Еврейските традиции (част 2)

Към Канаан (част 1)

Денят на Сватбата. По ирония, датата е Трети Март.

Време е да разкажа малко за нашите любезни домакини – Рувен и Рути Пелег.
Прекрасни хора, създали прекрасно голямо семейство. Имат 4 деца – две момичета и две момчета. Ще присъстваме на сватбата на третия по ред – Илел, горд младеж на 25г. Всъщност четири деца е някъде съвсем малко над критичния минимум в Израел. Рути, например, има шест братя и една сестра. Как изглежда такова семейство:

Сега малко аритметика. Ако всички имат по осем деца (които също имат вече по няколко, вървейки към заветната бройка) и човек покани само роднините до първо коляно на двете щастливи фамилии – какво прекрасно число ще се получи, а?!! Нееее – сватбата ще бъда съвсем скромна – само 400 души.

Не си представяте, че човек може да посрещне 400 души у дома, нали?! Дддаааа и на ресторант не може! Затова някои кибуци са развили специфичен бизнес – организация на партита, семейни тържества и фирмени коктейли (може би не споменах, че кибуците, освен обработването на прилични територии земя около тях, задължително си имат и бизнес – къде фабрика за наденички, къде обувен цех, къде парти-център).
Организацията на подобно събитие никак не е проста работа. Предната част на Залата, преди да дойдат гостите

и зоната с масите:

Масите имат номера и на входа има списък с имената на гостите и масата, на която им е определено да седнат.
В Израел е пролет и все още температурите, след като се скрие слънцето, са доста ниски за сватбените тоалети на дамите. Ако сватбата се беше провела месец по-късно, мястото щеше да предложи следната атмосфера:

Грижливо подготвен декор за важното събитие:

Мястото за самия ритуал

и нужния реквизит:

Семейството пристига на място към 7 вечерта, за да се увери, че всичко е безупречно. За младоженците има малка къщичка, която ще бъде на тяхно разположение вечерта. Какво си помислихте сега! Неееееее, всъщност мястото се използва повече за съхранение на втория чифт обувки, дамската чанта, връхните дрехи, препудряне на дамите и подготовка и усамотяване преди важните моменти. Полека гостите започват да пристигат. До окончателното събиране на всички и началото на ритуала хората стоят прави или седят по масите на открито, бъбрят си, снимат се и похапват малки порциийки от всевъзможни манджи.

В Израел няма църковен брак и граждански брак. Дори не се ходи в синагогата. Фактическата церемония ще се случи на това място в рамките на идните 8-10 минути и ще бъде ръководена от ето този човек:

Познахте – това е равинът. Кратка инспекция заедно с бащата на младоженеца всичко ли е подготвено, както трябва

и сме готови за младата двойка.
Всеки от тях бива заведен до залата от родителите си, но към олтара вървят заедно.

Всъщност, под балдахинчето се нарежда целокупната фамилия, като жените стоят от страната на булката, а мъжете от страната на младежа.

Церемонията е учудващо кратка, съдържа напътствено слово от равина, нещо като вричане на младоженеца, пръстен, чаша с вино, песен, която всички пеят заедно и звучно строшаване на чашата посредством настъпване.
Сервират вечерята:

Никое еврейско ядене не е пълноценно без хомос.

Никое от горепосочените не беше усетено от младоженците, тъй като те не седнаха, но не защото са обикаляли масите, а защото бяха на дансинга, а заедно с тях и половината гости. Което ми напомня за въпроса с подаръците – такива просто няма. На входа на залата има нещо като урна/пощенска кутия, където хората пускат пликчета. Толкоз.

Общото впечатление е за скромни хора, които искрено се забавляват! :)
Към един през нощта залата започна да се опразва и към 2 вече се бяхме прибрали. Следва поредният работен ден…

Еврейската работна седмица започва в неделя и завършва в петък по обяд (смятайте – това си е пет дни и половина).
Петък вечер е времето за традиционната семейна вечеря Kiddush, след която започва свещеният Шабат – събота – Sabath. Доста дълго се чудих защо денят, определен за сватбата, е сряда. Всъщност петъчната вечеря и съботния ден са толкова „религиозно“ семейни празници, че няма как да бъдат съчетани с извънсемейно мероприятие. Останах с впечатление, че религиозната част е доста слабо застъпена, но всъщност ме очакваха въпросните петък и събота, когато в доста по-тесен семеен кръг (само към 40 души) отбелязването на събитието щеше да продължи.

Трябва да призная, че през целия ни престой у семейство Пелег всяка вечер се нижеха върволици от хора – братята и сестрите на родителите, приятели на младоженеца, наборници от Газа, където е служил по време на задължителната военна служба, по-големите брат и сестра, които вече живеят отделно и имат свои семейства… Рути готви в казармени количества – не бях виждала печка, на която се готви и на четирите котлона едновременно. Част от семейното барбекю:

Тези „приятелски вечери“ създадоха у мен впечатлението, че няма бариера между поколенията – нито в разговорите, нито в поведението, родители и деца седят с удоволствие заедно на една маса до късно вечерта, разговарят, разнасят манджи нагоре-надолу, пушат наргиле… и НЕ гледат телевизия.
В дневната на домакините ни няма телевизор изобщо! Сякаш социалната среда е заместена от семейната среда – при осем деца вероятно не може и да бъде по друг начин (което не означава, че нямат телевизори изобщо, нито че нямат интернет – както се изрази един от младежите – in Israel if you don’t have Facebook – you don’t exist).

