Да влезеш в машината на времето или една разходка по средновековните градчета на Тоскана и Умбрия (2)

Към Да влезеш в машината на времето или една разходка по средновековните градчета на Тоскана и Умбрия (1)

Ден 4
От този ден започна интензивната ни програма по малките градчета на Тоскана.

Лука
Намира се на трийсетина километра от Монтекатини Терме. Градът може да се похвали с многобройните си романски храмове, ренесансови дворци и тесни средновековни улички. Дуомото на Лука е San Martino. Не ни позволиха да влезем вътре. Може би беше много рано.

Тръгнахме из града. Рядко се срещаха хора по улиците.

Стигнахме до внушителната Chiesa di San Michele in Foro.

Великолепна фасада, увенчана със статуята на Архангел Михаил. Градът вече се събуждаше.

Градът е много симпатичен и единственото нещо, което бях прочела предварително за него беше за Къщата с дъбовете – Torre Guinigi. Семейство Гуиниджи изградили тази къща през 13 век, когато много камбанарии се издигнали в града.


На покрива-тераса са засадени дъбове като символ на прераждането и да придадът по-изискан вид на сградата.Такива къщи-кули са били емблема за престиж на богатите фамилии. Сега тази сграда е туристическа атракция. Там може да се качи човек и да се порадва на откриващата се панорама. Входът е 3 евра. Този път катерехме железни стълби. Лука и от този поглед изглеждаше добре.

Лука много ми хареса. Нямахме много време тук, но в този град имаше нещо неподправено. Не е комерсиализиран. Сега предстоеше кратък преход и разглеждане на Волтера.

Волтера

Волтера е на около 95 км от Лука. Разположен е на върха на стръмен хълм и от там има прекрасна панорама към тосканските поля. Още от древността заради разположението си е имал важно стратегическо значение.

От следващите снимки се вижда Тоскана през Септември – никаква зеленина. Само угар.

А си представям гледката от тук през пролетта. Може би и през есента ще бъде красиво. Сега в този междинен сезон беше направо безцветно.
Освен че разгледахме града с голямо удоволствие, тук ни впечатлиха магазините с изделия от алабастър. Още от древни времена районът се е славил с минералните си ресурси. От ранния 5-ти век жителите на града вече били известни с изделията си от този материал. В магазинчетата видяхме страхотни неща – лампиони, вази, чинии изработени толкова фино, че срещу светлината прозираха. С това ще запомня този град.

Сан Джиминяно
Предстоеше разглеждане на следващият град – Сан Джиминяно. Той се намира на 30 км от Волтера. Толкова близо, а видяхме съвсем различни неща. И пейзажът беше друг. Имаше много лозови масиви. Доста по-зелено беше.


Сан Джиминяно е под егидата на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Известен е с многото си каменни кули. Днес от 72 са останали едва 13. Моментът, в който тръгнеш по каменните му улици, все едно си попаднал сред декор на филм. Толкова е нереално. За да стигнеш до центъра, непрекъснато се изкачваш по тесни и стръмни търговски улици.

Това е площадът Piazza della Cisterna. Името му идва от кладенеца, пред който всички се снимат.

Стигнахме до Piazza del Duomo. Имаше много хора. Тук се намира Musei Civici & Torre Grossa – най – високата оцеляла през вековете кула в града. Решихме да се качим. Няма отделен билет за нея, трябва да се мине и през музея. Билетът е 7,50 евра. Пак заизкачвахме стълби. Накрая се излизаше през нещо като капандура. Определено ще е трудно за по-обемисти хора. С едни немци се порадвахме на красивата панорама.

Слезнахме и постояхме пред Дуомото. Целият площад се огласяваше от свиренето на двама акордеонисти. Беше идеално допълнение към всичко обкръжаващо ни. За първи път чувахме как акордеон може да се използва в ролята на църковен орган. Много интересен беше ефекта от музиката на двамата акордеонисти – свиреха доста популярни класически мелодии. Неща, които бяхме чували изпълнени само на китара. А площадът имаше страхотна акустика.

За кафенета и ресторанти бяха намерени много закътани места. Да спомена, че тук тоалетните са с автомати. Човек трябва да има монети, иначе не може да влезе. И автоматът не връща ресто. Най-често цената е 50 евроцента. Има места и с 30 евроцента. Може да се пусне и 1 Евро, но ресто не очаквайте.

Където видите магазин с препариран глиган отпред значи в него се предлагат местни специалитети от този вид месо. Също различни сирена от овче мляко и голям избор вина от местни сортове грозде. Нещо кулинарният туризъм не можа да ни грабне. В този горещ ден от малките магазини пълни със салами и сирена се разнасяше една дразнеща тежка миризма. Имаше доста места, където можеше и да се дегустират вина и опитват от сирената. Не се възползвахме. Някои туристи изправяха на нокти продавачите, защото за нула време омитаха нарязаното. А нямаха и намерение да пазаруват, самоотвержено хапваха на аванта. Цените на някои артикули никак не бяха за подценяване. Тук дори за сладоледа имаше големи, големи опашки. И това пропуснахме.

Градът обаче е страхотен. Как се е запазил…Наистина се връщаш в една друга епоха.

Сиена

Това щеше да е последният град за деня. Намира се на 45 км от Сан Джиминяно. Бяхме се поуморили вече. Но нискобюджетният турист иска за малко време да види много неща. А денят не може да се разтяга за съжаление.

Единственото, което бях видяла за Сиена, беше великолепната ѝ Катедрала. Така че с интерес навлязохме в града.

Сиена е един от най-прекрасните образци за средновековен град. Закатерихме се по стръмни каменни улици към това огромно по размери и невероятно красиво архитектурно чудо.

Тази фасада бях видяла. Впечатляваща. Строежът на катедралата е продължил почти 6 века. Проектът на няколко пъти е бил изменян през годините. Статуите на фасадата са дело на Джовани Пизано. Решихме да я разгледаме. Входът е 5 евра.

В тази катедрала има много мраморни картини по пода. За да се запазят, през повечето време от годината са покрити с килими. Само за шест седмици мраморните картини са открити, за да може да им се наслади всеки. По тях не се стъпва. Цветният ефект е постигнат, като мраморът е бил издълбан и после улеите са заливани с боя. Извадихме късмет и щяхме да разгледаме тези творения. Разпръснати са из цялата катедрала на около 50 панела. Дело са на Доменико де Николо, Доменико Бекафуми и други сиенски майстори.

И подът и таванът бяха произведение на изкуството. В Библиотеката имаше изложени книги с песнопения. Размерът им беше внушителен. А таванът впечатляваше с многоцветните си геометрични фрески.

След заслуженото ахкане вътре отново поехме из града. Видяхме много магазини с декоративни чинии. Явно това беше характерното като занаят за този град.

Стигнахме до главния площад Piazza del Campo. Той прилича на огромна театрална сцена. Тук се издига Palazzo Pubblico. Това е една от най-красивите сгради на Апенините. В нея се намира експозицията на Градския музей – една от най-добрите в Тоскана колекции на художествени произведения на изкуството на живописци като Спинело Аретино, Симоне Мартини и др.

Наоколо е пълно със заведения. Но който не иска да се възползва от тях, сяда направо на земята. След като си обикалял по стръмните улици ти трябва почивка. А пейки умишлено няма – идеята е да бъдеш уловен от някое от заведенията около площада, където съответно и цените са „ренде“ за джоба.

Този площад е арена на една странна надпревара – Палио. Целият площад два пъти в годината се покрива с пясък и се организират конни състезания. 10 ездачи се включват в 90 секундна надпревара. Всеки ездач е представител на отделен квартал на Сиена и си има агитка със знамена, барабани и химн. Победителят става местен герой и в неговия квартал празненствата продължават няколко дни. Наградата му е крава, която трябва да се заколи и всеки от агитката получава пържола, тежаща един килограм, която се яде почти сурова. Дори не мога да си го представя.

Стъмваше се. Дълъг ден беше. Напускахме Сиена за да се отправим към нашия хотел за вечерта. Доста места обиколихме. Всяко с нещо различно от предишното. Трябваше да починем, за да имаме сили да продължим нашата обиколка. И утре ни чакаха пракрасни малки градчета за разглеждане.

Следва Ден 5 – Монталчино, Пиенца, Орвието, Нарни…

Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел