Узо и червени рози (1)

Обичам да пътувам. Още като дете пътувах много – със семейството на морето, със съучениците на лагер в някоя хижа, при едните или другите роднини през по-дългите летни ваканции. По-късно времената се промениха и пътуванията станаха по-различни, по-скъпи, по-далечни и по-екзотични – с братовчедите с новия Голф до Охрид, с автобус до Истанбул, с корабче по Дунав до Виена, с нискотарифен полет до Брюксел… Но, колкото и странно да звучи, досега не бях ходила в Гърция. Защо ли? Ами, така се случи. Веднъж нямаше пари, друг път нямаше с кого, трети път не можах да си взема отпуск, а малко преди да отворят границата ми изтече международният паспорт. И така до тази пролет, когато Мирела, колежката от офиса, предложи да организираме тиймбилдинг за мениджърите от нашата фирма. Говорихме с Мартин, шефът и той отсече:
– Може, ама да е по-наблизо и да не е много скъпо.

Набързо го измислихме – майска екскурзия до остров Тасос. Разгледахме офертите на разни туристически агенции – скучни, изтъркани. Тогава решихме сами да си измислим програма. Мартин се обади на Генчо, съдружникът от гр. Гоце Делчев, аз звъннах на Сандра, която беше в болнични, а Мирела извика Иво, новият IT мениджър. Така се уговорихме.


Програмата звучеше обещаващо: щяхме да тръгнем от София с две коли, по пътя да разгледаме известната пещера Алистрати, да хванем ферибота за Керамоти и да нощуваме на остров Тасос в хотел, който Мартин уреди чрез някакъв негов познат грък. На следващия ден – малко туризъм. Бяхме видели в интернет оферта за туристически преход до „най-високия връх на острова”. В информацията към офертата обаче се обясняваше, че бил висок само 1204 м. Стори ни се лесно и решихме да се пробваме, като оставим следобеда за плаж. Вечерта щяхме да имаме нещо като бизнес-вечеря в местен ресторант. На другия ден пък мислехме да разгледаме Тасос, да се настаним за третата нощувка в хотел в Керамоти и да се разходим до гр. Кавала. В гр. Драма – задължителната спирка на повечето организирани екскурзии – щяхме да се отбием на връщане за България.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция | Тагове: , | Коментарите не са разрешени

Братислава

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Старо Месте в Братислава е
като при Хачек, ама не съвсем…

Местна бира в БарРокова кръчма, почти истинска летяща чиния на един от мостовете над Дунав, много атмосфера от топли хора и атрактивни статуи посрещат туриста в столицата на Словакия.

Братислава

Братислава

Тръгнеш ли нагоре по течението на голямата река Дунав от Русе към изворите й, подминеш ли Румъния, Сърбия, Хървaтска, Унгария – в един момент се оказваш в страната с едно най-често бърканите имена /и то не само от пословично неосведомените в областта на географията американци/ – Словакия. Поради ред геополитически причини, тази красива, неголяма по площ и население страна, образувана след разпада на бившата Чехословакия, все още често е бъркана със Словения или недай си боже със Славония. А причина за това няма, освен може би близката морфология на имената.

Столицата Братислава е една истинска малка перла на брега на река Дунав.

Братислава

Братислава

Евтина дори за нашите стандарти /особено на фона на предходна Будапеща и на следващата по течението Виена/, фактически без престъпност и с малък, красив, добре запазен стар град, Братислава напълно те поглъща в ежедневието си, което – поне на пръв поглед, не е така натрапчиво доминирано от тълпите туристи като самите нас. Може би и това е причината българите да не изпитват остра нужда тук да се напъват да се разберат с местните на лошия си руски, английски, немски или френски. Опитайте на български! Почти със сигурност ще ви разберат. Преди да слезеш от кораба на брега, нормално е да запиташ с угрижен вид екипажа кое къде е, как да си набавиш карта, колко струват такситата, глобяват ли те, ако пушиш на публично място. Всичко това се оказва излишно. Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "По света" 2011, Словакия | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени

Прага – едно приключение с много емоции (2)

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Kъм Прага – едно приключение с много емоции (1)

Ден V – 27.07.2011г.

