Кацнахме през нощта в Раротонга, най-големият от островите Кук и на летището, музика, цветя, абе като по филмите… Предния ден казах на Габи да пратим имейл на хотела за всеки случай, да дойдат да ни вземат(там хотелите те вземат, няма таксита), че резервацията беше от преди 8 месеца и не се знаеше дали сте ни чакат. Обаче той ми вика: “Няма страшно, ще дойдат.”
В Бали, той си счупи екрана на телефона и нямахме връзка със света-нито нет и не ми се разправяше да търся от къде да пиша и естествено сгреших. Всички ги вземат само нас -не. Почнах да нервнича и една от служителките се приближи, разпита ни и веднага се обади на хотела. Пристига една огромна бабка (маори), която е толкоз рошава и сънена и вика, че не са и казали да ни вземе и почва да чете резервацията ни и да се чуди, къде да ни настани, защото хотелът има къщи в планината, на плажа и т.н. Казвам и да ни води, само да спим и сутринта ще се оправяме (вече беше 3ч през нощта). Така и правим.
Тя кара по средата на шосето, сънена криволичи и Габи и говори без да спира, че да не ни удари някъде. Много откачалки са ни возели по света, веднъж във Виетнам ни пратиха напушен таксиджия, който караше в насрещното. Трябваше да се развикам, че да го разсъня…ужасно преживяване.. Настанихме се и заспахме.
Сутринта рано ставане и оправяне на резервацията. Преместиха ни в къща на плажа.
Къщите – разкош, обикновени, няма кой знае какъв лукс (баня, кухня), спретнати, чисти и чуваш прибоя… Ето това беше истинският рай. Забравих, на влизане също ни пребъркаха за храна, изхвърлих всичко и после ни драха живи на тия острови-в смисъл цени. Та, за Полинезия няма да разказвам подробно дните, а ще обобщя.
Избрах едни от най-девствените и нетуристически острови (за съжаление, трябваше да направя избор, защото по принцип имах плануван круиз по островите, но след като от размествания на полети и загуби на дни загубих почти 3 дни, реших че е невъзможно). Затова се спрях на тези острови. Винаги съм предпочитала некомерсиалното, колкото по първично е нещо, недокоснато от човека, толкова по истинско е…
Продължение
