Самоводската чаршия

Няма друг град в България, където можеш да се снимаш до комините, и то съвсем спокойно. Неповторимото му очарование привлича като магнит. Когато дойда в Търново, винаги намирам какво да видя – той е неизчерпаем и неповторим източник на знания и вълнения.

Велико Търново

Една от основните културни атракции на града е Самоводската чаршия. Това е старият пазар на Търново. През втората половина на XIX век, възрожденският град започва да расте на запад от площад “Баждарлък”.

В пазарни дни идвали селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици, продавали зеленчук. Оттам дошло новото име – Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, пък заставали селянки от Беляковец, които продавали мляко, масло, сирене.

Самоводската чаршия

Постепенно около пазара започнали да отварят врати дюкянчета, работилнички и ханове. Днешният архитектурен облик на чаршията се оформя постепенно и се съхранява през годините. Така изглежда днес – високи дувари, старинни къщи с надвесени балкони, малки работилнички на приземния етаж. Всичко това носи неповторимо възрожденско очарование.

Самоводската чаршия

Самоводската чаршия

Докато се разхождаш по чаршията, можеш да влезеш в някоя от работилничките и да си купиш красив сувенир. Все още може да се види грънчарска, ножарска, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница, фурна.
Самоводската чаршия

В много от работилничките са запазени старите технологии на работа, но майсторите – художници, като истински чеда на днешния век, предлагат истинска вакханалия от художествени стилизации и модерни интерпретации на едновремешните практични и функционални вещи.

Самоводската чаршия

На стана – този вечен символ на женския творчески труд, може да се изработи почти всичко, което въображението замисля. За мен това ателие беше най-привлекателното. Помолих обитателката да снимам стана, казах й, че много искам да се науча да тъка, а тя ми обясни, че изобщо не е сложно. Сигурно е така, щом в миналото всяка жена сама е изработвала тъканите за дома си – от платното и кърпите до чергите и завивките.

Самоводската чаршия

Повечето от изложените образци са търсения на едно по-модерно световъзприемане и интерпретация на фолклорната култура, че са предназначени за търговски цели, а не за етнографски музеи, но от това чара им не намалява. С тези маски не може да участваш в кукерски игри, но са чудесно украшение на дома. Имам една приятелка, етнографка, тя със сигурност ще има много възражения срещу тяхната близост с автентичните образци, но ако някой ми ги подари, със сигурност ще си ги сложа в хола.

Самоводската чаршия

Като видях тези чорапи и терлици, веднага си спомних приказката за келеша и царската дъщеря. Сигурно пантофките на царкинята са изглеждали приблизително така, затова си е струвало да бяга от разкошния дворец.

Самоводската чаршия

Самоводската чаршия днес е тихо местенце в шумния и забързан град. По калдъръмените улички някога са трополели каруци и файтони, днес колите си пробиват път с усилие. От тях не може да се разминеш. Въпреки това, атмосферата е съхранена – животът върви с друг по-спокоен темп, или просто така му се иска на туриста, който е в отпуск или ваканция, идва да почине, да позяпа, да си купи нещо красиво.

Долу на булеварда бясно препуска настоящият живот – автобуси, автомобили, джипове, бързане, динамика. Горе – пъстро, цветно, красиво и очарователно, всяка къща, балкон, дюкянче е безкрайна изненада. Докато учех във Велико Търново, много често ходехме да пием кафе на Самоводския пазар, само за да се потопим във възрожденската атмосфера. Стояхме си безгрижно с часове в кафенето със сенчест двор, говорехме дълго, по ориенталски или по интелектуален маниер, все там, и усещахме как умората и стресът от претоварената програма си отиват.

Самоводската чаршия

Разбира се, тези посещения не оставаха ненаказани, някак така, без да искам краката ме отвеждаха към фурната, а там изложени купища вкусните тестени изкушения. Сбогом стройна фигура! Утешавах се с професионални аргументи – тестените изделия са съществена част от българската, а и от балканската кулинарна традиция. Срещу това нищо не може да се направи. Симидчета, кравайчета, козунаци, погачи – как да не ги опиташ, а и съм за малко в града, след това ще наваксам с диетата.

Самоводската чаршия

Една сграда винаги е привличала вниманието ми, но не бях влизала в нея. Знаех, че това е ханът на Хаджи Николи, знаех и кой е хаджи Николи, няма как да учиш в Търново и да не знаеш това. В миналото е имало и други страноприемници, но е оцелял само ханът на Хаджи Николи. Той е истинско чудо на възрожденската архитектура. Завършен е през 1858 г, дело е на златните ръце на Уста Кольо Фичето.

Това лято ми се отдаде възможност да надникна в „тайните” на хана. Докато си вървяхме уморени след поредното изкачване на Царевец към първата възможна пицария и за по-напряко минахме през чаршията, ни пресрещна един мъж и ни тикна листовка в ръцете. Не обърнах внимание на листовката, защото те обикновено са за мол, ресторант, нощен клуб, пиано бар, а това не са най-неотложните ми „дестинации”. Освен това разпалено обяснявах кой е Никола Пиколо. Любезният човек беше твърд и настоятелен – накрая се вслушах в това, което говореше – канеше ни да видим тракийски съкровища – Рогозенското, това от Могиланската могила и … Боровското. Боровското ли? Че ние сме от Борово! Забравихме пицарията и веднага влязохме вътре.

