Всяка национална история е белязана от подемите и спадовете в икономическото и политическо развитие на съответната страна. Книгите и документите разказват, разрушенията и строежите удостоверяват. Силно ме развълнува и впечатли и тази част от Втората световна война – отрязъка от време на миналия век, когато в Тайланд нахлуват японски войски. Поради трудно снабдяване с провизии и муниции японците започват изграждане на железница от Бирма през Тайланд. Тя има огромно военно-транспортно значение за целия индокитайски район и е с дължина 415 км, преминаващи през непроходимата канчанабурска джунгла, неравен релеф, пълноводни бързи реки. Следвайки проект, според който за 5 години може да се завърши строителството, японците решават да намалят срока за изпълнение на 2 години. Бирманско-Тайландската железница се строи в периода 1942-43 г. Функционира от октомври 1943 до юни 1945 г.Този важен стратегически ход на японските военноначалници е съпътстван от трудно преодолима преграда – изграждането на мост над р.Куай като част от големия замисъл.
Тази истинска история изскача на книжния пазар през 1952 г. и прави своя автор – френския писател-фантаст Пиер Бул световно известен. Французинът учи за електроинженер и през 1938 г. заминава за Малайзия на работа. Участва във Втората световна война, пленен е от японци и е заточен да работи в изграждането на мост на р.Меконг край Сайгон. През 1957 г. британците филмират неговия роман като режисьор е Дейвид Лийн. Снимките се правят на о-в Шри Ланка. Тази военно-историческа сага през 1997 г. е включена във филмовия регистър на Библиотеката на Конгреса на САЩ поради високата й степен на значимост в отразяване на събития от Втората световна война.
След запознаването ми с джунглата в провинция Канчанабури на път за Банкок разгледах музея, долината, откъдето са се движели хора и материали и накрая самия мост на р. Куай – мостът на смъртта. Реката е с дължина 380 км. Мостът е строен на приблизителна височина от 100 м. Тайландците са се погрижили да покажат и разкажат на интересуващите се туристи в голям мемориален комплекс, музейна сбирка и поддържан парк. Достойно успяват да зачетат паметта на загиналите в нечовешки мъки войници и офицери .
Страховитите изображения показваха докъде се простира човешката жестокост. За изграждането на цялата железница са използвани около четвърт милион азиатски работници – предимно бирманци, тайландци и малаазийци и приблизително 60 хиляди австралийски, британски, холандски, американски и други войници и офицери военнопленници. Строителството е предимно чрез ползване на ръчен денонощен труд. 20% от тази внушителна цифра са намерили своята смърт от болести, недохранване, физическа експлоатация. Част от тези изключително жестоко експлоатирани човешки създания са загинали за построяването на моста на р.Куай. И именно те са „дали „ неговото страховито имe.
След музейния обзор навлязох в гора, която водеше по туристическа пътека към тясна долина с отвесни скали.
Тук е имало временна железопътна линия, по която денонощно са се извозвали работници и материали към строежа. Времето сякаш е спряло. Има запазени траверси и възпоменателни плочи на някои от загиналите офицери. Туристи от всички краища обхождат това зловещо ждрело, неслучайно наричано Ад със запалени огньове /Hellfire Pass/. Природата пази белезите на кървавата история.
Отново се движим с автомобил, за да видим известния мост отблизо. Мислите все още са подтискащи. Прочетеното и видяното ни връхлита. Вечният въпрос – „защо се воюва?” отново остава без отговор.
Железният мост над р.Куай – паметник от Втората световна война е пред очите ми. Стабилна стоманена конструкция, укротена река, непосилна горещина и много туристи. Това е крайната точка на поредния тайландски маршрут. Мостът е величествен, мълчалив, но съхранил тъжна историческа страница на народа си. Днес изпълнява обичайните си транспортни функции.
Наслаждавайки се в горещината на студения чай от срещуположното заведение си мисля за тази красива страна на орхидеи, усмихнати хора, невероятна природа, богата история и безумието на отминалите войни. И за още по-голямата отговорност на поколенията. И тревожност от съществуващите конфликти. И несъгласие с убийствата, самоубийствата и всякакви атентати.
Точно „Мостът на смъртта” за мен носи мирно световно послание.
Автор: Румяна Стоянова
Снимки: Румяна Стоянова