Да влезеш в машината на времето или една разходка по средновековните градчета на Тоскана и Умбрия

Края на Август е. Чудесно време за отпуск. Започнах да разглеждам предложения и варианти за море. Показах ги на половинката и не стигнахме до конкретен избор. Настана тишина по въпроса. И един ден той ме попита искам ли да направим една обиколка на Тоскана. Съгласих се. Тази част от Италия ни е непозната и с удоволствие щяхме да я посетим и разгледаме.

Всеки е виждал снимки от Тоскана – зелените хълмове и стройни кипариси. Прекрасни пейзажи. Исках да се потопя в това. Нямах много време за четене, но се подготвихме с карти на градчетата. Не сме полиглоти, за да разпитваме постоянно местните, а и така по-спокойно се пътува. Tова, което видяхме там, не отговаряше на представите ми. Така е като съм градско чедо и не разбирам от селскостопански работи. Минахме през Тоскана и там имаше прясно изорани голи хълмове с една бледа, безцветна земя – ту със сивкав, ту с кафеникав оттенък. Все едно си в пустиня. Кипарисите си седяха, но чарът се губеше.


И насочихме вниманието си към градовете. Тук има малки, прекрасни и запазени във времето градчета. Влезеш ли зад крепостните стени попадаш назад във времето. Колко стълби изкачихме… Не знам. На моменти се озорихме. Голяма степ аеробика беше. Колко баира изкачихме. Но видяхме прекрасни места. Това е важното.

Ще се опитам да опиша това, което ме впечатли от всяко едно от тях. Какво ми хареса и какво – не.

Ден 1 – Загреб

Неделя е. Багажът е готов и много рано потегляме, защото ни предстои дълъг и изморителен път. Първата ни нощувка ще е в Загреб. Надяваме се да не ни бавят по границите. Сега с този бежански проблем никога не се знае. Но изненадата се оказа от друго естество.

Порази ни голямата мръсотия покрай магистралата. Такова нещо досега не бяхме виждали. Купища бутилки, хартийки, памперси…И вече на хърватската граница ни се изясни. Настигнахме колоните на турските гастарбайтери, пътуващи обратно към Западна Европа. Денят беше много горещ. Колите им бяха пълни с цели фамилии и много багаж. Чак се чудех как се събират вътре. Имаше и пеленачета. Поради горещината някои хора излизаха от колите и крачеха успоредно на платната. Деца ревяха…Пълна лудница. Съответно местните развиваха бизнес с безалкохолни напитки и минерална вода насред магистралата. Хората бяха жадни. Защо да се изпуска тази възможност. Няколкото километра до границата минахме за 2 часа. Да не споменавам какво беше положението в тоалетните по бензиностанциите на пътя. Деца се къпеха по мивките. Пътуването се проточи доста. Към 19,30 влезнахме в Загреб и искахме поне за малко да се разходим. Да разтъпчем краката. Много ми харесва старата част на града. Прекрасната Катедрала пак беше в реставрация.

Хърватите са измислили вратовръзката и такива магазини го напомнят. Когато войник заминавал на война, неговата любима завързвала на врата му шалче, което да му напомня за нея. И така постепенно вратовръзката навлязла като аксесоар в облеклото на хората.

Стигнахме и до красивата църква Св.Марк.

При предно идване случайно бяхме намерили една улица с много заведения. Открихме я по тракането на прибори и шумен говор в тъмното. Интересно беше да види човек как хърватите прекарват своята неделна вечер. Говорят едновременно и си в една бърборилня. Как се разбират не знам, но на тях явно не им пречи. Искахме пак да минем по нея и да видим има ли промяна. Улицата се казва Ivana Tkalćića.

Явно беше много рано и заведенията не бяха съвсем пълни. Тук и да не ти се яде е приятно да поседиш и да поемеш от атмосферата на мястото.

Стъмваше се. Отидохме пак до Катедралата. Цялата беше осветена. Беше време да се отправяме към хотела.

Това беше един дълъг, предимно изпълнен с път ден.

Ден 2 – Болоня

Събудихме се и за наше изумление навън нищо не се виждаше. Такава гъста мъгла беше паднала…Докато закусим малко се пооправиха нещата. Поне имаше силуети. Вчерашната жега с нищо не предвещаваше такава мистериозна сутрин.

Предстоеше ни доста дълъг път до Монтекатини Терме. Там щяхме да спим следващите две вечери. По пътя щяхме да спрем и разгледаме Болоня.

От Загреб до Болоня разстоянието е над 500 км. С границите нямахме проблеми и по магистралата бързо се напредваше. Забелязахме доста Аутлети в тази посока. Но сега нямаше време за такива спирания. За Болоня знаех само, че цялата централна градска част е в арки. Така кафенета и магазини спокойно приютяват клиенти по всяко време – и в дъжд и в пек. От един пътепис прочетох, че може да се качва на една от двете кули на града-Гаризенда и Азинели, и от там да се види градът.

Градът има осем порти. Ние влязохме през Porta San Donato. От тук по Via Zamboni директно щяхме да стигнем до Двете кули и да видим можем ли да се качим.

Минахме под арките. Пазеха от слънцето определено. Малко след като подминахме Tempio di S. Giacomo Maggiore се озовахме пред Кулите. Разочароващото беше ремонта на площадът пред тях. Ограждения, шум и пепеляк. Никога не се знае в дадения момент какво ще видиш.


На по-високата кула (97 м) щяхме да се качим. Работеше. Входът е 3 евро. На едни места пише, че стъпалата са 498, на други-повече, при всички случаи са доста. От тук започна нашата епопея на изкачванията. Още доста такива изживявания имахме и през следващите дни. В Средновековието кулите са били символ на богатство и престиж на притежаващите ги фамилии. Колкото по-висока кула, толкова по-завидно място в обществото. И двете кули са наклонени и по-ниската е частично съборена от съображения за сигурност.

Някога кулите на Болоня били 100. Сега са останали едва 20.

Стълбите са дървени, вдлъбнати от ежедневно изкачващите се по тях туристи, а са и доста тесни. Двама човека трудно се разминават по тях и се изчаквахме на площадките. Имаше хора, които явно имаха срах от височини или не знам какво ги притесняваше, но не се отделяха от стените. Плъзгаха се по тях. Да усещат опора. Доста напрегнати изражения имаха. Като хора живеещи без асансьор не ни беше проблем изкачването.

На някои от площадките имаше прозорци за достъп на естествена светлина и на тях имаше нахвърляни монети. Нямам представа защо. Стигнахме горе и градът се ширна пред нас.

Разбрахме защо казват, че Болоня е червена.

Слезнахме внимателно и тръгнахме по улиците. Попаднахме на църквата Cattedrale Metropolitana di San Pietro. Тя има най-известната камбанария в Болоня. Около стара камбанария от 10 век е изградена друга – по-голяма – 5 века по-късно. Две в едно. И там може да се качват туристи, но само в събота. Пише, че и от там гледката към града е прекрасна.

Стигнахме на главният площад с фонтана на Нептун. Доста туристи имаше тук. Седяха на сянка да починат. Предполам, че това е и популярно място за срещи. Няма как да го пропуснеш. Улични музиканти също допълваха картината. Поогледахме и се изкушихме да хапнем от вкусния италиански сладолед. Чудесен начин за разхлаждане в горещия ден.

Тук се намира и Basilica di San Petronio – най-голямата църква в града.

Влязохме в Palazzo D’Accursio, намиращ се до Библиотеката. Красиво е.

Доста студенти имаше тук. Тихо и спокойно място.

Слънцето вече залязваше. Трябваше да потегляме към Монтекатини Терме. Поехме обратно по познатите вече улици.

Ремонта, Кулата…последен поглед към тях.

Болоня ми хареса. Светъл и подреден град. Много красива архитектура. За шопинг маниаците има големи, пълни магазини от популярните марки. Казват, че и за кулинарите и сладокусните хора тук е рай. Много популярни са тортелините. Районът е известен като родина на пармезана, прошутото и балсамовия оцет.

От личен опит мога да кажа, че сладоледът също е чудесен. Последна снимка преди да продължим нашето пътуване.

Предстоеше ни да изминем към 130 км до нашия хотел. От Болоня на юг започват планините. Пейзажът е съвсем различен. Но нямахме проблеми с придвижването. Навлизахме в Тоскана. По тъмно пристигнахме в Монтекатини Терме, настанихме се и се поразходихме из града. Днес той е доста известен спа център, разполагащ с голям комплекс от обществени басейни. Тук се предлагат голям набор спа процедури и оздравителни терапии. Направи ни впечатление, че беше пълно с доста възрастни хора. Забавляваха се по заведенията или се разхождаха по тихите улици. За този град бях видяла, че е като Бергамо – има Горен град. До него се стига с фуникуляр. Изглеждаше страхотно от снимките, които видях.

За утрешният ден бяхме планирали посещение на Флоренция. Опознаването на Тоскана започваше.

Ден 3 – Флоренция

Флоренция е един от най-известните и посещавани италиански градове наред с Рим и Венеция. Свързан с името на Медичите той е известен с красивите си сгради, огромни галерии и богати църкви. Във Флоренция се ражда Ренесансът в Италия. Операта като изкуство е започнала началото си от тук. Това е градът, в който са творили Данте, Джото и Арнолфо ди Камбио. Река Арно минава през него.
Щяхме да имаме цял ден на разположение да го опознаем. Имахме предварително закупени билети за Галерия Уфици. Така че първо щяхме да се поразходим, докато настъпи момента за потапянето в света на изкуството.

Точно когато минавахме покрай Музея на Данте, един човек аранжираше и поливаше цветята под бюст паметника му.
Неусетно се изправихме пред внушителната Катедрала Санта Мария дел Фиоре. Толкова е голяма, че е трудно да я обгърнеш с поглед или да я снимаш. Прекрасна е.

Това е най-забележителната сграда на Флоренция – заради неповторимата си облицовка, куполът на Филипо Брунелески е най-големият в християнският свят, камбанарията проектирана от Джото просто се губи в небето.

На куполът ѝ може да се качва.

Баптистерият беше целия опакован. Тече реставрация и не можахме да му се порадваме. Това е заради предстоящо посещение на Папата във Флоренция. Всичко трябва да е излъскано и на ниво. Голямо бутане имаше за снимане на така наречените „райски врати“.

Като цяло тук беше пълно с туристи. Отделно минаваха коли и карети с коне. Беше много шумно и се усещаше напрежение след спокойните предни дни. Кривнахме настрани, за да се махнем от епицентъра на туристическия поток и попаднахме на Късметлийското прасе. Бях чела за него при проучване на дестинацията.

Фолклорът гласи, че който напъха монета в устата му и тя падне в решетката под него, ще има късмет и благополучие в живота. Съответно имаше опашка от желаещи да се пробват. Галеха го по зурлата за омилостивяване. Едно детенце се справи от първия път. Баща му беше много доволен. А някои жени се пробваха по няколко пъти. Много искаха да уцелят тази решетка, но все не им се получаваше. Късмет си трябва за всичко. Погледахме и се позабавлявахме. Добър начин за събиране на пари от туристите бяха измислили находчивите местни власти.

Пак поехме по улиците и спряхме на Piazza della Signoria. Това е един от най-красивите площади в Италия. Има много статуи и е направо като музей на открито. И тук има фонтан на Нептун.

Тук се извисява и Palazzo Vecchio. На неговата кула също може да се качва човек, за да види града от високо. Пред двореца има и копие на статуята на Давид на Микеланджело.

Решихме да се качим на кулата. Билетът е 10 евро. Имаше и комбиниран билет с възможност за разглеждане на музей, разположен в сградата. Не се възползвахме от него. Във Флоренция всичко е по-скъпо. При толкова милиона туристи на година – защо не. Кулата е висока 95 м и пак много стълби ни очакваха. Справихме се. Изненадата ни беше, че на най-горното ниво въжета не позволяват да се доближава човек до парапета от мерки за безопасност и не може да се види нищо. Служител следи за спазването на тези ограничения. Всъщност качването там е безсмислено. Снимахме от по-ниска площадка. Може би по-добрият вариант е качването на купола на Катедралата. Там хората са на един балкон и панорамата е 360 градусова.

Имахме още време и решихме да видим покритият мост Ponte Vecchio. Това е най-старият градски мост, съхранил своя първоначален вид и станал едно от лицата на Флоренция. И от двете му страни са разположени неголеми жилища.

Тук е пълно с бижутерски магазини. В центъра на моста е издигнат бюст на Бенвенуто Челини – известен италиански скулптор, ювелир, живописец и музикант от епохата на Ренесанса. Има и прекрасна гледка към другите мостове на града и река Арно.

Набързо разгледахме частта на града от другата страна на реката. Минахме покрай Palazzo Pitti. Искахме да се разходим в градините поне, но преценихме, че няма смисъл за краткото време, с което разполагахме. Затова походихме по уличките и после се насочихме пак към Понте Векио, за да се наредим на опашката за влизане в Галерия Уфици.

Опашката е доста внушителна. Нашите билети бяха за 13,15 часа. Цената е 12,50 евра. Задължително човек трябва да си е извадил хартиена разпечатка на билетите. Когато часът наближи, служител излиза и вика хората с такива предварително закупени билети. Организацията е много добра.

Галерия Уфици е първият градски музей за изящни изкуства. Началото му е поставено от Медичите. И до днес притежава произведения на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаело. Към 2 часа разглеждахме в добре климатизираните зали и се наслаждавахме на шедьоврите.

В един момент се уморихме и решихме да починем и пийнем по нещо на терасата на Галерията. Взехме си и по сандвич. И тук ми се случи интересно преживяване. Заприиждаха врабчета и очаквателно ни гледаха. За първи път в живота си храних птици от ръцете си. Много беше приятно.

Подкрепени и малко отпочинали отново поехме по улиците на града. Озовахме се на Piazza della Santissima Annunziata.

Разхождахме се без да гледаме картата. Избягвахме местата, на които се струпваха туристите. Така попаднахме на Chiesa della Badia Fiorentina.

По магазините имаше от старите хубави порцеланови кукли. Направата им е цяло изкуство. Много красиви неща снимахме. Чудя се какво да показвам и дали не прекалявам с количеството снимки. Но градът е много красив.

Денят напредваше и беше време да тръгваме обратно. Така попаднахме на впечатляващата Basilica di Santa Croce.

Хора гребяха по реката при вече по-нормалните температури или лежаха в свежата трева.

Каквото и да кажа за Флоренция ще е слабо. Не бих могла да го изразя с думи. Впечатляващи неща видяхме. Не ми хареса бутаницата с големия поток туристи, но град с такова име се радва на популярност и е така през цялата година.

Връщахме се към Монтекатини Терме. Това ни беше последната вечер тук. Решихме пак да се разходим навън в топлата вечер.

Това е един много приятен и спокоен малък град. На близко разстояние е от Флоренция и Пиза. За базов лагер е идеален.

Следва Ден 4 – Лука, Волтера, Сан Джиминяно, Сиена…

Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел