Към С автомобил до Средна Азия през 2015 година(1)
След Сочи маршрутът ми продължи през Северен Кавказ и опознаване на руските републики в този регион: Адигея, Карачаево-Черкеската република, Кабардино-Балкария, Северна Осетия, Ингушетия, Чечения и Дагестан. Те заемат територии между Черно море и Каспийско море в северната част на Кавказката планинска верига и предпланините на Кавказ.
Всяка от републиките има значителна самостоятелност и притежава всичките атрибути на държавната власт: парламент, правителство, президент, столица, национално знаме, химн, герб.
В тези южни републики, принадлежащи към Руската федерация, ми направиха най-силно впечатление две неща. На първо място бях поразен от силната ислямизация на населението (с изключение на Осетия). Имах усещането, че спазването на мюсюлманските религиозни норми е по-силно отколкото в светска Турция. На някои места се чувствах почти като в Иран: жените бяха покрити с бурки (забрадки) и с дълги дрехи до глезените, както и множество нови джамии с молещи се в тях мюсюлмани. Например, в чеченската столица Грозни ми направиха забележка, че не мога да ходя с туристически панталони до коленете и трябваше веднага да отида до автомобила за да си обуя дълъг панталон. На второ място, обърнах внимание на ниския жизнен стандарт в севернокавказките републики. Там хората живееха доста по-бедно, отколкото тези в останалата част на Русия. Изключение правеше Чечения, където централната власт „налива“ много пари.
Република Адигея е разположена в западната част на северокавказкия регион. Населението е под половин милион, като адигейците са една четвърт от него. На практика адигейците са сродни на черкезите и изповядват мюсюлманската религия. Руснаците са 60% от населението, а в републиката живеят още украинци, арменци и кюрди. Развити са селскостопанското производство и леката промишленост.
Майкоп е столицата на тази република. Има 150 хиляди жители. В града функционират два държавни университета. Работят няколко машиностроителни предприятия и доста заводи от леката промишленост. От архитектурна гледна точка нямаше особени забележителности и адигейската столица приличаше на обикновен провинциален град.
Новата сграда на Адигейския държавен университет
Карачаево-Черкеската република е с население близо половин милион, състоящо се от 80 националности. Две трети от жителите на републиката са представители на местните народи: карачаевци, черкези, абазини, ногайци. В северната част на републиката са развити химическата, машиностроителната и леката промишленост. На юг преобладава селскостопанското производство.
С моя Опел влизаме на територията на Карачаево-Черкеската република
Карачаевск е беден малък град с обновена централна част и занемарени крайни квартали.
В градския парк на Карачаевск
Теберда е малко планинско селище в Кавказ.
Езерото Кара-Кел в Теберда
Столица на републиката е град Черкеск, който има 125 хиляди жители. Основан е през първата половина на 19-ти век. Побратимен е с българския град Пещера. Местният краеведчески музей разполагаше със скромна експозиция. Централната пешеходна зона беше доста добре оформена и приятна за разходка и отдих. Най-много народ се беше струпал на градския пазар, който имаше ориенталски вид и където цените бяха доста ниски.
Впечатление ми направи спирането на сватбен кортеж, което вероятно е някаква кавказка традиция. Възрастен мъж прегради с автомобила си пътя на сватбарите. От техен автомобил излезе млад мъж, вероятно кумът. Той даде пари на преградилия пътя, а пък последния премести колата си и освободи улицата. През това време се образува колона от чакащи автомобили, но никой шофьор не нервничеше и не свиркаше недоволно с клаксона.
Не посмях да снимам черкезките жени в лице – току виж някой див кавказец ми извади нож
Най-красивото място, което посетих през тазгодишното си пътешествие беше Домбай в Кавказ. Така наречената Домбайска поляна се е образувала при съединяването на три долини. Те са заградени от високи алпийски върхове, най-висок от които е Домбай-Улген (4046 метра). Тук е създаден ски-курорт с десетки хотели, които са свързани със ски-пистите чрез кабинкови лифтове.
Домбайската поляна
Със сигурност човек се чувства добре в хотел с такъв изглед
Алпийските върхове над Домбай са величествени
Дойде ред и на Кавказките минерални курорти, разположени по северните склонове на Голям Кавказ. Още в началото на 19-ти век те се утвърждават като курортен регион, един от най-старите в Руската империя. Векове наред се ползват лечебните свойства на минералните води, извиращи от множество извори. Те са с различен химически състав и с различни вкусове: кисел, солен, железен, алкален и т. н. Водите са се ползвали за балнеолечение в царска Русия, а по съветско време са изградени множество балнеосанаториуми. Сега значителна част от почивната база е приватизирана.
Интересен ми беше начина на ползване на минералните води. У нас в България хората си пълнят множество големи бутилки с минерална вода и си я носят в къщи. Там около всеки извор са изградени така наречените зали за пиене, в които от чешми се точат малки количества, обикновено срещу заплащане. Чашата от 200 грама струваше 3 стотинки, а за напълването на еднолитрова бутилка се плащаше 10 стотинки. По-големи количества никой не ползваше. При изворите на табели беше описан химическия състав и какви заболявания лекува всяка от водите. Имаше предупреждения, че минералната вода се пие по лекарско предписание, обикновено в ограничени количества: 200 до 500 грама на ден. Не пропусках да опитвам по 200 грама от водата на всеки извор. Вкусът й навсякъде беше различен и много особен: кисел, солен, алкален, железен и т. н.
Другото, което ме впечатли беше, че залите за пиене на вода са естетически оформени и на някои места имаха вид на малки дворци с мрамор, скулптури и картинни пана.
Зала за пиене на минерална вода в Кисловодск
Във всеки курортен град имаше поне по един голям парк, където почиващите се разхождаха и се предлагаха различни забавления.
Кът от курортния парк на Железноводск
Посетих и разгледах петте основни курортни града в Северен Кавказ: Пятигорск (нарича се така заради петте малки планини около града); Есентуки; Кисловодск (най-красивия от минералните курорти); Железноводск; Минералние води (най-безинтересния от всичките пет). Почти навсякъде се чувстваше аристократичната атмосфера на двувековните традиции. Почиващите изглеждаха спокойни и доволни от живота хора.
Панорамен поглед към Пятигорск от хълма над града
Есентуки – рано сутринта
Кисловодск
Кисловодск
Железноводск
Кабардино-Балкарската република е с територия 12,5 хил. км² и население от 860 хиляди (9 пъти по-малка от България). 70% от жителите на републиката са местни народи: кабардинци (сродни на черкезите) и балкари. На територията на Кабардино-Балкария се намира най-високият връх в Европа – Елбрус (5642 м.). Икономиката се основава на селското стопанство, дървообработката и добива на волфрам-молибденови руди.
Столица на Кабардино-Балкария е град Налчик с 240 хиляди жители. В града има няколко театъра и шест висши учебни заведения. Развито е машиностроенето, електрониката и металургията. Налчик е известен балнеоложки курорт с 40 почивни станции и санаториуми. Преобладаващата част от населението са мюсюлмани. Особено ме впечатли фактът, че в града има специална библиотека за слепи хора.
Централната джамия в Налчик
Монумента „Навеки с Русия“ е издигнат пред музикалния театър
Република Северна Осетия — Алания е официалното наименование на Северна Осетия. Региона е присъединен към Руската империя през втората половина на 18-ти век. Южна Осетия е била в състава на Грузия и след разпадането на Съветския съюз обявява независимост. Опитът на Грузия да си върне Южна Осетия през 2008 година доведе до кратка Руско-Грузинска война. Пътувайки през Северна Осетия виждах доста автомобили с южноосетински номера, което ми дава основание да считам, че икономиките на двете републики са тясно обвързани. Населението на Северна Осетия е 700 хиляди, предимно християни. Икономиката се състои от предприятия на цветната металургия, машиностроенето и леката промишленост. Развито е производството на спирт.
Владикавказ е столицата на Северна Осетия и има малко повече от 300 хиляди жители. Основан е в края на 18-ти век като руска военна крепост. Името му се състои от две думи: „владея“ и „кавказ“. Побратимен е с нашия град Кърджали. Във Владикавказ видях улица, носеща името на българския революционен и политически деятел Георги Димитров, както и паметник на същия.
Паметникът на Георги Димитров във Владикавказ
Владикавказ
Република Ингушетия е най-малката по територия руска република, само 4,3 хил. км². Населението й е по-малко от половин милион. Присъединена е към Русия в началото на 19-ти век. Почти 95% от населението са ингуши, а 5% са чеченци. Доминираща религия е ислямът. Ингушетия става самостоятелна република в състава на Руската федерация през 1992 година. Първоначално нейна столица е град Назран, а от 2002 година столица става специално построения за целта град Магас. Съществуват териториални спорове със съседните Северна Осетия и Чечения. Икономиката на републиката е слабо развита, предимно нефтохимическата промишленост, растениевъдството и животновъдството. Ингушетия е един от най-бедните региони в Русия. Половината от населението е безработно. Разчита се основно на дотации от централното правителство в Москва.
Близо до Назран е столицата Магас – съвременен град, построен на голо поле. На това място е съществувал древен град със същото име. Тук са разположени всички правителствени, държавни и обществени учeреждения, както и жилищни сгради за правителствените чиновници. Населението на столицата е само 6 хиляди души.
Панорамен поглед към столицата Магас
Сградата на Народното събрание
С население от 110 хиляди Назран е най-големият град в Ингушетия. С изключение на центъра, останалата част от града беше бедна и прашна.
В центъра на Назран
Чеченската република се нарича още Чечения или Чечня. По територия (17,5 хил. км²) и по население (1,4 млн.) републиката е 5÷6 пъти по-малка от България. Размерите й са 170 км. на 100 км. На света Чечения става известна в началото на 90-те години на миналия век с опитите си да се отдели в самостоятелна държава. Това води до две войни, характеризиращи се с насилие, разрушения и много жертви. През първото десетилетие на нашия век обстановката постепенно се успокоява и Чечения се утвърждава като самостоятелна република в състава на Руската федерация. Чеченците са 95% от населението и изповядват исляма. Голяма част от руското население е прогонено в началото на 90-те години при етническото прочистване на Чечня или загива при първата война в републиката. Икономиката е пострадала силно през двете войни, след което следва бързо възстановяване. Днес в основата на икономическото развитие стои добива на нефт и газ. Не са малки и субсидиите от федералния бюджет на Русия. Това са основните фактори, които правят Чечения най-богатата от северокавказките републики.
Като турист, в Чечения ми направиха впечатление няколко неща. На първо място това е високия жизнен стандарт, обновената инфраструктура и модерните градове. Старите сгради са реновирани и навсякъде кипи мащабно строителство. На второ място слагам реда и спокойствието, които видях навсякъде. Вероятно, в значителна степен това се дължи на патрулиращите органи на реда, въоръжени с автомати и в черни униформи. На трето място ме потресе абсолютната ислямизация на обществото и налагането на мюсюлманските традиции. Поне така ми изглежда, погледнато отстрани. На четвърто място ме озадачи налагания култ към личността на трима души. Първият е убития при терористичен акт бивш президент Ахмат Кадиров, който е и баща на настоящия президент. Неговият портрет е поставен на доста сгради, както и цитати от негови изказвания. Вторият е настоящия президент Рамзан Кадиров, чиито портрети също стоят на обществени места. Например, в центъра на Грозни имаше негов барелеф и цитат. Третият е руския президент Владимир Путин. На много от обществените сгради са поставени портретите на Кадиров и Путин. Централният булевард в столицата Грозни се нарича „Проспект Владимир Путин“.
Столицата на републиката град Грозни има близо 300 хиляди жители. Той е икономическия и културен център на Чечения. След разрушенията по време на войните градът е възстановен и по нищо не личи, че там са се водили жестоки сражения. Името на столицата произлиза от съществувалата руска крепост „Грозная“, в превод „Страшната“.
Още при влизането в Грозни по тъмно вечерта ме впечатли модерния вид на столицата. Паркирах и разгледах вечерния град със спокойно разхождащи се хора по улиците.
Вечерен Грозни
Ресторант Глобус
Пренощувах в автомобила и на разсъмване продължих да обикалям и да разглеждам столицата на Чечения.
Опелът на автора пред джамията „Сърцето на Чечня“
Националният музей на Чечения
Разходка из града
Грозни-сити с бизнес-офиси, хотел и жилищни сгради
Аргун е 40-хиляден град и е свързан с Грозни с модерна магистрала.
Съвременна джамия в град Аргун
Поглед към Аргун
Република Дагестан е разположена до Каспийско море, северно от Азербайджан. Територията й е 50 хил. км², а населението близо 3 милиона. Това означава, че тази република е 2 пъти по-малка от България. Преобладаващата част от населението се състои от местни народи, предимно авари и даргинци. Още през 7-ми век в Дагестан се разпространява исляма. През 90-те години на миналия век в Дагестан има ислямистка бунтовническа дейност със сепаратистка насоченост, включително терористични актове. Икономиката се състои от предприятия на машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост. Добиват се нефт и природен газ.
Първият дагестански град, който посетих, беше Хасавюрт. Имаше вид на доста бедно, зенемарено и прашно населено място. Населението му е над 130 хиляди, главно авари.
Медресето (мюсюлманско религиозно училище) в Хасавюрт
Махачкала е столицата на Дагестан и има около половин милион жители. Основан е в средата на 19-ти век като руска военна крепост. И тук, както в Чечения, забелязах култ към личността на техния президент и към Владимир Путин.
Махачкала
Разхождайки се из града ми направи впечатление голям билборд, поставен от тяхната данъчна служба. Надписът гласеше: „Ти обичаш ли своя роден край? Докажи го на практика като си платиш данъците!“.
Билборд на Дагестанската данъчна служба
В района на Махачкала има хубави плажове на Каспийско море с доста почиващи. Привечер поплувах в топлата морска вода и пренощувах в автомобила на морския бряг.
Плажът на Каспийско море, където се къпах вечерта; град Махачкала
Дербент е разположен в югоизточната част на Дагестан, на брега на Каспийско море. За него има артефакти, доказващи съществуването му още преди 5 хилядолетия. За пръв път е споменат от гръцки географ през 6-ти век преди новата ера. В древността е бил най-големия пристанищен град на Каспийско море. През 5-ти век тук е построена голяма персийска крепост. Вписан е към обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. През града минава реката Суходол. Днес населението му е от 120 хиляди души.
Поглед към персийската крепост в Дербент
Стара албанска черква днес е историко-етнографски музей
Кавказка Албания е държава, съществувала в източен Кавказ в продължение на няколко века преди и след новата ера. От Армения там е пренесено християнството.
Панорамен поглед от крепостта към Дербент и Каспийско море
След Дербент преминах границата и влязох в Азербайджан.
Следва продължение: Азербайджан, Калмикия, Казахстан, Киргизстан.
Юли – Септември 2015 година
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: Авторът
Линк към Първа част: С автомобил до Средна Азия през 2015 година(1)