В една от последните слънчеви съботи, решихме отново да отидем до 7-те рилски езера.
Знаете, че от известно време има лифт, който свързва Пионерска с хижата на Седемте рилски езера. Естествено, няма начин в този район да не се натъкнете на “хитростите” на местните, които са готови на всичко, за да изкарат някой лев. Ден година храни…
В този ден лифтът беше в удобна профилактика. Услужливо потриващите ръчички чичета с таратайки, които наричаха джипове, предлагаха превоз на туристите до хижата срещу скромната цена от 20 лв на човек. Айде бе ! Няма да им даваме пари, за удоволствието да се возим в нещо, което може да се разпадне на съставните си части.
Решихме да се качим пеша, както е нормално. Единствената причина, поради която първоначално мислех за лифта, бяха точно тези джипове, които превръщат пътя в кална кочина.
Качихме се до хижата за около час и нещо, като на места минавахме напряко през гората, а на други бяхме принудени да газим кал до глезените, конкурирайки се с джиповете. Освен ужасния шум, който тези машини издават, разминаването с тях на пътя е много сложно. Понеже всичко е кал, когато джипът се зададе не спира, за да не забуксува в калта. На пешеходеца остава само да се метне в страни от пътя в неизвестното – кал до колене, храсти, блато и тн …
След това неприятно изкачване до хижата и кратка почивка, обиколихме езерата.
Красотата на природата изличи неприятните преживявания на качване. Сменихме въздуха в дробовете си, погледахме чистата вода на езерата и потеглихме към София.
Екскурията продължи ~ 7 часа.
Цялата разходка в снимки :
Снимки: Марина Илиева