След като начерта планове за обиколка на половината от познатия ни свят, майка ми реши да започне отблизо, като се разходят с баща ми, чичо ми и леля ми до Хърватска. Само подхвърлянето на идеята бе достатъчно с Деси да тръгнем с тях. За да е пълно партито, към нас се присъедини и Силви – третото ни аз! Тъкмо щях да изпробвам Астрата на малко по-дълъг от морския път!
Идеята бе да празнуваме рождените дни на майка ми и баща ми – Йолана и Митко, съответно на пети и на десети май, вдигайки наздраве с хубава “комшийска” ракия на хърватска земя – място, което исках да посетя от много време. Първият път, когато ми се завъртя Хърватска в главата, бе преди няколко години, попадайки на сайт със описание и снимки на един от техните къмпинги. От тогава мисълта за такова пътешествие ми се наслои в главата, но така и не успях да го организирам като сериозен план.
И така…
Основната причина за това пътуване до Хърватска не беше Дубровник, или крайбрежието като цяло, а местността Плитвице и по-точно Плитвичките езера. Не бях чувал нищо за тези езера, но майка ми разказваше страхотни неща за това място. Когато видях снимки на езерата, разбрах защо това беше основната дестинация!
Плитвичките езера!
Планът бе да изкараме 2 дни в Плитвице, след което да тръгнем и към крайбрежието. Оказа се, че периодът който сме избрали е идеален, като попаднахме на страхотна оферта за all inclusive на о-в Корчула – малко по на север от Дубровник. Корчула не знам да е от най-известните дестинации за почивка в Хърватска, но се оказа, че е доста интересно градче с традиции в предлагането на подобни услуги.
Та… Уцелвайки точния период, успяхме да си издействаме 5 нощувки за по 140 евро на човек. Цена, която нямаше как да не уважим! Така уредихме настаняването за втората част на разходката, като остана само да намерим квартири около Плитвице. Бръкнахме в 2-3 сайта за rent by owner оферти (пускани директно от собствениците), като буквално за 2 дни вече бяхме запазили 3 стаи в една къщичка, за по 13 евро на човек за нощувка и на 10-ина минути с кола от езерата.
И така, на втори май, мноого рано сутринта запалихме колите, заредихме се с вода и бензин, качихме картите на гпс-а и потеглихме към комшиите.
Тъй като за първи път излизам извън България с кола, малко ми беше едно стегнато такова дали всичко с документите ми е наред. Набързо ми премина една мисъл за пътя наобратно, но бързичко утринното слънце разбуни тези облаци. Същите облаци бяха на път да се завърнат, когато малко преди границата започнаха да се вият едни колони от тирове от дясната страна на пътя. Нещо, което всъщност било нормално за нашата граница. Полуспящият граничар пред бариерата ме изчака чинно да си дам зелената карта и задграничния паспорт на наистина заспалата лелка в будката, изсумтя нещо като въпрос “Накъде” и след като не бях сигурен дали чу отговора ми ни прати по живо, по здраво към табелата “Република Србиja, Добродошли”.
Сърбия
Още в София се бях наслушал на разкази за сръбските полицаи по пътищата. Много приятели бяха пътували и разказваха какво ли не за сръбските пътища. Доста от тях ме увериха, че последните години е доста по-ларж, но все пак – гледахме да сме кротки, за да няма гафове. Ограниченията в Сърбия са с 10км. в час по-ниски от нашите – 80 извънградско и 120 по магистралата. Имайки предвид нашите пътища, сравнени с техните, при нас ограничението трябва да е 80 за магистралата и.. пеша по пътищата! За целия път до Ниш не видях една дупка, една бабуна. Но.. за това са се изписали томове.
Покарахме малко в това ограничение, докато не си намерихме нашенски рейс – нашия нов водач по сръбските пътища, който ни изкара чак до магистралата. Интересното бе, че по целия път не видях нито една патрулка. Незнам дали заради това, че сезона все още не бе започнал, но първоначалната ми настройка за пътуването до Ниш не се оправда и след около час и половина и 100-ина км се качихме на магистралата от Ниш.
Оттам, та чак до Загреб, единственото по-интересно бяха само toll-четата за таксите за магистралите и минаващите a, z и ш-класи около нас.. Самите такси не са кой знае какво – най-скъпата беше 7 евро от Ниш до Белград. Не ми се сториха да са много на често и варираха между 3 и 5 евро. Общо в една посока се събираха не повече от 20-ина евро в такси, което беше и първото ми учудване. Спокойно може да се плаща и с кредитна карта, както и в евро, но ако плащате в евро, цената се обръща на място. Не че съм се чувствал опарен, но да си знаете.
