Албания – май 2011 (част 2)

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Към Албания – май 2011 (част 1)

Вльора
Пристанище, курорт, историческо място, където през 1912 г. се обявява независимостта на Албания от Османската империя. Подобно на Тирана и Дуръс също има две лица.

Джамията Мурадие е построена през 1452 г. от известния османски архитект Коджа Мимар Синан ага. Смятан е за най-значимият строител в историята на османската архитектура. Проектирал и построил над 300 сгради. Най-известна е джамията „Сюлеймание“ в днешен Истанбул, а за негов шедьовър се приема „Селимие“ в Одрин. По-известни негови сгради в България са джамиите „Баня баши“ и „Коджа дервиш Мехмед паша“ – днес църквата „Свети Седмочисленици“ в София. На фона на сградите в Истанбул и Одрин тази изглежда като детска играчка.

Тръгнахме от Вльора към Саранда. За пореден път съжалих, че не можем да спрем и да снимаме, да снимаме докато се подпали фотоапарата. Пътят минава на 1000 м надморска височина през прохода Логара на планината Логара. Това беше най-красивата част от пътуването, невъзможни завои за този голям автобус, фантастични гледки, дива истинска красота.

Ето пътя, по който слязохме, в далечината се вижда Адриатическо море.

Много ми се иска да кажа голямо Благодаря! на двамата шофьори Николай и Тони – изключителни професионалисти.
Продължение »

Публикувано в категория: Албания, Конкурс за пътеписи "По света" 2011 | Тагове: , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Албания – май 2011 (част 1)

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
За отскок две силно „албански” гледки.

От прочетеното за Албания се оформи впечатлението, че има проблеми с престъпността, че не е много сигурно за нас и дали ще си опазим колата, може да я откраднат, може да се повреди по лошите пътища. Може би не бяхме прави и за двете, но това беше едната причина да тръгнем с организирана екскурзия. Другата причина беше, че взехме решението да пътуваме два дни преди датата и нямаше време за организация.
Така на 20 май ра-а-ано сутринта тръгнахме за Охрид.

Летището в Скопие – главното летище в Македония е кръстено на Александър Македонски. Международното летище в Солун се казва Македония.
За Македония Александър Македонски е един от националните символи на страната.
Гърците смятат, че личността Александър Македонски и името Македония принадлежат изключително на гръцкото национално наследство.
Подобни дрязги биха били забавни, ако не са толкова сериозни.
Македонците имат и други претенции в исторически план като „македонскиот цар Самуил”, но нали сме тръгнали да се забавляваме и да откриваме интересното.
Харесвам Охридското езеро. Типично по македонски то е най-красивото, за малко най-дълбокото и си е „най” откъдето и да го погледнеш. Всъщност е най-дълбокото на Балканския полуостров и 7-мо в Европа.

Харесвам и Охрид. В стария град има много приятна атмосфера и вкусна храна. Има и съвременни елементи от градската среда, чиито послания звучат комично.

Нещо, с което братята македонци приятно ни изненадаха е оформлението на разкопките на тази църква. Изградили са покрив, който е максимално близък по размери и вид до действителния. Така от една страна дава представа за големината на сградата, а от друга пази разкопките.

Красивата църквата Св. Богородица Периблептос е от края на 13 в., и е една от най-старите църкви в Охрид с уникални стенописи и икони.

Най-стария в Македония амфитеатър е от 3в. пр.Хр. и е голяма гордост. Изглежда и си е съвсем като нов, защото по време на комунизма е бил изоставен и разграбен от местните. По късно го възстановяват.

Толкова за прекрасния Охрид, нали сме тръгнали за Албания. Още след преминаването на границата вече съжалявах, че сме в автобус и не можем да спираме когато си поискаме. Първото, което те посреща, разбира се са бункерите.

Земя на орлите, земя на бункерите. Наред с това те посрещат зашеметяващи гледки. Красиви планини и огромни долини, в които няма необработена земя. В равнините живее компактно селско население и се занимава със земеделие, между бункерите.


Продължение »

Публикувано в категория: Албания, Конкурс за пътеписи "По света" 2011 | Тагове: , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Защо мразя „аll inclusive” почивките в България?

1. Когато плащаш преди да получиш, не те очаква нищо добро.
2. Ограниченията при ползването на т.нар. „аll inclusive” са толкова много, че все едно влизаш доброволно в затвор.
3. Обслужващият персонал няма мотив да се старае в работата си, защото не се надява на бакшиш.
4. Закотвен си определеното време (7-10-14 дни) да се примиряваш с храната, която ти се дава и не можеш да се оплачеш. Ако някоя кръчма не ти харесва, просто няма да идеш повторно в нея.

5. Храната е най-долнокачествената възможна.
6. Персоналът е намусен и сърдит (виж т.2). Постоянно се оплаква от живота, заплатата и гадния шеф, който не му позволява да чете вестник зад бара.
7. Иска ти вестника, за да го чете зад бара.
8. В 22,30ч. персоналът започва демонстративно да прибира и заключва и да гледа лошо. В 23,00 животът в хотела замира. Ако не е замрял се вика полиция. Изключение се прави за пияни руски, немски и тн. чуждестранни туристи, които трошат инвентара.
9. Не мърдаш извън хотела, комплекса и тн, защото постоянно мислиш за следващото ядене. Никой не те задължава да ядеш 3 пъти на ден, но психологическият момент „платил съм си, ще го ползвам“ е непреодолим.
Продължение »

Публикувано в категория: Размисли | Тагове: | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи