Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Това лято читалището в нашия град – Борово, област Русе реши да реализира една идея, която дотогава не беше осъществявало – театрална постановка на открито, в която да се включат много съграждани. Темата – пазар от миналото, такъв дето всичко се слага направо на земята и няма фиксирани цени и касови апарати, а само алъш-вериш.

Речено – сторено. Заработихме с бързи темпове – аз пиша сценарии, колегите в читалището – събират от гражданите всякакви „антични” материали – носии, кърпи, черги, всевъзможни предмети на бита, канят занаятчии, учителите – рисуват декори, обмислят „сценографията”, организират дечурлигата, включват се и двамата хореографи – кой с каквото може – кой статист, кой – реквизитор.

Дойде набелязания ден – петък. В петък в градчето си става пазар – идват търговци, продават – чушки и домати, гумени цървули, дрехи втора употреба, захар и олио на „дъмпингови” цени. Който е „автентичен” го каним при нас, който не е – го местим на другата улица, да не влиза в кадър.
От ранни зори, шест часа сутринта – редим декор, сега всички сме общи работници. Ентусиазъм! В 7,30 бяхме готови.

В осем часа дойде актьорският състав на възраст от 4 до 87 години. Почна едно забележително едновременно обличане на почти 50 човека, повечето, от които деца. По-възрастните дойдоха облечени, но по-младите бяха проконтролирани да не пропуснат нещо.

Добре сме се справили нали – децата играят ваксаджийчета, семкаджийчета, вестникарчета, моми на разходка, ергени, дето се размотават без лев в джоба, това го проучихме от възрастните.

В Борово в началото на века не е ставал пазар, защото не е имало Борово. Имало две села Горазд и Горна Манастирица, пазар имало в съседния град Бяла. Той е на около 5 км, затова младежите слизали пеша до там, поразходят се, погледат, не си купят нищо и се върнат. Борово е социалистическо формирование, а на съвременната младеж, обяснихме, че джобните са нова мода, така че да не се оплакват.

В русенския край се разпознават два вида хърцойски костюми – русенски и беленски, има и балканджийски носии, на преселници, но те не са характерни за селата, от които е образувано днешно Борово. За тях била характерна беленската хърцойска носия. В началото идеята беше хората да бъдат облечени само в оригинални костюми. Но после ентусиазма бързо изчерпа наличните такива и ни принуди да шием, преправяме, да извадим всички възможни костюми на танцовия състав, че да облечем мераклиите. В последните дни преди представлението хората буквално ни се молеха да дойдат и да минат по пазара, ей тъй кой с каквото си импровизира, давайте – какво да се прави, не правим музей, а шоу.

Минути преди старта, няма сценична треска, то и сцена няма, но има щастливи усмивки и много радост. Пазарът го построихме на една улица успоредна на закрития пазар в града, там си става нашия си обикновен пазар всеки петък, този път – улицата стана сцена.
Продължение »