Така, малко безпаметно стигнахме до Хърватската граница. Надявах се да не зареждам в Сърбия (пак малко предубеден), та малко след като влязохме в Хърватска се бутнах на първата бензиностанция. Тук дойде и второто ми голямо учудване – цената на бензина. Бях се подготвил за по-висока от нашата цена, но като заредих и си получих бележката – цената на бензина, в зависимост от курса на куната спрямо еврото и лева обратно даже може да излезе и със стотинка-2 по-евтин.. Нещо което определено не очаквах.
Та така. След около 300-ина км. вече влизахме в Загреб. Гледката, която се откри, поразително приличаше на входа към София, прибирайки се в неделя от морето през Август – никой не знае накъде отива, но отива натам възможно най-бързо! Може би тук е момента да споделя и един лек съвет – ако пътувате 2 коли, вземете си уоки-токита – направо са безценни! Само трябва да се абстрахирате от факта, че в Загреб на всеки канал се закачате за честотите всякакви власти и радиостанции..
Дотук с отегчителната част на около 7 часовото ни пътуване от София до Загреб. Край на магистралите и начало на виещите се пътища към централната част на Хърватска. Пътят от Загреб до Плитвице е около 150 км. – не е кой знае колко. Но като време е доста, защото е общо-взето градско движение. Минава през всякакви селца и паланки, като ограниченията варираха между 50 и 70км. в час.
С приближаването към Раковица, започна все повече да ни правят впечатление някои от къщите, чийто стени бяха покрити с дупки, много приличащи на.. куршуми. Оказа се, че във всяко село, което е пострадало от войната, заедно с ремонтираните къщи, хърватите са оставили и някои от тях непипнати, за да не забравят всички ужаса, който се е вихрел в този регион по време на войната. Хората просто пазят своята история… и вероятно мавзолеите си.
Контрастът между тези две къщи се вижда и в околните села
Да не се отплесваме!
Въоръжени с още малко търпение и с леко изтръпнали крайници и други меки части на тялото, стигнахме до Раковица, където се намираше къщичката ни. Съвсем естествено, намерихме къщата от 3-тия опит, но важното е, че стигнахме живи и здрави и то по светло!
След 10 часовия преход до Плитвице, единственото ни желание бе да похапнем и да се хоризонтираме, което не попречи да пийнем по ракия и да поогледаме наоколо, но без много да прекаляваме. Все пак всичко започваше на следващия ден!
Плитвички езера
Събудихме се рано сутринта, изненадани от голяма кана горещо кафе и сервиз с порцеланови чаши! Изпихме набързо кафетата, качихме на колите и тръгнахме към езерата.
Пътувайки по пътя към парка мернахме отбивка към някаква пещера, която остана евентуално за на връщане. На входа на парка се намират касата и паркинга за колите, като таксата и за двете ако си спомням правилно беше около 100 куни за паркинг и 100-ина куни билетче, или по 15ина евро.
С този билет можете да си изберете няколко маршрута, по които да обходите целия парк. В билета са ви включени рейсче и корабче, така че всичко си зависи от това колко време имате и къде искате да отидете. Рейсчетата имат няколко спирки, които са и като отправни точки по пешеходния маршрут.
Плитвички езера
Плитвичките езера са общо 16 на брой каскадни езера. Разположени са на обща площ от близо 2 кв. км, като височината, на която се намират варира между 500 и 630м надморска височина. Общата дължина на парка, която може да се обиколи е 8 км.! Общо са разделени на две зони – горни и долни езера. Горните са 12, а долните – 4. Най-голямото езеро е KOZJAK, с дълбочина 47м, разположено на площ от 81 хектара.
Всяко езеро си има табелка с име, местоположение и размери
Може би най-впечатляващото нещо, което веднага изтръгва “Аххх… виж, виж!” от всеки един от нас бяха цветовете на водата. Имах чувството, че всяко езеро е с различен цвят на водата. Може би наистина е така, защото оцветяването зависи много от минералите и животинките, които виреят там. Пълно с риби, водорасли, всякакви скални образувания, пък даже и няколко патици, които необезпокоявано плаваха покрай пътеките и десетките туристи, бродейки по езерата.
Цветовете на водата са наистина фантастични, както и обитателите!
Споменавайки пътеките, трябва да кажа, че бях изумен от начина, по който бе решен целия маршрут. Всички пътеки са направени от дърво, нямаше 1 плоча цимент, като дървения път се виеше покрай и направо през езерата!
Водата буквално се излива върху пътеките, давайки ти чувството, че ходиш по нея
Вървейки по пешеходния маршрут не можете да изпуснете нито една локвичка, водопадче, пък дори и цвете! В някои моменти имахме чувството, че ходим направо по водата, тъй като инфраструктурата бе така направена, че се слива с околната природа. Братята хървати определено знаят как да се възползват максимално от природните си забележителности!
Дървените пътеки Ви водят направо върху водата
Вървейки, ахкайки и цъкайки с език, стигаме до езерото Козяк, на което можете да се качите и на туристическо корабче, минаващо през цялата му дължина, стоварвайки ви към последните 4 езера. Нашият тур включваше именно това корабче, което тръгва на всеки 15 мин. Докато го изчакаме, седнахме на едно никак не малко ресторантче до езерото да пийнем кафе, а след това и да се повъргаляме малко в страхотната, мека трева.
Въпреки, че беше малко влажно, не можехме да изпуснем възможността да се повъргаляме в тази трева!
Самата обиколка с корабчето не ми се стори нещо особено като изживяване, но е прекрасно средство малко да поотпочинем и да хапнем, преди да продължим към последните 4 езера. Така след десетина минути, вече бяхме на другия край на Козяк и можехме да продължим да се разхождаме из новата порция езера, водопади, цветя и патици!
Водопадите действат толкова вълшебно...!
Макар и еднообразно като описание, наистина всяко езеро и прилежаща му флора и фауна те изненадват със съвсем различни цветове и форма.
Вода! И навсякъде.. Вода! Стичаща се, вихреща се, леко поливаща обувките, жива вода!
Дали наистина заради обитателите на езерата, начина по който пада светлината, или защото вече се бяхме омъглявили от толкова гледане и ах-кане, но просто не може да ти писне да гледаш всичко около теб!
Навсякъде, където минехме, се откриваха такива зашеметяващи гледки!
Плитвички езера
Плитвички езера
Плитвички езера
Плитвички езера
и още и още и.. още много!
Така, лека-полека стигнахме до края на обиколката ни, която ни отведе до втората спирка на рейсчето за наобратно. Тъкмо седнахме да си починем, докато дойде превоза и около нас изведнъж се изсипа цяло училище, дошло на час по природознание.. С Деси, Силви и майка ми решихме да се качим още малко нагоре, за да изпуснем лудницата, докато останалите събраха смелост и сили и се качиха във влакчето на ужасите за надолу!
Не само езерата заслужават внимание!
Не само езерата заслужават внимание!
По пътя към обръщалото на рейса, все пак успяхме да видим и крайните точки на парка Плитвички Езера. С чувство на изпълнен дълг се качихме в чакащото рейсче и слязохме надолу.
Незабравимите Плитвички езера!
Baračeve spilje (Пещерите Barac)
Пещерите Barac (Барач, Барац или Барак..) са 3, като отворена за посещения е Горната Пещера Barac. Посетихме я, защото ни беше по път, а и не може да има пещера около нас, която да не е посетена! Иначе не е кой знае колко по-интересна от пещерите, които съм посещавал в България, но беше хубаво, че я “отръшкахме” и нея. Може би най-интересното беше, че на входа даваха каски, които са задължително условие да влезнем в пещерата.
Групичката на миньорите
Тук отново попаднахме на група пак от ученици, твърде вероятно същите, които ни помогнаха да видим и още от езерата, която ни вкара вътре само с гид на хърватски, което свали цената на половина! Аз лично не можех да хвана много от хърватския, но Деси и майка ми, а особено Силви явно доста бързо научиха това онова за шишмишетата (прилепите)!
Горната Пещера Barac
В пещерата беше забранено да се снима със светкавица, така че ако решите да я посетите и да поснимате, имайте в предвид, че ако пуснете едно бързо святване, рискувате да бъдете овикани от гидовете и наказани в ъгъла!
Горната Пещера Barac
Така, този фантастичен ден на Плитвичките езера завърши. Все още чувствам спокойствието и възхищението от допира с невероятното творение на природата!
Очаквайте втора част от разказа : Сплит, Корчула- родното място на Марко Поло, Дубровник.
Автор: Николай Колев
Снимки: Николай Колев
Още: Галерия снимки от Хърватска