Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Разходка до Янтай

Тръгваме за Янтай с едно приятелско българско семейство и с нашия китайски приятел Джанбин навръх китайския традиционен празник Чинмин или както го наричат още Чист светъл празник, както и Ден за почистване на гробовете. По нашему Задушница, но една доста по-различна Задушница. Чества се на 104 – я ден след зимното слънцестоене. Конфуций е синтезирал значението на празника с няколко думи: „Какво не може да няма човек? Предци.”

Денят е една възможност за китайците да си спомнят за своите предци и да ги почетат на местата им за вечен покой. Млади и стари разговарят с душите на починалите си близки, уверяват ги колко им липсват, спомнят си миналото с тях, разказват им за промените в живота си, мечтаят за добро бъдеще. Почистват гробовете и оставят цветя, храна, чай и вино. Палят хартиени пари на гроба, за да не са бедни покойниците в отвъдното (тези книжни пари са копия на истинските и се купуват от магазина).

Минахме с таксито и покрай гробища, пред които бяха паркирани много коли. Някои хора носеха върбови клонки, които ще оставят на гробовете или ще закачат по-късно на портите си. Те вярват, че клонките на върбата ще държат заключен духа на дявола, който броди на този ден.

Празникът не е само тъжен – пословична е несломимата жизнерадост на китаеца – семействата излизат сред пролетната природа, навестяват роднини, често ще видите в небето да се реят хвърчила във форма на животни или маски на герои от Пекинската опера.

Портрет на музикантка

Чинмин заема неизменно своето място в китайската култура в продължение на 2500 години. Прекъснат е само веднъж – през 1949, когато комунистическата партия го е забранила. Но през 2008 г. неговото честване е възобновено като официален празник в Китай.

Като всяка китайска традиция, и тази почива на легенда. Чинмин произлиза от деня Ханши (Ден само със студена храна), посветен на Джие Дзитуи, починал през 636 г.пр.Хр. Той е бил верен служител от свитата на дук Уен от град Джин, преди още той да стане дук. На деветнадесетата година от заточението на Уен те останали за дълго без храна. Неочаквано Джие сварил супа от месо за Уен. Заточеникът много се зарадвал, но се и зачудил как слугата му се е сдобил със супата. Оказало се, че Джие е отрязал парче от бедрото си, за да приготви супата! Господарят бил толкова трогнат, че обещал да го възнагради един ден. Но Джие не бил човек, който търси отплата. Той просто искал да помогне на Уен да се завърне в Джин като дук. Когато това се случило, верният и добър човек напуснал службата и се скрил от погледа на дука. Уен възнаградил хората, които му помогнали през десетилетията. Но по някаква причина забравил за Джие, който се бил преместил да живее в гората със своята майка. Дукът отишъл в гората, но не могъл да намери помощника си. Тогава наредил да запалят гората, за да излезе от нея Джие. Но не станало така – преданият човек загинал в пламъците. Разкаян, Уен заповядал три дни да не се пали огън в памет на Джие. И днес окръгът, където той е загинал, се нарича Джиесиу (мястото, където Джие почива в мир), а денят е „само със студена храна”.

С тази екзотична легенда в мислите продължаваме към Янтай – обикновен китайски седеммилионен град. Дълго се пътува от предградията към центъра, но по улиците не се чувства пренаселеност. Времето – типично пролетно, народът наизлязъл радостен на въздух.

Улица в Янтай