Велико Търново, ханът на Хаджи Николи

Когато влязохме вътре, забравихме за съкровищата, покори ни красивата сграда. Вътрешен двор – чудо! Самата сграда е типична за Търново с раздвижената си архитектура. Същинският хан, този, строен от Кольо Фичето е задната триетажна сграда, втората – успоредна на първата е строена доста по-късно – в началото на ХХ век.

Велико Търново, ханът на Хаджи Николи

Ханът е облегнат на един от многото търновски хълмове – към вътрешния двор има три етажа, а в северната си част, от където се излиза на друга улици – на един. Там в миналото спирали колите със стоките. Към тази северна улица днес води единствената съхранена автентична част от стария хан – дървена двукрила порта.

Велико Търново, ханът на Хаджи Николи

Най-голямото бижу е фасадата на втория и третия етаж с открити галерии и сводове. Изтеглих тази снимка от интернет, защото аз нямаше как да направя такава, а на нея се вижда отлично плетеницата от балкончета.

Велико Търново, ханът на Хаджи Николи

Неповторимо преживяване е да се разходиш по тях, между другото те са с лек наклон към вътрешния двор – много странно усещане, като че ли се плъзгаш към красивия парапет.

Велико Търново, ханът на Хаджи Николи

Няколко думи за собственика на хана – Хаджи Николи х. Димов Минчоолу – български търговец и поборник за самостоятелността на българската православна църква. Хаджи Николи е роден в Търново през 1826 г., между 1853 – 1856 г. се премества да живее в Цариград. Това се налага не само заради търговските му дела, а и заради подетата борба на търновчани с владиката – грък Неофит. /Неофит е доста зловеща фигура във възрожденската история на Търново. Но от неговите „злобни” дела произтекло нещо хубаво. Докато Неофит „царувал” в Търново, за даскал в търновско школо се главил П. Р. Славейков, тогава бил на 16 или 17 г. Младият поет написал присмехулна песен за владиката, а той го затворил за наказание в кокошарника. Там имало кокошинки, които не оставили младият поет да дремне. Вечерта дошъл един дядо и донесъл на Славейков малко маслинки, кора хляб и стомна с водица. Старецът съжалил младежа и решил да го поучи с народна мъдрост – „Да би мирно седяло, не би чудо видяло”. Славейков признава, че тогава, в кокошарника, му хрумва идеята да събира пословици, поговорки, гатанки и др. фолклорни образци./

Хаджи Николи е от онези позабравени български търговци и възрожеденски деятели, които са далече от революционните заслуги към отечеството, но затова пък, от тези, които са вложили сили и средства в борбата за отстояване самостоятелността на българската православна църква. През 1857 г. владиката Неофит е отстранен, но борбата от местна търновска инициатива неусетно преминава в борба за автономността на българската църква. Хаджи Николи работи за тази идея до 1870 г. – до издаване на фермана за българска екзархия.

Интересна и типично българска е съдбата на този достоен възрожденски деятел след Освобождението. Хаджи Николи се завръща в Търново през 1879-та, чакат го години на лишения, разорение, липса на средства, отказана държавна пенсия. Умира в немотия през 1892 г. За личния му, търговския и обществен живот остават малко свидетелства – малко писма, биографична книга, издадена през 1907, и ханът, построен за склад на стоката му от Никола Фичев. Днес името му се знае и споменава повече заради сградата.

Велико Търново, ханът на Хаджи Николи

В каменните стаи на този хан Хаджи Николи складирал манифактурни стоки, внасяни от Западна Европа и Близкия Изток, освен това събирал стоки, произведени от местни търновски майстори – чохаджии, коюмджии, бакърджии и др. През годините съдбата на сградата е толкова нелека, колкото и на нейния собственик. Помня, че докато учех в Търново, обществеността се вълнуваше от факта, че сградата се руши и Търново ще загуби последния оцелял възрожденски хан.

Велико Търново, ханът на Хаджи Николи

През 1992 г. сградата е реституирана, през 2006 г. е купена от пенсиониран американски бизнесмен, в ремонта й са вложени 2 млн лв, през 2010 г. тя придобива настоящия си вид и печели наградата „Сграда на годината”, в категорията за запазване на националното архитектурно наследство. Щастлива развръзка! Днес в нея освен търговска част, има множество изложбени зали, в които се настаняват различни експозииции. Едва ли щях да вляза в скъпия ресторант, но виж съкровищата бяха голямо предизвикателство.

Велико Търново, ханът на Хаджи Николи

Срещу скромната сума от 5 лв /3 лв – за група/ успях да разгледам няколко изложби – на тракийските съкровища, на икони от Варненската катедрала, самостоятелни изложби на търновски художници. Така тракийското наследство стана повод да вляза в красивата сграда за едно незабравимо преживяване. Разходка в миналото е любимият ми лайтмотив, но никоя не ме е правила толкова радостна, очарована и удовлетворена. За два часа научих толкова много, а разказах толкова малко, но какво да се прави – емоциите изтощават.

Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева

Публикувано в категория: А-З . Тагове: , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Един коментар

  1. Валери Ставрев
    Изпратен 08.02.2012 на 10:39

    Буквално на един дъх прочетох вълнуващото описание на място, което обичам и винаги съм смятал, че като търновец познавам добре. Е, очевидно съм се лъгал … Благодаря на Цветелина и за любопитните исторически препратки. С нетърпение ще очаквам следващите и пътеписи .

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи