Израел: Ейлат и Петра – красота и история (част 4)

Към Израел (част 1), Израел (част 2), Израел (част 3)

Нашето пътуване продължава и ето тук:

От Йерусалим до Ейлат

се вижда, че от Мъртво море, пресичаме почти цялата пустиня Негев, за да стигнем до Ейлат. Това бил най – хубавият им курорт. Така казват. Дали е тъй, не мога да кажа, защото не съм видяла друг освен него (Натания, например), но той е на Средиземното море, недалеч от Тел Авив, а този е на Червено море, на залива Акаба, където се събират границите на три държави – Израел, Египет и Йордания.

И като казвам, че минаваме през пустинята, не си мислете, че това е наистина безлюдно и безрастениево място. Напротив, напротив – навсякъде има кибуци, около тях – палмови горички, нарочно и специално засадени, всякакви оранжерии, бананови масиви и авокадо или нещо подобно. И до всяко дръвце, до всяко растенийце – маркуч за капково напояване.

Казах в един от първите пътеписи, че това е страна на маркучите – всяко растение получава точно определено количество капчици вода за единица време. И нищо не е изсъхнало или залиняло, като по нашите поля родни. Освен това, си гледат кози, овце, кравички и пр. животинки за ядене. Нали свинско не ядат, та от тази порода няма или поне – не видяхме.
Някъде четох, че в пустинята със сондажи са намерили вода, но тя също била солена и то – много. И тогава евреите генно модифицирали специални сортове, които могат да преработват солената вода. И съответно – фурмите, бананите, гроздето и портокалите били още по – захарни. Израел се смята за най – успешната страна в отглеждането на растения и животни в условията на пустинята.

По вечерно време стигаме в Ейлат – светлини, красоти, шумотевица и глъчка – оказва се, че заради хубавото време всичкото еврейско съсловие се е изнесло там за почивните дни.

Стана ми смешно, като разбрах, че религиозните евреи нищо не правели в събота, даже не си натискали копчето на тока, седяли на тъмно, защото и това било работа. Ей тъй, седят на тъмно и редят молитви.
И в хотелите, специално за тях, има един асансьор, програмиран да спира на всеки етаж, че да не натискат и там копче, та да спазят правилото да не работят в събота. Всъщност – да обясня – религиозните евреи са тези, които имат кипА и две дълги плитки.

В тази връзка, една вечер влизаме в ресторанта и гледам, един мъж седи на масата до нас със салфетка на главата. Ама така, както си е сгъната на триъгълник. И понеже, през деня беше много горещо, аз си викам – ” Ох, този горкичкият, сигурно е слънчасал. ” И подминавам. Да, ама, на другата маса гледам две млади семейства, единият от мъжете с кипА, другите – и те с по една салфетка отгоре, той чете молитви, а те слушат. После пийнаха от една чаша с вино всичките поред и седнаха да ядат. Оказа се, че е петък – тоест Шабат.

Поразрових се и ето за какво иде реч: ” Шабат е най-големият за евреите религиозен празник, съпроводен с много ритуали. В събота не се пали огън, не се подхваща и никаква работа. Празникът започва всеки петък, след като изгрее първата звезда, а преди това всички дълго са се къпали и са облекли новите си изгладени дрехи. Този ден е не само символ на религиозната почит на евреите към Бога, но и на привързаността им към семейството.
Два дни преди Шабат къщата се лъска до блясък, а жените подготвят празничната кашерна трапеза, която включва 12 ястия и ритуален хляб, наречен хали.

Свещената еврейска кухня изключва свинското месо и се приготвя по специален начин. В петък вечер всички сядат край отрупаната маса, след като са измили ритуално ръце. Храненето започва с молитва, прочетена от жената пред две запалени свещи, а след нея мъжът чете молитва за виното, после и за хляба. Денят има и еротичен привкус. На Шабат съпругът е длъжен да влезе в сексуално отношение със съпругата си. ”
Хехе, това последното много ми хареса – дето съпругът е ДЛЪЖЕН Ще, не ще, може, не може.

А ТорАта съдържа свещените за еврейския народ закони, завещани му още от времето на пророка Мойсей в планината Синай. Заповедите съдържат правилата, които всеки евреин трябва да следва в своя живот. Четенето от свитъка на ТорАта замества акта на жертвоприношението.

Казват, че в ТорАта има 600 000 букви, защото такъв е броят на свидетелите, когато Всевишният я дарил на евреите. А името на Израел идва от абревиатурата на иврит на думите ” Има 600 000 думи в ТорА “. Освен това, ТорАта е свита на едно рулце, което се разгъва от единия край и се нагъва от другия. Но като ги гледах, си четяха и от книжки, по – удобно е за носене.

Много интересно място е синагогата. Там мъжете и жените застават отделно – жените са на балкона. И молитвата не може да почне, ако не са се събрали десет мъже. Жени може да има сто хиляди, ако няма 10 мъже – няма молитва.:)))
Ясно е кой е по – важен за юдаизма.

В двора на синагогата има място за къпане, нарича се ” микве “. Там, бъдещите булки се къпят три пъти, за да се очистят от предишния си живот (и грехове ли?) и да встъпят в брак очистени. На ритуала присъстват само жени, като една определена възрастна жена следи стриктното спазване и после свидетелства, че булката е чиста и непорочна.
Ако ставаше с къпане… :)))
А за да се сключи религиозен брак според ТорАта и двамата трябва да са евреи по майчина линия. Евреин е този, на когото майката е еврейка. Ако е само бащата – значи, не е никакъв евреин. Важна е майката, бащата – няма значение.
И тази шапчица (респективно нещо друго), играе ролята на преграда между Господ и вярващия.

А ето и малко обяснение, от къде идва Шабат: Божието Слово изяснява много добре, че съблюдаването на Шабат беше специален знак между Бог и Израел :
“Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.” (Изход 31:16–17).

Във Второзаконие 5, Мойсей повтаря десетте заповеди на следващото поколение евреи. Тук, след заповедта за съблюдаване на Шабат в стихове 12-14, Мойсей дава причината Шабат да бъде даден на народа Израел: „И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; затова Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.” (Второзаконие 5:15).

Забележете думата затова. Божието намерение да даде Шабат на Израел не беше, за да помнят създаването, но те трябваше да помнят тяхното египетско робство и избавянето им от Господа. Обърнете внимание на изискванията за пазенето на Шабат: човек, който е поставен под закона на Шабат не можеше да напусне своя дом в Шабат (Изход 16:29), не можеше да пали огън (Изход 35:3), и той не трябваше да кара никой друг да работи (Второзаконие 5:14). Онзи, който нарушеше закона на Шабат, трябваше да бъде умъртвен (Изход 31:15; Числа 15:32–35).

По този повод си има и виц:
За оня равин, дето си вървял, и пред него на пътя – кесия. ” Изпаднал в паника – въх, ама шабат!” Какво да прави, като не може да вземе кесията? Помолил се той и Господ сторил чудо. Отляво шабат, отдясно шабат, а в средата четвъртък. Навел се той и с чиста съвест взел кесията.!

Още нещо, което ме впечатли: На всяка врата на хотелска стая, има на страничната дъска на касата закрепено нещо, което ние не успяхме да разгадаем. На пожарникарския началник му приличаше на някакъв датчик, на инженера му се струваше като част от алармена система (но пък, нямаше жици), на мен – по- скоро на украшение, на друг му се виждаше като тръбичка, като кутийка и пр.

Оказа се, че това нещо се нарича е МЕЗУЗА – традиционен предмет на еврейския култ – цилиндрична декорирана кутийка, изработена от дърво или метал, което, стоеше на вратата на всяка еврейската къща и синагога. Поставя се върху страничната рамка на входната врата, вътре има листче, което съдържа една от молитвите на ТорАта.
Вярвало се е, че Мезузата предпазва от прегрешения и прогонва злите духове. На предната стена има изображение на ръка, с дланта напред – там, изображението на ръката си има точно предназначение – “до тук, не се доближавай повече “- както в действителността поставяме ръка между нас и човека насреща, ако искаме да го задържим. Идеята ми хареса много, купихме си и от тези кутийки.

И ето ни в Ейлат, на Червеното море – чисто, спокойно, хубави хотели – независимо от глъчката и многото народ – едно чудесно място за почивка. Самото градче е почти на залива Акаба и се явява безмитна зона, осеяна с хубави магазини и заведения. Направи ми впечатление, че освен чужденците – туристи, имаше много израелци, които си почиваха, предимно млади семейства с дечица.

Другото много приятно нещо беше, че няколко пъти ни се радваха и ни заговаряха евреи, живяли в България, отдавна не идвали тук. Искаха да им разкажем, питаха ни за разни неща, на два пъти се наложи екскурзоводката да им напомни, че си имаме програма. Явно, не са много българските туристи по онези места.
На Галилейското езеро се случи същото – възрастно семейство евреи, които не били идвали много години в България, като чуха българска реч, се втурнаха да ни прегръщат, да ни се радват и да ни разпитват.

В Ейлат много интересен е аквариумът, който има собствена подводна обсерватория. Която представлява многотонна стоманена кула, със стъклени стени, която е забита на 6 метра в морето, а около нея – впечатляващ естествен коралов риф. Спокойно може да се прекара цял един ден в съзерцание на красотата на кораловата колония и стотиците видове риби, живеещи там. Пъстро, шарено, красиво, динамично – истинска феерия в кристалните води на Червено море.

Подводната обсерватория

Много са впечатляващи луминисцентните корали и анемонии, аз лично, за пръв път виждам такива.

Аквариумът в Ейлат

А многообразието от риби, водни костенурки и какво ли не още плуващо, скачащо или просто ленивко излежаващо се морско животинче не може да се сравни с нищо.

Аквариумът в Ейлат

Ейлат е заобиколен с красиви плажове, освен това е и рай за уиндърфистите, които са невероятна приятна и шарена гледка, докато мързелуваш на плажа. Тук са направени и много красиви и луксозни хотели, има арея с класни магазини и заведения. Изобщо – създадени са прекрасни условия за почивка и забавление.

И понеже йорданската граница е близо, си бяхме предвидили и ходене до античния град Петра, едно от 7 – те чудеса на света.

Петра

Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Акаба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.

Пътьом разгледахме и Акаба – градът на същия залив откъм йорданската страна. Също много красиво и зелено място. И много им е сложна системата на преминаване през границата. Израелски екскурзовод ни води до границата, вътре – между двете граници – втори, в йорданска страна – трети – йорданец.

Границата Ираел-Йордания

Преминавайки границата, към Йордания, картината се сменя драстично – пустиня, скали и камънак. И цигания, като във всичкия арабски свят.

Йордания- панорама

Ноооооо, Петра е нещо, което трябва да се види. Непременно. Преди години, когато за пръв път видях Ефес, бях прочела, че прилича на Петра. И така си мислех, и така си го представях. Но сега, когато видях този античен град, не мисля така.

Името на града идва от гръцката дума (латинска – също) – „петрос” – камък. Това е модерното име на античния град и е избрано заради това, че градът всъщност е изваян от трошливите скали, чиито цветове преливат в различни нюанси на кремаво, охра, розово, пурпурно до тъмно кафяво.

Петра

И до днес учените не могат да кажат със сигурност как се е наричал този древен град, преди времето на римската окупация (името Петра е оттогава). Това е нещо, което е наистина уникално.

Петра

За да стигнем до него, минаваме през Вади Муса (долината на Моисей) по един прашен път, където е стоянката на камили, магарета, коне и двуколки, които са транспортът на това място.

Местният транспорт

От двете страни на пътя в ляво и дясно остават малките гробници на на набатеите. Вече по-надолу, от ляво подобно на стена изникват пясъчни скали.

Петра

От дясно се намира входът за Сик( това е каньонът) – тесен проход, който води към Петра. Всъщност Сик е естествено природно образувание-дълбок процеп в пясъчниковите скали. Пътят през каньона е към километър, може да се придвижиш с местния транспорт.

Петра- каньонът

Каньонът, който води към града, наистина не оставя никакви съмнения, че в един момент просто земята и скалите са се разцепили и раздалечили, за да дадат възможност на хората да направят път, по който да минат и да изградят в скалите своя град. Движението през каньона е странно преживяване – и интересно, и клаустрофобично, и загадъчно – нищо не виждаш напред, освен скалите над теб.

Петра - разделянето

Докато, в един момент каньонът свършва и пред теб е това велико творение на човека (а може би – на свръх човека), създал град в скалите.
Първата сграда, която изникна пред нас е хазната – Ал Казнех, символ на града. Тук е сниман филмът „ Индиана Джоунс „.

Петра - изумително

Снимаме се с пазителя на съкровищницата, който има много колоритна униформа. А и е свикнал да позира – по цял ден само това прави – снима се с туристите по причина, че просто няма какво да пази.

Сградата е красива отвън, чакаме на опашката, за да влезем вътре и да видим, че няма кой знае какво за гледане – само една празна зала. Другите интересни места са Манастирът, Римският театър и Кралските гробници.

Петра - камък и небе

Бих определила Петра като уникално и невероятно място, като късче от друга планета, като нещо, което непременно трябва да се види. И което е ярък пример за човешките възможности, които са безгранични.

След Божиите места, красивият Ейлат и необикновената Петра бях чудесен финал на пътешествието ни.

Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова