До Хърватска и обратно (част 2)

Към До Хърватска и обратно (част 1)

Сплит

На следващия ден, отново рааано сутринта запалихме колите и тръгнахме към крайбрежието. Чакаха ни близо 500 км. път до Корчула, така че нямахме много време да обикаляме по селата и крайбрежните части на Хърватска. Все пак, решихме да минем през Сплит, за да си починем малко и да разгледаме крайбрежния град.

Сплит е най-големият град по крайбрежието на Хърватска и вторият по големина Хърватски град. Също така е и един от най-старите, като според уикипедия датира от преди над 1700г.

Посрещна ни малко мрачно и хладно време, но все пак се разходихме по крайбрежната част

Посрещна ни малко мрачно и хладно време, но все пак се разходихме по крайбрежната част

Тъй като не мислехме да отделим повече от 2-3 часа в града, не бяхме подготвили определени места, които да посетим.

Разходихме се по кея, за да пооплакнем очи в яхтите, завързани там и пихме по кафе в едно готино кафене, затънтено в едно от многобройните малки площадчета – черта, изключително наподобяваща на Италия.

Сплит

Сплит

След като поотморихме с по кафе, тръгнахме отново по път. Гледайки картите, започнахме да се чудим откъде да стигнем до Корчула. Тъй като достъпа до Корчула минава през един много тесен и впит навътре в морето полуостров, вариантите за стигане до Корчула са 2 – с два ферибота от Плоче до Тръпаня и оттам отново ферито от Оребич до Корчула, или да продължим с колите надолу, влизайки в самия полуостров през град Стон и оттам към Оребич по суша.

Първият вариант изглеждаше логичен тъй като спестява над 100км път с кола. Но… Едно, че беше много трудно да стиковаме самите фериботи, разписанието им бе такова, че след слизането ни от първия фербот в Тръпаня, трябваше да бързаме, за да хванем последния от Оребич.
Другата причина бе.. влизането ни в Босна! Досега не знаех, че Хърватска е разцепена от една малка, около 30-40км. ивица земя, територия на Босна и Херцеговина! Целта на това странно изпълнение е град Неум – малко градче до крайбрежната ивица. Историята казва, че гр.Неум е част от Карловацкия Мирен Договор от 1699г., при който Османската Империя получава от Европейските Съюзнически сили тази малка част от областта Далмация. В последствие, мюсюлманското население, оформило Босна и Херцеговина получава и тази част земя при преразпределянето на Югославските земи.

След като включихме и още една държава в списъка на посетените, излязохме от Босна, за да продължим пътя си към Стон. Вече поизморени от пътуването цял ден, спирахме от време на време, за да поотпуснем и поснимаме околностите.

Все повече и повече се оформяше селския пейзаж, със страхотни, наситени цветове, въпреки мрачното време

Все повече и повече се оформяше селския пейзаж, със страхотни, наситени цветове, въпреки мрачното време

Влизайки в полуострова, тези зелени пейзажи се замениха от каменисти склонове, опасани от малки лозови поля! Там където се подава мъничко почва из камънака е завзет от лозници, които дават препитание на целия регион. Не минахме нито едно село, което да не ни увещаваше да посетим Винената Къща на Еди-кой-си. Жалко че нямахме много време, защото по-късно разбрах, че виното им е фантастично!

Вече изгарящи от нетърпение да седнем на по бира, се лангъркахме сигурно 2 часа по завоите, заобикалящи всякакви скали, скалички и скалища. Всяко градче, което се появяваше в далечината бе обявявано за Оребич и спасението, но не би.. и все пак, след нови над 10 часа по пътищата на Хърватското крайбрежие стигнахме до ферибота. Баща ми бе стигнал преди нас и вече бе взел билетите, та само остана да се качим и да въздъхнем с облекчение.

Вече се виждаха и заобикалящите навсякъде острови

Вече се виждаха и заобикалящите навсякъде острови

Доколкото си спомням, ферибота от Оребич до Корчула струваше 115 куни, или приблизително 15 евро, което включваше таксата за колата и билет за 4 човека. Стига за не повече от 15 минути, та нашия преход отиваше към своя край, а ние към заслужена почивка!

И така, ето ни на Корчулска земя! Остана само да намерим къде е хотела ни и да се отправим към хапването!

Самият хотел изглеждаше доста, доста соц. Определено не и порутен или занемарен, но пазещ този дух, който виждаме, посещавайки някои от почивните домове на университетите или министерствата тук на Черноморието. Бе точно до морето, но уви – в Хърватска плажове няма. Плажчето представляваше една огромна бетонна плоча, на която можеш да сложиш стол или шезлонг.. стига да се помолиш достатъчно настоятелно на веселия чичко с британски акцент на рецепцията.

