Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Това беше първото ми пътуване до южната ни съседка, в Турция дотогава не бях ходила. Одрин видях само за един ден- посетих го по време на една екскурзионна дестинация за уикенд. Градът е западният вход на Турция за Европа, първата спирка на гостите на тази страна на два континента. Разстоянието от моя град до Одрин е по- малко, отколкото до София. Затова тръгнах така, по комшийски. Разположението на града е на стратегическо място- близо и до България/ на 20 км. от българската граница/, и до Гърция/само на 7 км. от гръцката граница/. Чувствах се наистина като у комшии- навсякъде те посрещат приятелски, свикнали са непрекъснато да общуват с много гости българи. Винаги, когато за първи път отивам някъде- у нас или в чужбина, търся да усетя атмосферата на града, вкуса на живота му. Градът ми хареса още от пръв поглед.
В Одрин знаех, че ще намеря много български следи от миналото, затова тръгнах с усещането колкото за гостуване у съседи, толкова и за връщане у дома. Предварително си припомних историческа информация, за да съм по- добре запозната къде отивам и какво ще видя.
Одрин е разположен върху земята на Тракия. На мястото на старо тракийско селище римският император Адриан основава града, който естествено носи името Адрианополис/ Адрианопол. И до днес старите хора използват името на турски- Едирне. От 1369г. градът е в пределите на османската империя и е столица до падането на Цариград през 1453 г. Заради стратегическото си разположение той е бил център на десетки битки. Многократно край Одрин българите са воювали- хан Кардам, цар Симеон, цар Самуил, цар Калоян- градът е обсаждан, превземан. В по-новата ни история от особено значение са боевете през Балканската война, когато е извършена първата бомбардировка от български самолет/ октомври 1912 г./ и градът е превзет от българските войски. След Междусъюзническата война той вече не е дом за многото живеещи там българи, затова след 1913 г. не функционират българските мъжка и девическа гимназии, а от няколкото църкви са запазени само две- българските места в Одрин, които с интерес очаквах да видя.
Богатата история на града е илюстрирана с множество интересни исторически и културни паметници от различни епохи. По пътя още със стъпването на турска земя силно впечатление прави „присъствието“ на личността на Кемал Ататюрк. Навсякъде /още на граничния пункт/ по пътя могат да се видят негови портрети, фотоси, паметници др. Наричат го бащата на турската нация/Ататюрк/. Предопределеността му да остане в историята е заложена в името му- Избран/ значението на рожденото му име Мустафа/. Кемал/ зрял, съвършен/ го наричат съучениците му заради успехите му в училище.
Ататюрк има много заслуги за Турция- реформатор, военен деец и политик, писател, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента (1920-1923), министър-председател (1920-1921) и президент (1923- до смъртта си в 1938). Бил е военно аташе в София, голям приятел на България. Негови са думите, поместени в българската преса в 1931 г.: „Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция”.
Връзката му с българите има и интимен характер. Ататюрк никога не е криел любовта си към българката Димитрина Ковачева, признава, че у нас е оставил частица от своята младост. Драматичен, интересен е личният живот и на двамата, но съдбата не ги събира. Заинтригуваният читател може да потърси информация и да проучи много любопитни подробности по тази тема.
А ние вече сме в Одрин. Градът ни посрещна в мъгла, но това не попречи на настроението ни. За съжаление снимките не станаха много качествени, но пък са автентични.
Символът на този град е джамията Селимийе/ Селим джамия.
След панорамната обиколка на града избрахме първият обект за посещение да бъде прочутата джамия на султан Селим II. Тази величествена постройка е вече на 436 години и е дело на най- големия майстор архитект и строител от онова време- Мимар Синан. Когато Селимийе е завършена, нейният „автор“ е вече на 85 г. Негово дело е и джамията в София. Красива, впечатляваща е на вид Селимийе със своето архитектурно решение.
Продължение
