Май месец е чудесен за екскурзии и пътешествия, гората се е раззеленила, цялата природа просто се наслаждава на себе си. Получих предложение за една кратка екскурзия до Албания и Черна гора. Бях силно заинтригувана, защото тези балкански страни ми бяха непознати, имах само теоретични познания за тях като природа, а затвореността на Албания през времето на социализма допълнително възбуди любопитството ми.
И така пътешествието започна рано сутринта с преминаване на българо-македонската граница на КПП Златарево. Транзитно преминахме Македония и се установихме на македонско – албанската граница след гр. Струга. На КПП Кафасан след оформянето на документите преминахме на албанска земя. Всички бяхме изключително впечатлени от бункерите, разположени около КПП-то, но никой от нас не посмя да ги снима от автобуса, за да не си създадем проблеми, все пак бяхме на гранична зона.
И така навлязохме в албанската страна, непозната, с непонятен език, но изключително красива, много различна, с планини като грамади, в които погледът ти се разбива, недостигнал хоризонта. Рязко се редуваха равнинни места с високи и стръмни планински терени. Стигнахме до град Елбасан без да спираме там, нашата цел беше Тирана. Град Елбасан е голям промишлен център с развита инфраструктура.
Напълно неподготвени за гледките и невероятния път, започнахме едно невероятно
изкачване по единственият път, който свързва гр.Елбасан с Тирана на надморска
височина от 920 м. Трябва да отбележа, че пътят беше в много добро състояние, без
нито една дупка, с много завои и серпентини. От двете му страни се спускаха пропасти и улеи ,а погледът ми се спираше на нивото на далечни върхове, които бяха на едно ниво с пътя.
Албания
Снимката показва град Елбасан, който е разположен в равнина, тук е началото на
изкачването. А другата снимка, направена от автобуса показва какво се вижда от пътя.
Всички бяха притихнали от невероятните гледки, следваха все по-красиви и страховити пейзажи. След два дълги часа, преминали в пълно мълчание и възхищение, с погледи, зареяни в пропастите и красивите скали покрай пътя, ние стигнахме до столицата Тирана.
Всички бяхме много развълнувани, намирахме се в центъра на столицата, който беше превърнат като музей на открито, сградите от времето на Енвер ходжа бяха оградени като експонати, това бяха сгради, които приличат и на някои сгради в нашите големи градове. Градът беше много интересен, жив, разнообразен като архитектура и пълен с много млади хора. Най-впечатляваща беше голямата езикова бариера, само млади хора, и то рядко, знаеха английски език. Направи ми силно впечатление мащабното строителство на нови и модерни сгради, които контрастираха със старите сгради.
Както и това,че на много места по пътя се виждаха съвсем нови къщи, построени по
съвременен начин, с модерни дограми и изолации. Тези къщи бяха построени върху
земеделски парцели, голяма част от тях извън населени места. Нещо, което много ме впечатли.
Албания
Тирана
Уголеми
Уголеми
Уголеми
Уголеми