Едно екстремно изкачване на връх Триглав
В ранния предиобед на 15.08.2010г. групата ни от 16 човека е готова да потегли от София към общата цел – изкачване на връх Триглав. Най-високият връх на Словения (2864м н.в.). В Юлийските Алпи. Участниците в групата сме различни по възраст и пол. Различни по местоживеене и социално положение. Повечето за първи път се виждаме. Събрала ни е любовта към планината… Потегляме. Водач ни е змс по алпинизъм, доц. д-р Сандю Бешев.
В Алпите вр.Триглав не е най-високият. Монблан е първенецът – 4807 м н.в. По-нисък е и от Мусала (2925,40 м н.в.), най-високият връх на България и Балканския полуостров. Да речеш, че е най-красивият алпийски връх – и това не е. Матернхорн (4487 м н.в. – между Швейцария и Италия) държи първенство в това отношение. Но изкачването на вр.Триглав е такава тръпка, която Веселина от Пловдив основателно ще определи като съчетание от чист въздух и стрес, а аз ще допълня – и една невероятна планинска симфония и хармония от скална пластика.
Няма да проследявам хронологично и педантично всяка наша стъпка от тръгването до връщането ни на 20 август. Ще се опитам в стил импресия да опиша невероятното преживяване и безкрайното удовлетворение от трудното изкачване на този връх. А и не по-малко трудното слизане. Така че на моменти написаното ще изпреварва сюжетното развитие. Ще има ретроспекции. И отклонение от основната фабула ще има…
Разбира се, трудността е относително понятие. Каква трудност може да е изкачването на вр.Триглав за Митко, например (роден в Трявна – живее в Ямбол). С него направих ексклузивно блиц интервю по време на една от кратките ни почивки (на връщане). Ето какво сподели той: изкачвал е вр.Монблан. На вр.Аконкагуа (6960 м н.в.) – най-високият връх в Андите и на южното и западното полукълбо, е стигнал до 5630м (приблизително колкото е вр.Елбрус – 5633м). Изживявал е пристъпите на височинната болест. Видял е половината осемхилядници на Хималаите (откъм Непалска страна) с панорамен полет. Най-голямо свое постижение счита изкачването на вр.Айланд пик (6189 м н.в.) – Хималаите. За първи път е със Сандю Бешев. На възхищението ми от тези негови завидни постижения, отговорът беше: “Ще се радвам, ако и аз на твоите години ще мога да изкача вр.Триглав”. Е, как да не те ласкае такава оценка и как да не ти вдъхне самочувствие?! А то, самочувствието се подхранваше и от другите участници в групата, записали в актива си изкачване на престижни върхове. От Ангел (София) – изкачил и той най-високия връх на Алпите Монблан. И други интересни върхове. От Стефан (Варна) – изкачил вр.Дюфур (4638 м н.в.) в планинския масив на Алпите Монте Роса (Monte Rosa). На границата между Швейцария и Италия. Втори по височина в Алпите. Постижения си имат и Йорданка, Иван, Елена, Вълко, Велко ( от Ямбол); Веселина, двете Марии и Свельо ( от Пловдив); Румяна (от Варна); Симеон (от Севлиево).
А какво да кажем за високопланинския ни водач змс по алпинизъм доц.д-р Сандю Бешев. С него не за първи път съм. Благодарение на С.Бешев съм изкачил Олимп, вр.Ипсарио (о-в Тасос), вр.Фенгари (о-в Самотраки) – Гърция; вр.Боботов кук (Черна гора) и ето сега вр.Триглав в Алпите! Което считам за личното си най-голямо постижение. Мисля, че вече добре познавам С.Бешев, затова с искрено убеждение казвам: За него може и трябва да се напише цяла книга! Къде ли не е бил?! Какви ли върхове не е изкачвал?! И тук където отиваме през 70-те години на миналия век като алпинист е катерил по различни маршрути страховитата почти отвесна северна стена на Триглав. Висока 1200м, широка 3000м. Преодолявал е 1000, че и повече метра височина. Е, с такъв водач и с такава група как да не се чувстваш горд?!!…
Маркировката до вр.Триглав от хижа “Аляжев дом” (1020 м н.в.), където е първата ни нощувка и, така да се каже, базов лагер, е отлична. Настаняваме се. Времето обаче решава да ни притесни. Започва да вали… А при дъждовно и, недай си Боже, гръмотевично време, изкачването е изключително опасно. Което означава (това е категоричната и основателна позиция на ръководителя ни) – приключваме до тук. Дето се вика, да идеш до Рим и да не видиш папата. За наша огромна радост и късмет, утрото на следващия ден ни посреща свежо, безоблачно, слънчево. Тръгваме!… В началото вървим по широк горски път, преминаващ през борова гора. След около 30 минути пресичаме рекичка и… започва изпитанието.
Този ден (17 август) трябва да стигнем до втория ни, условно пак да го наречем, базов лагер на планинския масив Кредарица – хижа “Триглавски дом” (2515 м н.в.). А на следващата сутрин ще атакуваме върха. Очаква ни денивелация до хижата 1500 м. Сандю Бешев е осигурил карабинери (метални закопчалки за обезопасяване). В него е 40-метрово алпийско въже. За някои от нас ще се окажат много потребни.
Гледаш стръмните скали пред теб (около 70-80 градуса) и недоумяваш като как ще ги изкачиш. Но нашият водач знае как и ни повежда. Освен физическа издържливост ще е нужна и психическа устойчивост. На опасните места, а те не са малко, са забити метални клинове, поставени са скоби и метални стъпала, опънати са предпазни стоманени въжета…
Към хижа “Триглавски дом” – един от екстремните участъци.