Неусетно настъпи денят, в който трябваше да напуснем Прага. И ако мислите, че тук пътеписът ни ще приключи с „хванахме автобуса в обратната посока и се прибрахме живи и здрави в България”… Е, бяхме решили да направим нещо различно.
Ако в първата част на пътуването ни емоциите вземаха превес, то от тук насетне за нас започна приключението. Бяхме решили да направим първото си международно Пътуване на СТОП: Прага – София.

До сега бяхме пътували на стоп само из България и то на кратки дестинации. Нашият първи опит извън родината всъщност се оказа доста успешен и което е по-важното – беше едно изключително преживяване. За организацията на това наше начинание използвахме библията на всеки стопаджия – http://hitchwiki.org/. Най-полезното нещо от този сайт за нас бяха картите с отбелязани точки за стопиране на тях и подробни обяснения как да се стигне до изхода на даден град. За много от нещата се учехме в движение, тъй като както вече сигурно сте разбрали не сме от хората, които обичат да правят планове. Планът ни се свеждаше до очертаването на спирките по пътя ни: Прага-Братислава-Будапеща-Белград-София.


На тези от Вас, които имат желание да опитат този начин на пътуване искаме да дадем 6 основни съвета, които са плод на нашият опит от това пътуване:
1. Багажа. Много е важно да прецените всяка една вещ, която слагате в раницата си. Ако се колебаете дали да вземете нещо или пък смятате, че едва ли това ще ви е необходимо: по добре го оставете.
2. Вода. Когато тръгвате да стопирате задължително трябва да носите със себе си поне 1 л вода.
3. Табели. Вземете си кадастрон и хубав черен маркер. Когато наближаващата кола види името на града, което сте написали на табелата, може да се окаже, че дестинацията ви съвпада напълно с тази на шофьора. Това прави хората по-спокойни и определено има силно психологическо въздействие върху тях.
4. Маршрут за деня. Избирайте си маршурти от по 300-500км. на ден. Преценявайте нещата така, че да не замръквате на пътя.
5. Карта/GPS. Ние използвахме мобилен телефон с GPS навигация. Голямо предимство! Разбира се и добрата стара карта ще свърши работа.
6. Internet. Когато пътувате на стоп винаги се налага да проверявате много маршрути, карти и т.н. Когато използвате системата на Couchsurfing също е добре да имате достъп до профила си.
Денят започна много рано сутринта (към 7.30ч.). Стегнахме си багажа, закусихме стабилно и потеглихме. Предишният ден предварително бяхме проучили в сайта как да стигнем до изхода на града. В последствие това проучване за изходите винаги беше много забавно. И двамата се чувствахме като в онази игра – „Ford Boyard”, където ти дават карта, няколко ключови жокера и определено време, за да откриеш съкровището.

Взехме метрото до станция Opatov. От там трябваше да се качим нагоре по моста и да повървим около 1 км. Излизането ни от Прага беше лесна задача. Но тук стопът не вървеше много. На същото място вече чакаха други стопаджии – двама австрийци. Застанахме на няколкостотин метра зад тях и направихме табела за Бърно. За този първи ден целта ни бе да стигнем до Словакия, но не вярвахме, че имаме шанс за директен стоп и за това решихме да опитаме с някоя по-близка дестинация.

Стопирахме в продължение на близо 1 час, но без успех. В такива моменти е важно да сте позитивни. Не се отчайвайте и не се предавайте. След известно време вече обмисляхме варианта да повървим още няколко км, за да стигнем до най-близката бензиностанция и да опитаме там късмета си, когато видяхме, че една кола качи австрийците. След това същата тази пожарна кола качи и нас.

Първият ни стоп беше уникален – пътувахме в пожарна кола с шест момчета от Англия, които отиваха в… Монголия! Обясниха ни, че участват в състезание с благотворителна цел, в което над 300 участници с подобни странни коли трябва да пропътуват разстоянието от Англия до Монголия. Бяха закупили пожарната от сайта на eBay и обикаляха света с нея. Повече за тях и тяхната кауза можете да прочетете на сайтът им http://readytomongol.com/ (там някъде в тяхната история сме и ние).

Пътуването с тях беше истинско удоволствие. Навън заваля проливен дъжд, а покрива на пожарната кола пропускаше по малко вода, но не бяхме особено притеснени. Не спирахме да говорим, а единият англичанин остана очарован от малката бутилка мента, която носехме от България и бяхме забравили в една от раниците.
Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "По света" 2011, Чехия | Тагове: , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи