“Не могат да се покорят всички красиви върхове…но нека да се постараем те да бъдат колкото се може повече… в краткия ни земен живот…”
Из “Мечта отвъд долините” Людмил Янков
Преди да започна с впечатленията от нашето пътуване до Планината на боговете, няколко кратки изречения за мен и нашата група. Роден съм и живея в Севлиево. Обикалям по планините от 26 години. Най-често по Централната част на Балкана, Пирин и Рила. Предпочитам малките групи. През последните години оформихме настоящата, с оптималната бройка – четирима. Търсим по-непопулярни, по-слабо посещавани маршрути.
Олимп ми е мечта от десетилетия. За най-високите му върхове, само с няколко метра по-ниски и съответно по-високи от нашите Мусала и Вихрен, най-напред научих от пътеводителя на Пирин на Добри Душков от 1983 г. Първото кратко описание на планината срещнах в книгата на Петър Берон „Далечни върхове“ от 1995 г. А когато обявиха падането на Шенгенските визи и Иван Костов и Надежда Михайлова вдигаха наздравица в Народното събрание, това за което си помислих най-напред е, че ще мога да отида свободно до Олимп.
И ето, след няколко години, идеята (може би малко късно) достигна реализация. От зимата насам многократно изчетох всичко, до което се добрах в интернет. Независимо от относително многото информация, установих че в голямата си част тя повтаря един и същи маршрут, по-който минават почти всички – Приония-Refuge”A”-Митикас. Това е и една от основните причини да напиша този материал. Желанието ми е да бъде полезен с актуална информация на всички, които ще тръгнат към Олимп.
В средата на лятото нашият маршрут бе уточнен, датата определена, раниците (максимално олекотени) бяха стегнати и на шести септември потеглихме. Дъждът ни съпътстваше от Севлиево до Катерини. Отчаянието и мислите “къде отиваме в това време и с какво разлютихме Зевс” бяха основните ни реплики.
В 15 часа автобусът ни изсипа на първата отбивка на магистралата за Литохоро.
Пристигнахме
Втората отбивка е след няколко километра на разклона за Литохоро и курортното сателитно селище на Егейско море – Литохоро Плака. На брега между двете отбивки е къмпинг „Силва“, а в Литохоро Плака има още два-три къмпинга. Цената за нощувка при своя палатка е 5 евро на човек. В къмпинг „Силва“, където нощувахме, бунгала и палатки на къмпинга няма. В Литохоро, евтините хотели предлагат нощувка за 20 евро с включена закуска. Градчето е на около 5 км. от магистралата. Такси може да се извика от гарата или къмпинзите. Цената е 7-10 евро. Селището е чисто и подредено, с много цветя по прозорци и тераси. Фасадите на всички къщи са наскоро пребоядисани. Малки хотелчета, поне три църкви, тесни улички, хубав парк с водоскок, водно огледало и мемориал, голяма казарма.
Литохоро
Най-голямо впечатление ми направи църквата “Свети Николай”. В много църкви в България съм бил, но така богато и красиво оформен храм не съм виждал.
Църквата “Свети Николай”
Туристически карти се предлагат по главната улица на няколко места. От трите вида с мащаби – 1:50 000, 1:25 000 и 1:20 000 с най-точно и пълно съдържание е втората. Цена 7,5 евро. За човек, предпочитащ точните цифри, неприятно впечатление прави масовата разлика в надморските височини в отделните карти и указателни табели. Височината на вр.Сколио например варира от 2905 до 2916 м, на вр.Профитис Илиас от 2788 до 2803 м., на х.”SEО” от 2695 до 2720 м. и т.н. и т.н.
От Литохоро дълбоко в планината е прокаран хубав асфалтов път. Завършва до паркинга в местноста Приония. Няколко километра преди това е другият, по малко-посещаван паркинг Горция. И двата са безплатни. Местостоянката на такситата е до шадравана на главната улица, пред цитираната по горе църква “Свети Николай”. Тарифата до Приония (17 км.) е 25 евро, а до Горция (13 км.) – 20 евро.
Паркингът в местността Приония
По предварителна информация, три от големите проблеми за посещаващите Олимп са високите температури през лятото, липсата на течащата вода над 1200 м. и ежедневните облаци и мъгли, скриващи в следобедните часове високите части. С първия проблем не се сблъскахме, тъй като и през четирите ни дни беше тихо и приятно прохладно. За липсата на вода се бяхме подсигурили с по шест литра на човек (в т.ч. и бирата). Приличахме на водоноски, както се изрази някой. По-късно установихме, че и на двете хижи, които посетихме, водата за миене става и за пиене без последствия за стомасите ни. Колкото до мъглите и облаците, те се появяваха още около 10 часа. Може би затова древните елини са качили своите богове по върховете на Олимп – високи, непристъпни и скрити от погледите на простосмъртните.
Растителният свят по местата, по които минахме:
До около 1500 м. смесени гори. От широколистните видове основно бук, в по-ниските части дъбови дървета и храсти от някакъв непознат за мен вид с лъскави, твърди, дори бодливи листа. Нарядко дива череша, клен и осен. Никъде не видяхме липа, а акация само няколко храста. Подлес – нещо като чимшир, хвойна, рядко мечо грозде, непознати храстчета с червени и черни дребни плодове.
По деретата в Маврологос – малинаци и къпинаци, много дребни храстчета шипка. Никъде не видяхме боровинки. Черен бор, според литературата–босненски, и по–рядко ела са иглолистните видове сред бука. Около стария манастир “Свети Дионисий Олимпийски” впечатляват вековни тисови дървета (може би засадени от монаси). Над около 1500 до 2500 м. са само иглолистни гори. Цветя относително малко, но и оправдано за сезона. Главно по деретата. В гората навсякъде циклами. В ниското, по полянките, син минзухар – по-едър от нашия, напръскан с бяло.
В алпийската част над горите – треви, но редки, на малки туфи. Почвата е прекалено тънка, дребни и едри камъни навсякъде. На много места край пътеките – красиво разцъфнали магарешки бодили. От фауната единственото, което видяхме, бяха стадата диви кози, няколко ята с черни, подобни на гарвани птици и пет-шест пеперуди.
Икeбана от Зевс
За посетените хижи в Олимп:
За Refuge “A” (“Spilios Aghapitos”)-2060 м. – като цяло се потвърди написаното, което бяхме прочели – чисто, подредено, със строги правила, някои от които не приемам за оправдани. Много посетители. Електричеството се осигурява от агрегат, който се изключва в 22 часа, когато се заключва и сградата.
Хижа Spilios Aghapitos
Refuge “SEO” (“Ghiosos Apostolidhis”)-2695 м. е на седловината между върховете Профитис Илиас и Тоуба. Също много чисто и подредено. Тук електрозахранването е решено с малко динамо, задвижвано от вятъра, зареждащо акумулаторни батерии. Далеч по-малко посетители. През зимните месеци е отворена голямата остъклена веранда, където има най-необходимото за пренощуване.
Цените за нощувка са 10–12 евро. И на двете хижи се предлага топла храна, салати, алкохол. За ориентация за цените – фасул чорба – 5 евро.
Хижа SEO (Ghiosos Apostolidhis) от склоновете на вр.Пророк Илия
Refuge “C” (“Christos Kakkalos”) видяхме отдалеч. Значително по-малка сграда, но много посещавана, както научихме от контактите ни с други туристи.
До Refuge “A” и Refuge “C” има възможност да се спи в собствена палатка срещу 4–5 евро на човек, като се ползват кухнята и санитарните помещения на хижите.
Продукти и инвентар до трите хижи се изнася с катъри от Приония и Горция. Мелодичният звън на чановете на керваните се чува отдалеч.
Товарният транспорт за Refuge A
Минахме покрай сградата на “Петроструга”. Все още незавършен докрай строеж. Наблизо има кошари. Хора никакви. На първия етаж беше отворено едно помещение, в което явно са нощували, но дали са туристи, строители, или пастири? Нарове, печка, разхвърляни хранителни продукти и отпадъци.
Старата метеорологична станция на вр.Свети Антоний-2815 м.
Старата метеорологична станция на вр.Свети Антоний
На втория етаж е оборудвана стая с легла, кухненски кът с някои елементарни консумативи и малко вода. Чистичко и подредено. Напомня за условията в заслон “Кончето”. Най-високия възможен подслон в Олимп. Добра възможност за тези, които искат да преминат по Рида на Монаха. В нашите планове също влизаше нощувка тук, но в движение ги променихме.
Стаята, обзаведана за заслон
Пътеките, по които минахме, са повече от добри. Направени са хиляди характерни стъпала – дървени греди, застопорени с метални клинове. Стотици метри подпорни стени и дървени парапети. Дребните камъни по пътеките са очистени почти навсякъде. Маркировката също е отлична. Лентовата, с блажна боя, е поостаряла и избледняла, но успоредно с нея са монтирани забити в земята 60–80 сантиметрови дървени греди, на които са залепени червени светлоотразителни маркировъчни знаци. Формата им е различна по различните маршрути – кръгли, квадратни, триъгълни. По високите части на маршрута “02” от югоизточните склонове на вр.Сколио, през вр.Свети Антоний, Рида на Монаха към Кариа е поставена и маркировка от метални колове. Като цяло трябва да си доста завеян, за да загубиш пътеката.
Пътеката към вр.Сколио над разклона при Чондромесорачи
През гората на Маврологос
Дали вече сме малко пораснали, или са ни повече почивките и снимките, но времето за преходите, които правихме, беше значително по-голямо от заложеното в картите и табелите. Например от Горциа до хижа “SEO” се изкачихме за 8 часа при посочени 5-6 часа; от Приониа до Литохоро слязохме за 7 часа, при “норматив” от 4-5 часа и т.н.
Едно от седемте мостчета по пътеката през каньона на река Енипеас
Автор: Красимир Минков
Снимки: Красимир Минков
Един коментар
МНОГО ДОБРО ОПИСАНИЕ !!!