Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Славата ми на пътешественик, не чак като Марко Поло, но в местен мащаб, е горе-долу известна през три квартала, затова много често ме канят или аз се самопоканвам на всяка екскурзия, която се организира. Чуя ли маршрута, ходила, не ходила, затичвам се към компютъра и започвам бясно четене. Когато науча достатъчно – потвърждавам. В сто процента от случаите – потвърждавам. Пътешествията са единственият ми източник на душевно равновесие и затова трябва да си ги организирам.
Маршрутът, на който се самопоканих беше еднодневен: Сборяново – Демир Баба теке – Разград. Не е лош, а и никога не съм ходила там. Късна есен е, но времето е прекрасно.
Разград. Това име се свързва в детските ми спомени с момента, когато стана областен град, а Русе попадна в неговата „юрисдикция”. Тогава моите съграждани измислиха един виц: „Как отивала Русенската филхармония на турне в Разград? Отговорът беше: с три автобуса – в първия оркестъра, в другите два – публиката.” Днес считам, че този хубав български град си има своята културна история и ми беше приятно да го посетя, макар и за два часа.
Сборяново. Историко-археологическият резерват се намира до село Свещари, на 10 км от Исперих. Включва множество културно-исторически паметници, но ние ще посетим най-популярните – тракийската гробница в Свещари и светилището Демир баба теке, много почитано от алевиите.
Гробницата не е изолирана, на протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина, затова целият район е обявен за резерват.
Разбира се, времето, мисли че прекалявам с екскурзиите, и се опитва да ми пречи да снимам, но аз съм толкова упорита и последователна, че понякога то се отказва и ми се усмихва. В този ден беше средно намръщено, може би защото го заблудих, включих се в последната секунда в групата, после пък променихме датата. Ако не бях го изненадала, щеше да вали два дни предварително и три дни след това.
Гробницата се намира в т. нар. Гинина могила, която сега е превърната в изключително модерно съоръжение, а там срещу никакви пари снимките не са разрешени. Този път се канех да си платя, защото групите за влизане са малки, екскурзоводът е задължителен. Няма не искам, чела съм си в Интернет, влиза се и се излиза почти като в двореца на Чаушеску. Екскурзоводът с увлечение разказва всичко, което се знае за това сериозно археологическо откритие от края на ХХ век.
Затова си позволих друга волност. Изтеглих тази снимка от Интернет, за да подчертая разказа си, а и за да я видят повече хора. Много скоро ще разберете, че точно при траките имам нужда от много снимки, защото те не са точно моята тема. Но пък да пропусна гробницата, разказът няма да стане. Разкрита е през 1982 г. Датирана е към ІІІ в. пр. Хр., определят я като тракийско-елинистична. Вероятно в нея е погребан тракийски владетел. Изключително пищна е: коридор, три помещения, полуцилиндричен свод. За богатството на владетеля говорят принесените в жертва пет коня и множеството гробни дарове, както и колонадата от кариатиди с вдигнати ръце. Над кариатидите е показана сцена по обожествяването на мъртвия Друмихед.