Децата, броят им, раждането и отглеждането им е най-осезаемата културна разлика със съвременното българско общество.
Въпреки многобройната челяд, жените са пълноправна част от работната сила на Израел, защото майчинството трае едва три месеца. След това – ясли и детски градини, а жената се връща на работа. Градините са уредени прекрасно, като на държавни разноски всяка година се реновират из основи. Самите евреи смятат, че е вредно детето да не бъде давано на градина, тъй като не може да развие комуникационни и социални умения.

При всяко следващо дете издръжката, която държавата плаща на семейството (като детски надбавки) на дете се увеличава, а отношението на хората към децата е като към някакво общо благо, независимо чии са. Може би затова приятелите на Илел се чувстваха като у дома си и взимаха дейно участие в организацията на вечерята, все едно помагат на собствената си майка, което не означава, че мъжете са особено заети в домакинската работа. Патриархатът властва с пълна сила в къщи, но пък татковците са силно ангажирани с грижата за поколението. Забележете кой държи малките на общата семейна снимка в началото.

Тази културна особеност на еврейското семейство има своя религиозен корен, който е много ясно видим при ортодоксалните евреи. Това явление като цяло е доста странно и трудно за разбиране, поне от гледната точка на моя евро-балкански мироглед. Малко декор преди да разкажа – това е град Bene Baraq:

Близо 1/4 от населението на Израел са ортодоксални евреи – на човешки език – живеят изцяло според повелите на религията. До тук, всичко е ОК. Само дето те не работят. Мъжете всъщност по цял ден (а често и нощ) четат Тората, а жените раждат деца.

Държавата им е организирала градчета, в които това да се случва, без да бъдат обезпокоявани от останалия свят и им плаща месечна издръжка. Стоките в тези градчета са с изкуствено занижени цени (ако сте решили да пазарувате нещо – това е мястото), ресторантите са само кашер, а в събота не можеш до отидеш до тях по друг начин, освен пеш…

Карането на кола е забранено в събота, както и всякакви други неща, които са свързани с работа, електричество и незнам още какво.
Когато попитах какво Е РАЗРЕШЕНО да правиш на Шабат – отговорът беше да четеш Тората, да спиш, да разговаряш, да се разхождаш и да се храниш. Друго не можаха да измислят. Тук веднага се сещам да попитам как се хранят, като е забранено да се готви – хаха! Те, хората, са го измислили. Яденето е сготвено предишния ден и се съхранява в специални съдове, за да остане топло за Шабат. Изрично са забранени всякакви действия, свързани с палене на огън и, колкото и да е странно, същото се отнася и за гасене на огън.

Градчетата по нищо не се различават, на пръв поглед, от всеки друг израелски град, освен по хората, специфичното мъжко облекло и прически.

Жените покриват косите си или носят перуки, а дългите кичури се отглеждат от рано…

Оказа се, че кичурите не са задължителни. Юдеизмът също има различни направления, принадлежността към които се демонстрира по всевъзможни начини. Този младеж, например, има доста характерни панталони и чорапки:

Светското население на Израел в известна степен не одобрява напълно дотирането на тези градове (и хора), но не поради финансовата му страна, а поради човешката. Да си дете на ортодоксални евреи е почти единственото извинение да не те вземат в казарма, а военната повинност е повсеместна, задължителна, неизбежна и дълга – момчетата служат 3 години, а момичетата – 2, след което могат да ги извикат по всяко време. А до съвсем скоро в държавата си е било почти военно положение, без да се имат пред вид всички официални и неофициални войни, които Израел води с всяка от съседните си държави, в един или друг период от доста кратката си история (1948г).

Хвърляме един бърз поглед върху съвременната карта на Израел.

Светло оранжевките територии са населени с палестинци, или както те ги наричат – Фалестинци, и са, меко казано, спорни. Цялата южна половина е пустиня. Сега, погледнете пак северната половина и съберете 6 милиона евреи… Цялата територия на държавата Израел е 27 000 кв.км. или една четвърт от България…

И какво са направили, че за няколко години да променят живота си? Тоест, от постоянното военно присъствие да остане само спомен и тук-там хора, разхождащи се с автоматични пушки, както аз се разхождам с фотоапарата? Или поне да не осъмват с взривена магистрала всяка сутрин…

Построили са стена около оранжевкото или по-голямата част от него, където са палестинците. На стената има пропусквателни пунктове с фейс контрол.

Оттатък стената арабите си живеят по арабски, но ако искат да преминат… Хммм, тараш на колите е най-малкото, което ги очаква на пропуска. Официално имат някакво самоуправление, но то не изключва военното присъствие на Израел. Само стената на места не стига явно, ми има и двойна бодлива тел с полоса по средата.

Очаквайте продължението: Йерусалим, Тел Авив…

Автор: Гергана Милушева www.cityscape.bg
Снимки: Гергана Милушева