И все пак, стаите бяха сравнително удобни, храната също бе хубава и определено в изобилие. Може би не чак толкова разнообразна, но имаше за всекиго по нещо. Особено за една германска лелка, с розови бузки.. и четирите ;)

Корчула

Остров Корчула се оказа с много богата история. Според историята, първото заселване на Корчула датира от 6 век пр.н.е., като острова е колонизиран от гръцки заселници, като първата колония е кръстена Черния Корфу. По време на Римската Империя, островът е бил опасан от римски вили, като също е бил и използван като обработваема земя. След 6 век сл.н.е. попада в рамките на Византийската Империя. Корчула също се изменя по време на Великото Преселение на Народите, като през 7 век византийското население постоянно е нападано от Авари и Славяни, което в крайна сметка прогонило византийците и Корчула станала с преобладаващо славянско население.

Корчула

Корчула

В последствие, Корчула попаднала под Венецианско влияние, което може би обяснява и архитектурата на града, останала и до днес. През вековете, остров Корчула е преминавал през владенията на Италия, Франция, Югославия и, в днешни дни на Хърватска.

Любимите малки, тесни улички

Любимите малки, тесни улички

Едно от най-интересните неща, свързани с острова е това, че града е родното място на Марко Поло! Може би най-големият пътешественик в света, венецианският търговец е един от първите европейци, проследил пътя на коприната през Близкия Изток чак до Китай. Както можете да се досетите, ресторантчета, капанчета, магазинчета и какво ли още носи името Марко Поло.

Къщата на Марко Поло, се намира в старата част на Корчула, която е обградена и до днес от крепостни стени.

Входът към старата част

Входът към старата част

Влизайки в стария град, може да започнете да изпитвате леека степен на клаустрофобия! Всички сгради са нагъчкани една до, а и понякога върху друга, а където има малко местенце е бодната някоя и друга колона или статуйка.

Мястото е толкова малко, че трябва да изчакаш съседа, за да си влезеш вкъщи..

Мястото е толкова малко, че трябва да изчакаш съседа, за да си влезеш вкъщи..

Или прозорецът е голям, или вратата малка.

Или прозорецът е голям, или вратата малка.

Във външната част и по крайбрежната ивица, нещата съвсем малко се разширяват. Все пак имат 1-2 паркчета и 2-3 кафенета, опънали столовете по улицата.

pubimage_016

Погледнат по-отдалеч, обаче, залива и градът са наистина кокетни. Някакси навява уют и топлина, когато погледнеш това градче, особено привечер, когато светне уличното осветление.

Корчула на заздрачаване

Корчула на заздрачаване

Има нещо много уютно в тези малки кейове

Има нещо много уютно в тези малки кейове

Определено си заслужава да се разходите покрай крепостните стени през нощта. Тъй като сезона не бе започнал, нямаше много хора наоколо и спокойно можехме да разгледаме и да.. похълцаме близо до кея! Добре, че видяхме изключително ефикасен финландски метод за справяне с хълцащ човек, изразяващ се в това да навреш глава между краката си в изправено положение. В нашия случай не стана, но един стабилен финландски вик стресна хълцащата Деси и можехме да продължим разходката си, обратно към хотела.

Нощна Корчула

Нощна Корчула

Дубровник

Наред с лежането на шезлонгите и мързелуването по цял ден, решихме да скокнем до Дубровник – най-големия хърватски курорт.

Централната част на Дубровник

Централната част на Дубровник

Както и останалата част от Далмация, след основаването си през 7 век сл.н.е., Дубровник е част от Византийската Империя, след това под венецианска власт. През 14-ти век става част от Унгарско-Хърватското кралство, а в последствие и от съществувалата през 15 и 16 век Рагузка Република. В последствие, както и Корчула, Дубровник попада под френско владение, преди да стане част от Кралство Далмация.

През 20 век, Дубровник влиза в пределите на Югославия, попадайки в разгара на ожесточените войни в териториите на Югославия. През войната 1991-1992 година, Дубровник бива почти разрушен, като старата част е бомбардирана от сръбските сили.

От този склон, сръбските войски са бомбардирали целия Дубровник

От този склон, сръбските войски са бомбардирали целия Дубровник

След войната, ЮНЕСКО стартира мащабен проект, който възстановява града до вида, който виждаме и до днес.

Входът към стария град

Входът към стария град

Старият град на Дубровник е голямата забележителност в Хърватска. Пълен с туристи, дори и по времето, когато ние бяхме там, на всички по-известни части и площади чувахме руски, испански, английски и български гидове да обясняват и разказват историята на всяка кула и часовник, докато облечените с фотоапарати туристи, изпаднали в кома ближеха сладоледи и приличаха повече на ветропоказатели, отколкото на заинтригувани слушатели.

Разходихме се из лудницата набързо и навлязохме в по-затънтените части на стария град. Решихме да не скучаем на опашката за разходка по крепостната стена, тъй като времето напредваше, а и имаше какво още да видим.

Влизайки в жилищната част, отново видяхме тези малки, сбити улички, които опасват цялата периферия на центъра на града.

pubimage_031

Самите улички пък не само минаваха покрай жилищата на дубровчани, а и направо през хола им! В топлото време, някои от жителите бяха поотворили вратите си, за да влезе въздух, а минавайки оттам, имах чувството, че следващата пряка е покрай тоалетната на някоя баба!

Aз бих се притеснил ако живеех в Дубровник...

Aз бих се притеснил ако живеех в Дубровник...

Минавайки покрай поредното пране между блоковете…

Пране между блоковете

Пране между блоковете

… и чудейки се къде всъщност е “автентичното дубровнишко зелено”, след като всички кепенци си бяха направо бели…

Дубровник

Дубровник

… лека, полека излязохме и от старата част на Дубровник, изкачайки на хълма срещу една от крайните бойници.

Голяма част от снимките на Дубровник, които съм виждал са явно от тази страна на града. Този път, реших да си гледам моите снимки!

Определено венецианци, османци и французи не са се опитвали да завладеят Дубровник оттук..

Определено венецианци, османци и французи не са се опитвали да завладеят Дубровник оттук..

Така, “отръшкахме” и Дубровник! Отново с чувство на изпълнен дълг се отправихме към Корчула, за да хванем вечерния час! Остана ни един ден да помързелуваме отново на бетонния плаж на хотела, преди да се отправим към пътешествието наобратно.

Черна Гора

Сутринта (да.. пак мноого рано!) на 9-и май, стегнахме багажите, запасихме се с пастет (стара българска традиция) и тръгнахме обратно към България, но този път през Черна Гора.

Още преди да тръгнем знаехме за пътя през Черна Гора – красив, но много тежък. Това е изживяване за веднъж.. Никога не казвай никога, но не бих минал пак оттам. Целият път е двупосочен, криволичещ между чукарите, за които толкова хора се избиха.. Направо да не повярваш на какво са способни хората и за какво се млатят толкова години. Както и да е..

На Хърватско-Черногорската граница, докато чакахме да си дадем паспортите и зелените карти, между колите обикаляше мургавичък батка със зелена шапчица, който срещу 10 евро ти даваше стикер за платен еко-данък.. явно нещо като нашите винетки, ама не точно. Няма разписка, няма касова бележка.

След границата, продължихме да се движим по крайбрежието, като целта бе да стигнем до Которския Залив – най-дълбоко врязаната част от Адриатика. Заливът е изключително красив, със сигурност и градът, но щеше много да удължи пътя ни, затова хванахме фериботче, което да ни прекара от другата му страна, за да продължим към Подгорице.

Которския залив и град Котор

Которския залив и град Котор

Пътят ни минаваше и през Будва – най-големия черногорски курорт, който така масово се рекламира напоследък. Реално минахме само през периферията на града, тъй като нямахме никакво време за разходка.

След Будва, знаехме че трябва да гоним тунела Созина, който съкращава ужасно много път по чукарите около Шкодренското езеро. Съвсем естествено беше, че.. изпуснахме отбивката. Може би някъде след 30-40 км., съмненията, че сме тръгнали по обиколния път намериха своето естествено изражение – в панорамите около пътя!

pubimage_032

Оказа се, че без да искаме сме минали точно откъдето трябва, защото за сметка на ужасно дългия и изкачващ се път видяхме гледка, която не е за изпускане.

pubimage_002

pubimage_013

Имах чувството, че виждам цяла Черна Гора пред себе си! Която и да е снимка не може да покаже какво се разстла пред нас! Малко ме е яд, че нямах трипод, за да мога да хвана панорама, но така или иначе – просто това е нещо, което трябва да се види. Макар и веднъж!

Оттук нататък, пътя към България минаваше през истинско приключение по склоновете на тези планини. Пак по това криволичещо пътче, завой след завой, бавно, но славно се приближавахме към Подгорице. И щяхме и да я минем, без да разберем, че сме в нея, ако не бяхме видяли табелата.. за изход от столицата на Черна Гора! Нищо не показваше, че сме в административния център на тази държава. По скоро ми приличаше на поредното запустяло градче, отколкото на Европейска столица. И пак.. пътищата им са здрави и хубави! Да не повярваш как поддържат такъв път през тези чукари..

Карайки си някъде из заобикалящите върхове, пред нас изскочи табела, предупреждаваща, че наближаваме граничен пункт. Докато се озъртаме за огради, сгради и колони, изведнъж колите пред нас спряха, точно до 2 будки от двете страни на пътя. Черногорско-Сръбска граница, при Бяло Поле! Митничарчето, горкото, тичаше от едната до другата будка, като междувременно проверяваше колите, които напираха от двете страни. Не бях виждал подобно нещо!

Оттам, пътят ни мина през Ужице, Чачак, Крагуевац, Крушевац и Ниш, за да можем към 4 часа през нощта да се наредим на Сръбско-Българската граница. Пак като на отиване, полузаспал митничар дойде да ни види как сме, разгледа запотените стъкла и ни прати по живо, по здраво да се прибираме вкъщи.

А 4 часа по-късно – от Хърватска и обратно… на работа!

Автор: Николай Колев
Снимки: Николай Колев
Още снимки: Галерия Хърватска

Публикувано в категория: Хърватска . Тагове: , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи