На Олимп (част 2)

Към На Олимп (част 1)

Най-интересното за един планинар, разбира се е релефът на Олимп. Според намерената от мен информация, планината се дели на две части, коренно различни по своите форми. Kato е южната част с надморска височина до 1588м. Olimpus e популярната висока северна част. Площта на високата част, а оттук и броят на високите върхове на Олимп, са значително по-малки, сравнявайки ги с тези на нашите Рила и Пирин. Долините на река Енипеас и потоците Маврологос, Херолаки и Мавраца делят условно Olimpus на три дяла – западен, североизточен и югоизточен.

Западният дял се характеризира с два ясно изразени хребета. Южният е по-къс, с най-висок връх Хотза (Терпситхеа)-2589 м. Северният е един от най-дългите в планината. Има формата на ширико отворена на изток дъга. Най-високите му върхове са Фламбуро (Flabouro)-2473 м. и Китрос (Kitros)-2416 м. От вр.Китрос на север се отделя мощно, но късо било. Между двата хребета, по долината на потока Саламата, преминава трасето на трансевропейския пешеходен маршрут „Е4“.

Връх Китрос–2416 м. от каменната седловина Портала

Връх Китрос–2416 м. от каменната седловина Портала

Югоизточният дял е сякаш с най-сложна структура. От високите му части между върховете Метаморфози (Metamorfosi)-2699 м. и Калугерос (Kalogheros)-2701 м. в източна и южна посока се отделят множество по-къси и по-дълги била. Гледан от север Ридът на Монаха впечатлява с отвесните стени, изправили се над Маврологос. Пресича се от пътеката, популярна с означението “02”. Този маркиран маршрут е единствения, преминаващ през ниската южна част на планината – Кato. След селището Кариа поема през Olimpus, достигайки до вр.Сколио-2911 м. Една алтернатива на част от Европейският пешеходен маршрут “Е4”, пресичащ Олимп.
Според информация от някои сайтове и означенията на картите, маркирани пътеки има през Ливадаки – за Литохоро и към Маврологос. За съжаление, когато се изкачихме на вр.Свети Антоний, видимост нямаше наникъде и от този дял не успяхме да видим нищо.

Ридът на Монаха над Маврологос. В центъра вр.Калугерос–2701 м.

Ридът на Монаха над Маврологос. В центъра вр.Калугерос–2701 м.

Без никакво съмнение, най-голям интерес сред всички планинари предизвиква Североизточния дял на Олимп. Тук са най-високите върхове, най-красивите места, най-популярните хижи и маршрути. Условно можем да приемем, че в центъра му се намира впечатляващият циркус Големия Казан (Megala Kazania). Широк около един километър и дълбок около половин, отвесните стени спират дъха на всеки застанал на ръба му, а вероятно и на тези, попаднали на дъното на голямата чаша. От запад, юг и изток го заграждат олимпийските гиганти – Сколио (Skolio)-2911 м., първенецът Митикас (Mitikas)-2918,8 м., Стефани (Stefani)-2909 м. и Тоуба (Touba)-2801 м.

Големият Казан от вр.Тоуба

Големият Казан от вр.Тоуба

(T.н. вр.Скала (Skala)-2866 м. не отговаря на моите лични критерии за планински връх – да има изразена кота, да бъде достатъчно отдалечен от съседни върхове и да има ясно изразени седловини с тях. В случая към вр.Сколио седловина няма и със Скала на практика завършва източния ръб на Сколио).

Вр.Сколио – 2911 м.

Вр.Сколио – 2911 м.

На запад от Големия Казан, заграден от върховете Христаки (Christaki)-2706 м. и Сколио, е циркусът Малкия Казан (Mikro Kazania). (Сякаш има аналогия с Казаните под вр.Вихрен, но олимпийските са по-внушителни). От долината на потока Херолаки са маркирани пътеки, минаващи през двата Казана и излизащи на билото на седловините между върховете Христаки и Сколио и на Портала между Стефани и Тоуба.

Олимпийските гиганти Тоуба, Стефани и Митикас

Олимпийските гиганти Тоуба, Стефани и Митикас

На юг от вр.Сколио билото се разделя на две – на запад след вр.Трипес- 2608 м. следва седловината, свързваща североизточния дял със западния, а на юг, след високия заравнен вр.Свети Антоний (Aghios Antonios)-2816 м., е аналогичната връзка с Югоизточен Олимп.

По източните склонове на връх Митикас отвесните скални венци преминават в стръмни, стъпаловидни, хоризонтално нагънати скални пластове. Местността носи името Зонариа (Zonaria). Под източната стена на вр.Стефани е дълбокият циркус-понор Горна(Ghourna), а между върховете Стефани и Тоуба е подобната на пиринските „каменни порти“ седловина Портала (Portes)-2710 м.

