Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Пътуването, за което ще разкажа се случи в далечната 2008 г., беше пътуване за поклонение пред Великата Рилска обител и мощите на българския светец – патрон на манастира. Макар че беше лято, разбира се, валеше, а облаците над нас ту заплашително се надвесваха, ту весело се разлитаха по небето. Лято, палаво и безгрижно, не можеш да го разбереш кога се смее и кога се сърди.

Поклонническите пътувания в миналото били свързани с определен празник, датата на нашето е произволно избрана, а и разбира се, днешният човек едва ли е склонен да се отдаде на вярата си така, както човекът на средновековието. /Ставала съм свидетел на неистово религиозно усърдие, на религиозен екстаз в Букурещ и Киев, но не в България/.

Съвременният българин е по-скоро турист или поне така изглежда отстрани. Поклонението пред българските светини той извършва по-скоро от почит към националните ценности, отколкото от православно усърдие. И дори да си е поставил за цел да отиде да се помоли на чудните мощи или да побеседва с мъдър духовник или дори да избегне стреса на съвременния живот, пак нещо няма да е наред, ако душата не е усетила необходимостта да се докосне до християнството като висша святост.

Рилската природа е неповторима и дори няма нужда да се възхвалява, само трябва да се покаже.

Поклонничеството възникнало през Х век. През различните векове поклонниците пътували пеша, с волски каруци, по-късно с теснолинейка, пътували с часове, с дни и нещо в неудобствата на пътуването имало много общо със средновековното усърдие да се отстоява вярата с пренебрежение към материалните удобства и блага.

По пътя към манастира били разположени множество метоси. През Възраждането Рилският манастир имал около 50. Този метох е „Орлица”, намира се на 18 км от манастира. Метосите служели за подслон на пътуващите, защото изминаваните през деня разстояния били кратки.
Продължение »