Към Мечтано пътуване: На юг от Рая
Още по на юг… Там са невероятните плажове… култови плажове… където е Surf… където е Groovy…
Чували сте за тях, нали? Santa Barbara Beach… Ventura Beach… Malibu Beach… Santa Monica Beach… Venice Beach…
Всичко онова, за което пеят Beach Boys…
Дръзновението на младите хора от края на 50-те и началото на 60-те… Surf & Fun…
FUN, FUN, FUN;
SURFIN’ USA;
GOOD VIBRATION…
защото са имали CALIFORNIA DREAMIN’!
Имам я и аз!
Останалото от L.A.:
DownTown с високите небостъргачи и гъмжилото от просяци…
Неугледните квартали, в които трудно можеш да чуеш английска реч…
Hollywood… Снимка на надписа върху скалите…
The Famous – снимки с плочите на звездните имена.
Следва едно красиво и вълнуващо пътуване по Sunset Blvd в съботния следобед…
Минавайки през Beverly Hills пред спрелия на светофара ни автомобил пресече придружен от фотограф известният и скандален американски актьор Crispin Glover, който ни се усмихна… като повечето хора, които виждахме в слънчева Калифорния.
А когато наближихме Bel Air, от радиото се чуха първите акорди на любимата песен на съпруга ми – Shane On You Crazy Diamond на Pink Floyd и наиситна Bel Air блестеше със своите градини и имения като диамант, но ние блестяхме още по-силно и пътувахме към слънцето на запад по Sunset Blvd…Пътуване започнало в късния съботен следобед от километрите еднакви “звездни” плочки с различни имена и завършило със залеза на брега на Океана.
Следва цялото двудневно пътуване в снимки:
Потегляме от Монтерей рано призори по бързия Road <101>, моето предложение за пътуване по живописния Road <1> не се прие, никой от 4 членната ни група не подкрепи пътуване от 10 часа със спиране за снимки на всеки 10-тина мили, пред опцията да се отправим към Лос Анжелис скоростно по магистралата. Набелязали сме задължителните 2 спирки преди големия мегаполис – Санта Барбара и Вентура.
Минаваме покрай малки китни градчета…
Океанът ни посреща при Palisades и San Luis Obispo Bay /заливът Сан Луис Обиспо/.
Палисадес, поредното китно градче край океана. Къщите в бяло са в типичния за Калифорния испански (средиземноморски) стил и създават познат уют.
И отново следват пасторалните селски пейзажи и подредените лозя на Калифорния…
Колкото пъти виждах включените пръскалки на напоителните системи тук и в полето, ми се искаше, да зърна такива и на родна земя.
На места приликата с нашата родна българска природа е удивителна.
Спускането към Океана ни посреща с нефтени платформи на мили преди Isla Vista и Goletta, приятни градчета, които подминаваме, за да влезем в Santa Barbara.
Следват няколко снимки от зацапаното предно стъкло на автомобила…
Хотелите в бяло си приличат удивително и някои дори напомнят на българските къщи.
Пожарните коли приличат на детски играчки и са ослепително излъскани.
Санта Барбара, яхтеното пристанище, поглед от крайбрежната алея.
Срещу него е кеят на Санта Барбара /Santa Barbara Peer/ Stearns Wharf. Входът на пристана ни посреща с фонтан с делфини.
Магазинчетата за сувенири са атрактивни и от вън.
Сградите на Ty Warner Sea Center & Santa Barbara Museum of National History също са кацнали на кея Stearn Wharf.
Слизайки от пристана сме посрещнати от пъстро шествие…
… с радост забелязвам венчетата от бръшлян по главите на минаващите, денят е 04.04.09 и католиците празнуват Цветница. За първи път и аз ще празнувам два пъти своя празник в два различни града в два различни щата.
Отново сме на път…
… няколко ретроавтомобила ни следват и ние се питаме къде ли е тяхната среща?
Връщаме се на магистралата…
и си вземаме довиждане с града на греха /Санта Барбара е световният център на порно индустрията/.
Пътят между Санта Барбара и Вентура (Сан Буенавентура) се вие покрай очертанието на Океана.
San Buenaventura Peer, сърфистите лежат върху дъските в очакване да хванат вълната, както е направил най-десният на снимката.
А от другата страна на крайбрежния булевард не спират да прииждат ретро автомобили, които след регистрация на входа потъват в големия стадион зад оградата.
Отчасти се сбъдна наша мечта – застанали на едно и също място извъртахме глави ту на дясно към Океана, за да видим как сърфистите подхващат вълните, ту на ляво за да се удивляваме на излъсканите ретро автомобили.
Отчасти, защото не успяхме да участваме в нито едно от преживяванията, бяхме в ролята на странични наблюдатели.
Искаше ни се по-дълго да се насладим на динамиката около нас, но уви, времето ни е много ограничено, имаме само този уикенд, за да разгледаме Лос Анжелис и крайбрежието му.
Отново на път… Вентура ни изпраща с пищна окраса от балони.
Aутобанът се разширява, а трафикът се зaсилва – първият по-явен знак че наближавеме големия мегаполис Лос Анжелис.
Надписът Hollywood в скалите над града се вижда отдалече…
Спускаме се по звездните алеи /тротоари/, опасващи главните артерии на Hollywood. При създаването на Алеята на славата се полагат 2500 празни звезди, по-голямата част от които вече са с попълнени имена.
Звездите на Алеята на славата са разпределени в пет категории с различен символ, категориите са: кино, телевизия, театър, радио, музика.
Ето някои от нашите любимци, както и други известни имена:
За съжаление няма звезда на любимата ни група Pink Floyd, но открихме звездата на единия от музикантите, вдъхновил членовете на групата да изберат името.
Гoлемите любимци не само на съпруга ми но и на цяло едно сърф поколение!
Beverly Hills и перлата Bel Air
Вмъкваме се през примамливо отворените порти на най-тузарския квартал…
Именията са скрити зад високи стени от естествена растителност, удивляваме се от този чемшир с височина над 3 метра на самия Bel Air Blvd.
Sunset Blvd ни изведе на крайбрежния Ocean Ave, кривваме по стръмните улички, за да се насладим от високо на залеза.
Сутрин е, отправяме се към известните плажове на Лос Анжелис – Санта Моника /Santa Monica Beach/ и Винъс /Venice Beach/…
Плажът…
Хората…
Сградите и зеленината…
Постепенно плажът на Санта Моника преминава в култовия Винъс, станал известен през 60-те с изкуството и свободните нрави на обитателите.
И сега крайбрежната алея е изпъстрена с множество търговци и представители на арт средите.
Връщаме се към плажа на Санта Моника, а на десетките мрежи по протежение на плажа се играе волейбол.
Плажът в 360 градуса:
Някои се престрашават да навлезат в студените води на океана, температурата е около 12о С. Не оставаме по-назад, аз си играя със студената вода, но смелите са си смели…
Мокри и щастливи /на следващия ден и сополиви/.
Вземаме си довиждане и отново сме на Ocean Ave…
Докъдето ти стигне погледа е широк, фин като коприна, поддържан плаж.
На фона на следващата последна спирка от нашето пътуване – Малибу.
И отново по големите аутобани…
От време на време водите на океана заблестяват в далечината … или почти ги докосваме…
… до поредния залез, на който се любуваме.
* Статията е публикувана със съкращения.
Автор: Цвета Георгиева Блогът на Цвета
Снимки: Цвета Георгиева