Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

След като начерта планове за обиколка на половината от познатия ни свят, майка ми реши да започне отблизо, като се разходят с баща ми, чичо ми и леля ми до Хърватска. Само подхвърлянето на идеята бе достатъчно с Деси да тръгнем с тях. За да е пълно партито, към нас се присъедини и Силви – третото ни аз! Тъкмо щях да изпробвам Астрата на малко по-дълъг от морския път!

Идеята бе да празнуваме рождените дни на майка ми и баща ми – Йолана и Митко, съответно на пети и на десети май, вдигайки наздраве с хубава “комшийска” ракия на хърватска земя – място, което исках да посетя от много време. Първият път, когато ми се завъртя Хърватска в главата, бе преди няколко години, попадайки на сайт със описание и снимки на един от техните къмпинги. От тогава мисълта за такова пътешествие ми се наслои в главата, но така и не успях да го организирам като сериозен план.

И така…
Основната причина за това пътуване до Хърватска не беше Дубровник, или крайбрежието като цяло, а местността Плитвице и по-точно Плитвичките езера. Не бях чувал нищо за тези езера, но майка ми разказваше страхотни неща за това място. Когато видях снимки на езерата, разбрах защо това беше основната дестинация!

Плитвичките езера!

Планът бе да изкараме 2 дни в Плитвице, след което да тръгнем и към крайбрежието. Оказа се, че периодът който сме избрали е идеален, като попаднахме на страхотна оферта за all inclusive на о-в Корчула – малко по на север от Дубровник. Корчула не знам да е от най-известните дестинации за почивка в Хърватска, но се оказа, че е доста интересно градче с традиции в предлагането на подобни услуги.

Та… Уцелвайки точния период, успяхме да си издействаме 5 нощувки за по 140 евро на човек. Цена, която нямаше как да не уважим! Така уредихме настаняването за втората част на разходката, като остана само да намерим квартири около Плитвице. Бръкнахме в 2-3 сайта за rent by owner оферти (пускани директно от собствениците), като буквално за 2 дни вече бяхме запазили 3 стаи в една къщичка, за по 13 евро на човек за нощувка и на 10-ина минути с кола от езерата.

И така, на втори май, мноого рано сутринта запалихме колите, заредихме се с вода и бензин, качихме картите на гпс-а и потеглихме към комшиите.

Тъй като за първи път излизам извън България с кола, малко ми беше едно стегнато такова дали всичко с документите ми е наред. Набързо ми премина една мисъл за пътя наобратно, но бързичко утринното слънце разбуни тези облаци. Същите облаци бяха на път да се завърнат, когато малко преди границата започнаха да се вият едни колони от тирове от дясната страна на пътя. Нещо, което всъщност било нормално за нашата граница. Полуспящият граничар пред бариерата ме изчака чинно да си дам зелената карта и задграничния паспорт на наистина заспалата лелка в будката, изсумтя нещо като въпрос “Накъде” и след като не бях сигурен дали чу отговора ми ни прати по живо, по здраво към табелата “Република Србиja, Добродошли”.
Продължение »