% средно, 9% максимум)
– омлет с МНОГО праз или някаква друга зеленилка
– странна, но доста вкусна, разновидност на кашкавал/европейско сирене с дупки, мноооооого тънко нарязано
– никаква разновидност на йогурт (горката аз! първата сутрин си останах гладна)
– нес кафе

Не пийте нес кафето. Пийте чай. По-добре им се получава.
По кафенетата има еспресо все пак, ако душицата ви не може да оцелее без вълшебната напитка…

***

Едва съм си отворила очите и вече сме на път. Потегляме на север, покрай брега на Средиземно море. Първа цел, набелязана от нашия любезен домакин – античния град Кейсария (Ceaserea).

102

Градът е процъфтял по време на управлението на цар Ирод (да, същия за който си мислите и да, по същото време) и като васал на Рим, разбира се, е притежавал всички характеристики на римското градоустройство и строителство, в това число амфитеатри, терми, аквадукти, храмове, ортогонална улична мрежа. Веспасиан е провъзгласен за император в Кейсария. Един черен римски легионер:

112

Амфитеатърът на Ирод – тамън на брега, действието се е развивало под естествения декор на невероятния средиземноморски залез:

122

Основи на характерните римски бани

132

142

и прекрасно запазени каменни сводове,

151

както и също толкова прекрасно запазени римски котки:

161

Ветровете на историята не са пощадили особено много града – той е бил последователно римски, византийски, арабски, кръстоноски, докато не бъде разрушен и погребан от Мамлюките през 13 век и забравен до началото на треската по античността в края на 19 век.

Части от османските укрепления, с малко съвременна намеса отгоре:

171

18

Доста странно разбиране за „опазване на архитектурното наследство“:

19

20

А това може би е от епохата на кръстоносците (невероятен свод, на живо изглежда вълшебно, особено като си представи човек, че стои от 1000 години):

211

На изхода намираме банкомат и решаваме да се снабдим с шекели – валутата на Израел.
Стоте шекела, най-масовата банкнота:

221

Три шекела са един долар, а около 5 – едно евро. Банкнотите не са хартиени, а нещо като много тънка пластмаса/винил.
Продължаваме на север.

Град Хайфа, пристанище и обещаващо място, тъй като има възвишения покрай морето, които успокояват изтормозените ми от плоска шир очи. Целта ни са Бахайските градини,

231

които са затворени по някаква причина, така че успяваме да надзърнем в съвсем малка част от тях

24

и продължаваме натам. Пък и е време за обяд…

„Натам“ е мястото, обвито с най-много мистерия и истории, предавани от уста на уста, за мен – кибуцът.

За първи път чух за това социално-икономическо-идеологично явление във времената на бг-соц-а. Звучеше повече като поучителна приказка, отколкото като реална история. Ще цитирам текст от wiki, за да не рискувам моето обяснение да залитне в романтична насока:

„Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, комунизма с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и на всекиго според потребностите, от всеки според възможностите. Разликата е съществена от социализма познат в бившия съветски блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип.“

Как звучи само, а?!?!
Как изглежда

25

26

27

Чисто новичката обща дневна-бар

28

29

и разбира се, причината да дойдем точно в ТОЗИ кибуц (усъмнихте се нещо май…):

30

Това място, кибуцът, беше най-хубавото нещо в Израел; не се шегувам! Атмосферата, хората, алеите и малките къщички, потънали в зеленина, на които тераса им е ливадката отпред, дечурлигата на колелета, профучаващи покрай нас и безкрайното спокойствие… спрялото време; напомни ми моето детство…

Днес кибуците отмират заради глобализация, прогрес, консуматорско общество. Държавата Израел процъфтява и комуните вече са излишни.

Потегляме на изток, към Мъртво море. Денят преваля и стигаме на река Йордан по тъмно. Ако отидете в Израел и можете да пропуснете тази част – не се колебайте! Предполагаемото място, където Исус е кръстен, е фанатизирана туристическа дестинация, от която откровено лъха на предприемачество и печалбарство – нищо повече.

Много по-интересна е самата река – оазис в пустинята. Реката извира от планината Ермон (нейде в Ливан), лъкатуши из северен Израел, създава Галилейското езеро и след като се оттече от него се превръща в границата между Йордания и Израел/окупирана Палестина/Западния бряг и накрая се влива в безотточното Мъртво море на около 450 м. под морското равнище.

Всъщност наименованието “западния бряг“, прокънтяло във всички телевизионни емисии през последните не-знам-колко години, означава „западния бряг на река Йордан“. Без реката, огромни територии около нея, в пет държави биха били безлюдни. Използването на водите й е толкова мощно и повсеместно, че към момента тя буквално изчезва преди Мъртво море. Реката изчезва, но не и конфликтите около нея.

Към Еврейските традиции (част 2)

Автор: Гергана Милушева www.cityscape.bg
Снимки: Гергана Милушева

Публикувано в категория: Израел . Тагове: , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

4 Коментари

  1. elizabeth
    Изпратен 29.06.2010 на 15:51

    Благодаря за пътеписа, много интересно! И какво съвпадение: вчера мой приятел ми показа свои снимки от Израел, вкл. Хайфа, Бахайските градини, Капернаум, а днес попадам на вашия пътепис и мога да попълня впечатленията си, сякаш съм била там.

  2. angel
    Изпратен 20.06.2010 на 9:23

    Интересно! Но, много кратко! Бих желал да видя много повече!

  3. Мария Мирчева
    Изпратен 17.06.2010 на 15:07

    Браво на пътеписеца.
    Успял е да постигне оптималното равновесие между представяне на исторически и географски факти, съчетани с интересно описание на традициите и нравите на хората живеещи в Канаан.
    Включването на много снимки допълнително подсилва приятните впечатления от този разказ.
    С нетърпение очаквам следващата част

  4. dani31
    Изпратен 17.06.2010 на 12:26

    много ми хареса! С нетърпение очаквам продължението. Много приятен и забавен разказ с прекрасно чувство за хумор! Браво!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2022. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи