Ден 5
Монталчино
Намира се на 40 км от Сиена. Оказа се едно малко съкровище.
В този район на юг от Сиена се произвеждат най-известните вина в света – Vino Nobile и Brunello di Montalcino. По търговската улица имаше много винарски магазини. Виното отлежава в дъбови бъчви. Цените на някои реколти са космически. Самият град е толкова малък, че може да се обиколи за половин час.
Понеже по правило в тези градчета улиците все се изкачват нагоре, на най-високата част на града имаше крепост – Fortezza di Montalcino. В нея също се продават вина.
За да се разходи човек по крепостните стени се плащат 4 евра. Не се колебахме. От там имаше страхотна панорама към града.
Страхотен град! Поехме и по втората улица по протежението му. Тук никой не минаваше, защото туристите бяха на главната улица с магазините. Така попаднахме на Дуомото.
Градът завършваше с Chiesa della Madonna del Soccorso. Много, много ми хареса тук.
Пиенца
Намира се на 20 км от Монталчино. Отново мъничък град, който разгледахме с удоволствие. Впечатлиха ме цветята пред вратите на къщите. Беше някакво напомняне за Прованс. Много хубави сувенири имаше тук.
Пиенца е известна с производството си на сирене Pecorino. Прави се от овче мляко, като към него се прибавят и билки, които му придават неповторим вкус. Но самата миризма от магазините, където сирената се продават, никак не ни хареса.
Орвието
Изминахме към 80 км. Вече бяхме преминали в област Умбрия. За да стигнем до старата част на града използвахме фуникуляр. За този град пак бях видяла страхотната катедрала. Но тук ни чакаше неприятна изненада – голяма част от нея се реставрираше и не можахме да я видим в целия ѝ блясък. Затова не стояхме много тук и тръгнахме по криволичещите улици.
На снимката е показан площадът Piazza della Repubblica и Chiesa S. Andrea. Вместо да тръгнем напред след „стадото“ към центъра и търговската част на града ние забихме в обратна посока. И никак не сбъркахме. Това беше много красива част на града.
Тръгнахме обратно през града към станцията на фуникуляра. До нея се оказа панорамна площадка и се поспряхме за снимки.
Нарни
Денят вече беше към своя край и ние побързахме да стигнем до последният град за деня – Нарни. Бързо изминахме тези 60 км. Освен свързването на името с „Хрониките на Нарния“ нищо не знаех за него. Това не е популярно за туристите място. За да стигне човек от паркинга до града са изградени асансьори. Спестихме едно изкачване и бяхме благодарни. Умората вече се натрупваше и краката ни искаха почивка.
Тук човек забравя в кой век се намира. Само паркиралите коли напомняха за нашето съвремие. Определено бяхме влезли в машина на времето.
Следва Ден 6 – Сполето, Спело, Асизи…
Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел