Към Бали (част 2)
След особено красивите балийски залези, искам да отделя специално внимание на това, с което местните хора се занимават. Освен отглеждането на ориз, ловенето на риба и пазарлъка с големите бели и глупави хора. Вече казах, че на моменти имах чувството, че така си мислят за нас, предлагайки ни нещо си, което струва 5 за 55.:)))
Най-известните майстори от сребърната и златарска гилдия се намират в селището Целук. Разгледахме фабриката за сребро, при доста примитивни условия се изработват прекрасни бижута, на които най – ценното са естествените камъни и перлите.
Към фабриката има и много хубав магазин, но за съжаление, там не разрешават да се снимат колекциите, а наистина имаше доста интересни неща.
Почитателите на дърворезбарството непременно трябва да се запознаят по-отблизо с артистичната работа на жителите от Батуан и Мас, където в магазина на фабриката имаше много красиви скулптури и картини с дърворезба.
Там вече можеше да се снима на воля, огромната изложбена зала на фабриката разполага с какво ли не – всякаква флора и фауна, в най – разни размери и цветове, чудесно изработени, от много твърда дървесина като тик, махагон, абанос и хибискус, която се внася от съседни острови – Джава, Суматра и Сулавеси.
Естествено, на първо място – огромната скулптура от дърво на дракон. Която може да се види във всеки местен ресторант или храм.
Убуд пък е известен със своите картинни галерии, представящи произведения в традиционен и модернистичен стил и се смята за културното сърце на острова.
Градът става известен през 30-те години на ХХ век, когато западни творци и интелектуалци, като Уолтър Спайс, Колин Макий и Рудолф Бонет, дошли в Убуд. Те оценили местните изкуства и възбудили интерес към този мъничък остров.
Интересните музеи са – Neka Art Museum – за историята и изкуството на Бали и музеят на Антонио Бланко, испански художник, който се установява тук през 1952 година.
Има многобройни бутици, където могат да се купят произведения на изкуството с по – високо качество / и съответно – цени/ или на пазара – като навсякъде трябва да се пазариш, защото договорената накрая цена е в пъти по – ниска от първоначалната.
Много приятно преживяване е посещението във фабриката за коприна.
Невероятни картини, шалове, красиви платове, пана, всичко рисувано ръчно. На всеки, който желае, направиха рисунка върху дрехата му. Там има добър избор на картини за всякакъв интериор. Цветя, риби, различни животни и картини от бита във всички цветове на дъгата.
Бали е известен и с танците. Най – вече в селището Batubulan – с традиционните балийски танци, обикновено пресъздаващи безкрайната битка между доброто и злото.
Островът прелива от огнени, маскарадни, транс, куклени и какви ли не още танци. Като типичният балийски танц обединява музиката, танца и драмата.
Балийски танцьори
Разхождайки се вечер в Убуд човек може да попадне на няколко различни представления. В което и заведение да отседнеш, има кратичка програма с танци, обикновено на дечица от различни възрасти, облечени и гримирани подходящо. Балийската носия обикновено е в цикламено и златно, с трептящи и бляскави диадеми и много мъниста, стъкълца, дрънкулки и ресни. А танцът е грациозен и красив. А след него – снимки на туристите с танцьорите.
Не зная каква е причината, но не видях нито един дебел местен жител. Всички са едни такива ситнички, слабички и ухилени. А децата – невероятно сладки, грациозни и красиви.
Интересен и популярен танц е Кечак, по история от Рамаяната. Тя започва с разказ за изгнанието на Рама и завършва с отпразнуването на победата му над Равана. Различното в това представление е липсата на оркестър. Вместо това 50 -тина мъже, облечени в традиционно облекло, наречени саронг (вид широкопола препаска около кръста), са наредени в кръг около сцената и припяват : “чак, чак, кечак ” през цялото време. Техният ритъм задава темпото на цялата постановка. Този танц е основната атракция в храма Улувату.
Кечак
Много дълго още мога да разказвам за това невероятно място. Което наистина е невероятно, защото съчетава безброй красиви неща – оризища, приличащи на яркозелени гигантски стъпки, тъмно-зелени хълмове, екзотични вулкани, устремени към небето, истинска тропическа джунгла, златни пясъчни плажове, окъпани от тюркоазените води на топлия океан, толкова дружелюбен към сърфистите и разбира се, дружелюбни хора, които са запазили и имат своята култура, изкуство, обичаи и ритуали. И които съвсем не са богати материално, но това изобщо не им пречи да живеят освободено и щастливо.
Може би, самата природа предразполага за това, а може би, това наистина е мястото, където хората са щастливи.
Вижте всички снимки във висока резолюция
Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова
3 Коментари
МОЛЯ КАЖЕТЕ КАК МОГА ДА СИ КУПЯ ТАЗИ КНИГА ОСТРОВ БАЛИ НАИСТИНА Е ЕДИН РАЙ СЪВСЕМ СКОРО СЕ ВЪРНАХ ОТ ТАМ.ЕДНИ СТРАХОТНИ ХОРА ВИНАГИ УСМИХНАТИ ПРИРОДАТА ИМ Е НЕУПИСУЕМО КРАСИВА.
Естествено, на първо място – огромната скулптура от дърво на дракон. Която може да се види във всеки местен ресторант или храм.
Само да добавя, че въпросните дракони най-често могат да се видят по покривите – направени от материала на керимидите. Алтернатива на тези дракони някакъв вид корони бяха. Тези допълнения, разположени ръбовете на покривите (как да го кажа по-точно) са повсеместни – почти няма къща без такива (такива имат и обществените сгради – летището и болниците).
И още едно допълнение, което не прочетох и в трите статии. Особеност на къщите им е, че са надупчени – имат специални декоративни тухли, които представляват керамична решетка (декоративна с детайли) и са вид отдушници.
При строителството на къщите се използва като скеле бамбук. Не си мислета че става дума за вид трева – това са си много дебели и здрави кухи подпори (кухи в смисъл че в средата им е куха, някат ядро).
Mnogo krasiv razkaz.Be mnogo intrigyva6to da patyvam s vas ,kato gledax snimkite i chetqx teksta..:):)