Малко над началото на горския пояс, на реброто спускащо се на изток от Скала, е може би най-важният кръстопът в тази част на планината – Чондромесорачи.

Кръстопътят при Чондромесорачи

Кръстопътят при Чондромесорачи

Тук се събират пътеката „Е4“, изкачваща се от Refuge “A” и продължаваща към Скала, пътеката, пресичаща Зонария от Refuge „SEO“ и Refuge “C”, а на юг, с множество серпентини, бързо набира височина тази към вр.Свети Антоний.

Пътеката, минаваща през Зонариа, има прилика с пиринската, подсичаща вр.Вихрен от едноименната хижа към Казаните, но е доста по-високо до билото. По нея има три важни отклонения, с много стръмни маркирани пътеки. При първото, ако ги броим от Чондромесорачи на север, се отделя маркировка, излизаща на билото между Скала и вр.Митикас, второто отклонение е към популярния каменен улей Лоуки, предлагащ емоционално изкачване на олимпийския първенец, а третата пътека е копие на втората и излиза на „Трона на Зевс“ – вр.Стефани.

От тук започват пътеките по улеите към Митикас и Стефани

От тук започват пътеките по улеите към Митикас и Стефани

На север от вр.Тоуба се спуска едно от най-дългите била на Олимп. По него е маркиран маршрут от х.“SEО“ към х.“Krevatia“. На североизток е пирамидалният, също много популярен, вр.Пророк Илия (Profitis Ilias)-2803 м. На самото му чело е построен едноименният параклис, отбелязван като най-високия християнски храм на Балканите.

Вр.Пророк Илия над Платото на музите

Вр.Пророк Илия над Платото на музите

На седловината между двата върха е хижа “SEО“. Под западните склонове на вр.Пророк Илия е Платото на музите – обширна зелена тераса високо, високо над Маврологос. На изток от платото е тесният хребет Лемос, завършващ с последния личен връх Скурта (Skourta)-2475м. От тук се спускат множество била, като по едно от тях се изкачва и пътеката от паркинг Горция.

Предлагам списък на най-високите олимпийски върхове. Както споменах по горе надморските височини, които посочвам могат да предизвикат и спорове. В скоби съм посочил към кой дял на планината се отнася съответният връх.
1. Митикас /Митика/(Mitikas) ( СИ ) – 2918
2. Сколио (Skolio) ( СИ )- 2911
3. Стефани (Stefani) ( СИ ) – 2909
4. Агхиос Антонис /Свети Антоний/ (Aghios Antonios) ( СИ )- 2817
5. Профитис Илиас /Пророк Илия/ (Profitis Ilias) ( СИ )- 2803
6. Тоуба /Тоумба/(Touba) ( СИ )- 2801
7. Христаки (Christaki)( СИ )- 2714
8. Калугерос (Kalogheros)( ЮИ )- 2701
9. Метаморфози (Metamorfosi)( ЮИ )- 2699
10. Фраго Алони (Fragou Aloni)( ЮИ )- 2677
11. Пагос (Pagos)( ЮИ )- 2676
12. Безименен връх /Северен Метаморфози/( ЮИ ) – 2620
13. Какавракос /Каквракас/ (Kakavrakos)( ЮИ )- 2618
14. Трипес (Tripes)( СИ )- 2608
15. Хотза /Терпситхеа/(Chodza)( З )- 2589
16. Скурта (Skourta)( СИ )- 2475
17. Фламбуро(Flabouro)( З )- 2473

Завършвайки с описанието на приоблачните висоти на Олимп, считам че е задължително да се отделят няколко реда за каньона на река Енипеас.

Каньонът на река Енипеас

Каньонът на река Енипеас

Акумулираните в карста подземни води извират из скалите в местността Приония, на височина около 1100 м. От тук, проломявайки планинските склонове, реката е изрязала грандиозен каньон. Сред буйна растителност под отвесните склонове, образувайки множество бързеи и кристално бистри вирове, водите на Енипеас бързо се спускат към Егейско море. Проломът завършва със скалните отвеси на Zilnia и Golna на изхода към равнината.

По дефилето е прокарана чудесна пътека – седем красиви, многосводови дървени мостчета над реката, каменни пейки, хиляди от характерните дървени стъпала. Маршрутът преминава покрай стария манастир „Свети Дионисий Олимпийски“.

Старият манастир „Свети Дионисий Олимпийски“

Старият манастир „Свети Дионисий Олимпийски“

Разрушен от немска бомба през Втората световна война, едва през последните години е започнало реалното му възстановяване. Множеството изкачвания и слизания правят пътека трудна, а преодоляната абсолютна надморска височина много голяма.

28

Към На Олимп- покоряването на Митикас (част 3)

Автор: Красимир Минков
Снимки: Красимир Минков

Публикувано в категория: Гърция, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи