Краят на лятото е. Годината е 2000, а аз съм в страната на неограничените възможности, Съединените Щати. След двумесечен престой в зеления и влажен Westchester, PA аз се отправям на запад заедно с няколко приятели от Румъния, те в търсене на нова работа, а аз с цел да се докопам до Големия Каньон, който се простира по течението на река Колорадо и пресича щата Аризона (AZ).
Защо точно пък Големия Каньон, някой ще попита?
Не защото е най-известния, най-големия или най-посещаван от туристите разбира се.
Работата е в това, че преди години с малката ми сестра се обзаложихме, кой от нас пръв ще направи дванадесетте фотографии, от календара който стоеше в кухнята на стената. Една от тези фотографии беше на индианец на кон, на фона на извисяващи се червени скали. В суматохата преди заминаването, аз обаче не обърнах достатъчно внимание на надписа под снимката и сега в стремежа си да отбележа пръв точка бях поел към погрешна цел. Снимката се оказа, че е направена в Monument Valley, също намираща се в Аризона, което по-късно коригирах с добро попадение в обектива си на същите тези червени скали, без индианеца на преден план – за нещастие малко са останалите истински индианци, а не исках да правя някакви евтини манипулации, като заобиколния път, който за щастие поехме прекара през диви и колоритни места малко, от които посещавани от масата туристи.
Четири дена път с автобус, пресичаме Мисисипи, равнините на Канзас, Скалистите планини, приближава ме се към пустинята. Целта ни е Green River, UT, малко градче на около 500 км западно от Grand Junction – градът кръстопът, разположен на границата, на Юта – (UT), с щата Колорадо. Тук имаме уговорка с представител на фирма оперираща на езерото Lake Powell, който ще ни придвижи до новата ни месторабота, курорта Bullfrog, на същото езеро.
Преди заминаването си за Америка, аз никога не съм си представял че съществува място като езерото Powell. Надъхан с истории за Yellowstone, Yosemite, Grand Canyon аз пропуснах да се запозная с един от най-интересните райони в Съединените Щати, а именно Canyon Lands.
Canyon Lands включва най-живописната част от пустинята в югоизточна Юта, разположена около вливането на реките Green River и Колорадо. За милиони години двете реки и малките им притоци са оформили пясъчника в живописни форми с невероятно голямо разнообразие от цветове.
Паркът заема площ от 530 кв. мили, в рамките, на която има множество арки, слотове, зашеметяващи стени и много други форми от скални образувания. Ако Grand Canyon може да обърка представите за размери на посетителите с необятността и с грандиозността си, то Canyon Lands предлага по-голямо разнообразие, цветове и персоналност, които нямат равни на себе си. Това е място, където наистина може да се намери усамотение и почивка в сравнение с тълпите туристи, посещаващи другите национални паркове.
Canyon Lands е провъзгласен за национален парк през 1964 г. До тогава той е не посещаван най-вече поради изключително трудния достъп. Дори и в момента лошите ерозирали пътища отсяват хората, които се решават да се потопят в тази съкровищница на природни красоти.
Огромните каньони на Green River и Colorado разделят парка на три автономни зони– Острови в небето- Island in the Sky, Иглите- The Needles и Лабиринта- The Maze, които се различават не само по пейзажа, но и по изградената инфраструктура от пътища, главна предпоставка за определяне натовареността на всяка една от тях по време на туристическия сезон.
Секцията The Needles е наречена така заради високите колони от червен пясъчник простиращи се на юг в продължение на много километри.
Islands in the Sky представлява високо плато с красиви гледки към дълбоки каньони във всички посоки. Тук е и The White Rim Trail – 4WD път, много подходящ за планинско колоездене.
The Maze, любимата ми част, се намира на запад от Colorado, той е най-дивата и отдалечена секция на Canyon Lands. Тук няма изградена добра пътна мрежа, пътищата все още са лоши, което за щастие спира по-голямата част от туристо потока. The Maze представлява лабиринт от шест зейнали паст каньона, много от които не добре изследвани по цялото си протежение.
Каньонът на река Колорадо от Hite, UT – тук е устието на Колорадо вливаща се в Lake Powell – до Page, AZ – където е стената на язовира – e обявен за курортна зона, това е т.нар. Glen Canyon National Recreation Area. Курортът Bullfrog е разположен горе долу в средата на Glen Canyon National Recreation Area като предоставя на туристите удобен базов лагер за достъп до Rainbow Bridge – една огромна каменна арка, светиня за индианците навахи, а също и други интересни места, като Capitol Reef, The Hole in The Rock Trail, Burr Trail, Water Pockets и всички малки и големи каньони разклоняващи главния канал на езерото на юг до Page, AZ и на север до устието на река Колорадо и Hite, UT – последното цивилизовано място по реките Green Rever и Колорадо преди Moab, или Green River, UT.
Към 4 сутринта е, автобуса ни стовари пред мотела в Green River и се отправи на запад на път към Las Vegas и Los Angeles. С нетърпение очаквам да се зазори, представям си огромни простори и скали, дълбоки каньони, но за мое голямо разочарование на сутринта се оказахме в една кална равнина, всичко около нас беше равно с изключение на планинските вериги далече на северозапад. Е няма що поне вече съм на около 1000 км. от Големия Каньон, така че горе главата.
Joel с нашия транспорт за езерото се появи към 10 сутринта, ние сме отново на път, а пустинята започва постепенно да разкрива красотата си. От Green River продължихме на запад по магистрала I-70, след което твърдо завихме на юг и се понесохме към Henksville, UT следвайки Utah Route 24. Пейзажа започна да се променя като от кафяво/черен започна да придобива по-топли окраски. След Henksville червено/кафявите тонове вече преобладаваха, а планините Henry и огромното каменно формирование Bullfrog ни приветстваха с добре дошли в едноименния курорт.
Пустинята в Юта е на милиони години, сега център на туризма, но все още изненадва учени и изследователи с многобройните идеално запазени останки от динозаври и отдавна изчезнали индиански племена. Не е случайност, ако разхождайки се из пустинята намерите керамика, каменни остриета на стрели и други оръдия на труда, а ако сте по-големи късметлии може очи в очи да се сблъскате със запазени каменни постройки на индиански селца или да попаднете в изложбената зала на индианците заобиколен от петроглифи, изсечени в стените на каньоните, които са обитавали.
Цветовете варират обикновено в червено кафявата гама, като нюансите се променят в зависимост от атмосферните условия. Скалите представляват Sand Stone или вкаменени пясъчни дюни, формите са плавни, моделирани от наводненията идващи с пороите, горещината и вятъра.
Температурите през лятото са обикновено около 40 C през деня, през нощта излъчването от нагретия пясъчник поддържа двадесетина градуса, през зимата дневните температури не спадат или са около нулата, но през нощта могат да достигнат до –20 C, всичко естествено зависи от надморската височина като от знойните летни жеги човек лесно може да избяга търсейки прохлада из горите на Henry Mountains намиращи се горе долу в сърцето на курорта.
Първото регистрирано човешко присъствие в Canyon Lands са били така наречените Paleo-Indians, които са обитавали тази част на света в края на ледниковия период преди около 9000 – 11000 години. Климатът по това време е бил умерено влажен. Всичко това изчезва с глобалното затопляне на Земята, и сушата идваща с това, която била предпоставка за появяването на нова култура, която зависела изцяло от лова на дребни животни, ядливи семена и растения.
Животът на индианците като цяло, малко се променя до революционното за времето си откритие за култивация на царевица, което настъпва около 200 години bc., а последното е началото на културното развитие на Anasazi-те – оставили най-голям и видим отпечатък в културно и архитектурно отношение.
Anasazi-те са били майстори на плетенето на рогозки, кошници и др. Те са се препитавали главно с лов и земеделие, като с напредъка на последното започват да изграждат по постоянни селища с ниски каменни постройки изкопани в земята и надстроени с каменни плочи. Научават да отглеждат боб, тикви и памук, а стените на каньоните, които са обитавали се превръщат в изложбени галерии изобразяващи сцени от съчетания им с природата начин на живот.
Първото регистрирано присъствие на Европейци по течението на Колорадо, е това на Францисканските мисионери Доминго и Ескаланте, които през 1776 година са имали “приятната” изненада да се задълбочат малко повече в изследването на Юта, Колорадо и Аризона на път към мисията си в Санта Фе. Францисканците пресичат реката при сегашния Padre Bay – близо до Wahweap, като Gunsight Bute, Dominguez Bute и Padres Bute се извисяват все така величествено в памет на смелите изследователи рискували живота си преди повече от 200 години.
В началото на 1800 година течението на реката е било обитавано от ежегодните трапери търгуващи кожи с местните индианци, но като цяло до 1848 година, когато Съединените Щати “присвояват” по-голямата част на Запада от Мексико, може да се каже, че само шепа бели хора са посмели да навлязат в този не картографиран терен. Към края на столетието, това е било място за авантюристи и мечтатели, които са хранели някакви надежди за по-добър живот в златото намерено по течението на реката, но рядко са се задържали достатъчно дълго за да говорим за някакво постоянно присъствие. Да не забравим и мормоните проправили път на Север по така наречената The Hole in The Rock Trail. Само този който се е сблъскал с пътуването в пустинята може да си представи волските каруци напредващи бавно сред огромните каменни блокове и затъващи пясъци, към заветната цел – планините и тучните ливади на Север.
Героят на века обаче е Майор John Wesley Powell. Роден през 1834, самообразован, но надарен с неугасваща страст към откривателство и авантюри. Учител, геолог, природолюбител, John Powell е голям противник на робството в Южните Щати. На младини се записва като доброволец в армията след победата над Юга, като от редник бързо се издига до командир на артилерийска бригада. В битката “Bloody Shiloh” той загубва едната си ръка, но продължава да служи в армията още три години. Въпреки недъга си едноръкия, вече Майор Powell посвещава след военния си живот на изследване, на не картографираните райони на Запада, като на него се дължи завършването на едно от най-смелите начинания на столетието, а именно – изследване и картографиране на Колорадо и Green River с помощта на гребни лодки.
“…we have a curious ensemble of wonderful features – carved walls,
royal arches, glens, alcove gulches, mounds, and monuments.
From which of these features shall we select a name?
We decide to call it Glen Canyon.”
Major John Wesley Powell, Aug. 3, 1869
С тези думи майор Powell наименува тази малко позната местност в горното течение на Колорадо по време на изследователския поход през 1869 г.
На 24 Май 1869 година Майор Powell и деветимата смелчаци записали се в експедицията се отправят с четирите си крехки лодки на пътешествие в неизвестното от Green River, Wyoming. На 30 Август същата година ентусиастите излизат от Grand Canyon като екипажът е намален почти на половина. Четирима напускат начинанието по средата, като от тях трима са убити от индианците. Тези, които оцеляват преживяват огромни трудности, лишения и несгоди, но наградата си заслужава, те са едни от онези щастливци, които първи са имали възможността да се наслаждават на красотите създадени и скрити от природата в продължение на хилядолетия.
Майорът не се задържа на сушата прекалено дълго. Той организира второ подобно пътешествие през 1871 г. , което завършва също благополучно, а като резултат книжните плъхове получават тонове информация, за която може да се каже, че е актуална и днес.
В началото на 20 век друга изгубена душа търси усамотение и мъдрост в съжителството с природата. Става въпрос за Everet Ruess – художник от богато семейство, той зарязва градския живот и суетата и заминава за UT. За последен път го виждат да напуска Eskalante, UT с две мулета, по течението на едноименната река. Няколко месеца по-късно мулетата са намерени да пасат мирно и тихо в един страничен ръкав, а от Everet няма и следа. Дали е загинал или просто е останал да живее с местните до дълбока старост пазейки мълчание никой не може да каже, но ако се натъкнете на надписи Captain Nemo, е това е каквото се е запечатало в дълбоките усойни каньони от неговото скромно присъствие.
Достатъчно с историята, сега нека поговоря малко и за настоящето.
Lake Powell е едно от тези места на Земята, които един път посетени, ви карат да мислите за тях отново и отново. Езерото е дълго 186 мили, като главният каньон е красиво изваян в червения пясъчник, контрастирайки кристално чистите сини води на езерото. Тук има всичко за всеки – от риболов, водни ски и wakeboard, до екстремални маршрути с планински велосипеди и скално катерене по слот каньоните и многобройните пукнатини.
Създадено благодарение на стената построена в Page, AZ през 1963 година, Lake Powell се намира на 3700 фута надморска височина, като дълбочината му варира до няколко стотин фута в главния канал. Главните атракции са 96 –те странични каньона, всеки със свой собствен облик и красота.
На езерото са построени 5 пристанища, за обслужване на непрекъснатия поток от туристи – от север на юг това са – Hite, Bullfrog, Halls Crossing, Dangling Rope, Wahweap. На всяко едно от тези места ще намерите бензиностанция и магазин за снабдяване с провизии, лодки под наем и др. Инфраструктурата при по популярните обекти е разкрасена с хотели и ресторанти и всякакви удобства за богати туристи.
Най-голям от всички е курорта Wahweap, разположен близо до Page, AZ.
Националния монумент Rainbow Bridge е едно от чудесата на природата, до което може да се докоснете почивайки си на езерото. Разположен е сред каньоните от червен пясъчник в полите на планината Navajo. Обявен е за национален паметник през 1910. След създаването на езерото той става достъпен за лодки, което значително съкращава пътя до него в сравнение с трудния преход на кон и пеша през планината в миналото.
Rainbow Bridge представлява вдъхновяваща с размерите си от 290 фута височина естествена каменна арка. За онези ентусиасти, които искат да достигнат до тази светиня на навахите през планината е необходимо разрешение от навахите за кръстосване на свещените им територии. Както и да е, Rainbow bridge е отдалечен от населени места, така че планирайте вода, храна и гориво ако не искате да изпаднете в неприятни ситуации. Най близкото пристанище е Dangling Rope на около 15 мили южно от монумента.
Едни от най-запазените постройки датиращи от времето на Anasazi могат да се видят във Forgotten Canyon, на около 20 мили от Bullfrog. Повечето от руйните обаче се пазят в тайна с цел да се намали деструктивното влияние на туристическия поток. Намиращата се във Forgotten Canyon, Defiance House, е била обитавана по време на най-големия възход на т.нар. Ancestral Puebloan култура, в периода a.d.1050 – 1250, малко преди те да изчезнат като такава от платото на река Colorado. Спекулации за това, защо Ancestral Puebloan-ните така неочаквано загиват ни водят към размишления за продължителни засушавания, деградация на почвата и увеличена агресивност на съседни племена.
В повечето случаи, разхождайки се в пустинята вие може да сте и първия откривател на някои от археологичните обекти, тъй като много от каньоните са все още не добре изследвани. Това важи до голяма степен за White Canyon следващ магистрала 95 на юг от Hite, за който се казва, че е все още бяло петно на географските карти. Там са и прочутите руини от Fry Canyon, три/четири малки постройки разположени в недостъпна ниша в стената на каньона.
Относно изложбените галерии мястото, което не трябва да се пропусне е Horse Shoe Canyon близо до станцията на рейнджърите в националния парк The Maze, около 70 мили северно от Hite по така наречения Orange Cliffs road, The Newspaper Rock, в парка The Needles, както и стената по течението на Poison Spring Canyon – отклонението, за който се намира на около 25 мили южно от Henksville на магистрала 95. На мен най-много ми харесва последната, защото не е масово посещаван туристически обект. От магистралата имате поне 5 мили ходене, каране на колело или джип по ерозиран черен път, а стената на каньона е закътана в шубраците от ниски дръвчета и не се разкрива на случайно преминаващите и непосветени туристи. На мен за петроглифите ми каза един голям мой приятел от Hite, Allan Bond – човек с големи познания за изчезналите култури в Южната част на щата Юта, а самия поход осъществих с една приятелка от България, Калина.
С Калинка следвахме черния път в Poison Springs до реката Dirty Devil River, след което следвайки течението на реката, се добрахме до Lake Powell три дена по-късно.
Да следваш каньона на The Dirty Devil River е вълнуващо и вдъхновяващо преживяване. Освен разни говедари, които си събират кравите един път годишно в началото на каньона, малко туристи се решават 30 мили самостоятелно да си пробиват път по стените на каньона или долу в самата река, която се налага често да пресичате ако нямате въжета и не сте запознати с някои техники от скалното катерне. Реката по само себе си е плитка, носеща наноси и пясък, възможно е филтриране на водата само след дълго утаяване или ще си задръстите филтъра много, много бързо. Стените на каньона се извисяват горе долу 20 – 40 метра. Добра топографска карта не е наложителна, но е за предпочитане при определяне на маршрута, тъй като спестява много ходене нагоре надолу. Тук или си горе, или си долу междинни положения няма.
Най-голямата атракция за мен след петроглифите в Poison Springs са страничните каньони Fiddler Cove и South Hatch, които са горе долу по средата на маршрута към устието на реката. Във Fiddler Cove аз попаднах за първи път по време на едно от моите самостоятелни коло пътешествия от типа Hite – Orange Cliffs Road – Dirty Devil River – Hite. Kаньонът е проходим до някъде за колело, има много прагове и пясък, което до голяма степен затруднява придвижването особено когато си се натоварил с провизии и вода за около три-четири дена. На някои места преминава в слот, а стените са от високи до по-високи, друга отправна точка освен насрещната стена не се вижда до излизането на реката, където се е оформила малка долчинка. Когато бях с Калинка, бивакувахме близо до реката под един голям камък надвесен като козирка, а надвечер се изкачихме на скалите до нас и се наслаждавахме на прекрасни гледки с красиви меандри и извивки.
За посещения в парка The Maze, най-добрия базов лагер е Hite, от тук имате не повече от 50 мили до Maze Overlook или The Doll House. Първото място ви дава живописни гледки към лабиринта от каньони, преплели се като гребени надолу в стремежа си да стигнат Colorado, а второто ви води към известни в местността руини – хамбари или нещо такова, като не липсват и гледките, но последните не са така необятни поради по-малката надморска височина в сравнение с The Maze Overlook.
Как да се реализира пътешествието най-добре – е, според повечето Американци това да стане в джип с климатик, 100 галона с вода, че да има и за къпане и всички други екстри на цивилизацията. Другите варианти са – колело или пеша, но последното е за предпочитане само от Hans Flat Ranger Station – единственото място, от където може да се появи евентуално помощ ако случайно спешно закъсате. Тази станция е седалището на парковата полиция, от където трябва да се снабдите с разрешение за посещаване на парка, което ще ви струва около 10-15$ за дву седмичен престой. Моят избор беше колело разбира се. Не, че не ми харесва с джипа, но … това обаче е друга история. Та с колело положението е малко по-сложно особено ако сте сам, защото трябва да решите големия проблем с водата, която се консумира доста бързо при жегите от 30-40 градуса ежедневно. Най-доброто решение е да си вземете към 8-10 литра вода на човек, особено ако си готвите, за да закърпите консумацията за два дни, а след това да филтрирате вода от някой каньон, в каньоните на Maze – а със сигурност вода има през пролетта, а за през лятото …, за повече информация трябва да се обърнете към парковата управа.
Относно сезона, за любителите на цъфналите кактуси и други бръмбазъци по-добър вариант от края на Април и началото на Май няма. Лятото е от горещо по-горещо, за през зимата лошо няма, само трябва да се завивате малко повече през нощта, че температурите падат до –20. Аз съм шетал из парка през всички сезони, но за зимата, мога да кажа, че тогава е най-спокойно, и дневните температури са по-поносими, тук таме има и снежец, та за водичка може да си стопите на походната печка.
Пролетта е невероятно оцветена, а лятото е за ония маниаци, които като им се счупят и последните съдове за вода продължават да бутат напред, защото са омагьосани от заобикалящата ги природа и като замаяни не чувстват ни жажда ни глад, а само попиват с премрежения си поглед от тази природна омая и продължават да вървят напред и напред, и напред…
Водата в пустинята е голяма сила, когато я няма всеки иска да я има, а когато я има всеки бяга колкото се може по-далеч от разпененото чудовище помитащо всичко по пътя си. Най-важното правило е – никога не бивакувайте в ниски места, където има следи от водни свлачища, близо до големи отвеси, и най-вече не влизайте в тези съблазнително, привлекателни слот каньони, когато не сте сигурни за това какво се е случило по отношение на времето в рамките на 48 часа за района обхващащ водосбора на каньона. Не малко туристи са намерили последния си час в едно с водачите, правейки снимки в популярния и на пръв поглед безопасен Antelope Canyon или борейки се с трудностите по т. нар. трасе – The Black Hole Trail в White Canyon.
Слотовете са ми любимото място за фотография, снимките направени в тях са неземно оцветени, светлината отразяваща се в стените на каньона създава сенки и преливания, които създават различни нюансите на червеното, синьото, черното. Формите са плавни и фантастично изваяни от скулптора – Природа.
Като аналогия на слот каньон за България мога да посоча втората дупка при Чудните мостове в Родопите, но вместо пещерата да е затворена както е при мостовете, при слотовете горната част на каньона е отворена. Височината на стените може да варира от няколко метра, до няколко десетки метра, а ширината обикновено е от метър-два към по-малка от метър. Понякога се налага да вървите ребром и да се промъквате с доста голяма трудност, като влачите багажа зад гърба си или както е в The Black Hole да плувате към изхода на каньона.
Най-фотографираните слот каньони и не без покритие, са Antelope Canyon и Corckscrew canyon близо до Page, AZ. За да влезете в каньоните се плаща такса на навахите от 15-20$, които са собственици на земята. Това, което прави тези два каньона толкова популярни е най-вече изградената мрежа от пътища за достъп, до там може да стигнете с кола, не се налагат уморителни 10 часови преходи пеша, като най-важното е, че габаритите на каньона, оцветяването на скалата, плавността и дълбочината на формите са такива, които се получават с цената на “много сапунени бани, с много скъп сапун”.
За онези пътешественици, които не се плашат от трудностите Колорадското плато предоставя хиляди малки и големи слот каньони за фотографски експерименти, а за тези от вас с непоклатим дух, голямо преживяване би бил прехода през т.нар. The Balck Hole в White Canyon. Секцията от каньона, наречена с това тъмно име преминава в слот каньон, в който се налага да плувате, затова вземете мерки да си опазите чувствителните към водата ценности.
White Canyon започва от подножието на Abajo Mountains като се влива в Lake Powell близо до Hite, UT. Горната част на каньона е плитка и широка, но колкото повече се приближавате към езерото каньона става все по-дълбок. Стените са от бял и червен пясъчник с черни окраски като височината им достига до няколко стотин фута. Най-добра представа за White Canyon може да придобиете гледайки от мостчето на магистрала 95, на път за отправния пункт за The Black Hole Trail, южно от Hite.
Единственото което може да се каже е, че земята се вижда там долу някъде в тъмнината на каньона. За да започнете похода трябва да влезете в каньона от милен камък N7, там има разчистена площадка за паркиране, след което по не много продължителна пътечка слизате в главното корито на каньона. До секцията The Black Hole всичко е нормално, просто се разхождате из каньон, който става все по-дълбок, когато стигнете до нея нещата се променят, тъй като се появява момента с водното изпитание. Скачате в един слот отсек с червено кафява вода, дъното не се вижда, а и не се напипва, водата е доста студена. Аз го плувах през Октомври, но по принцип много слънце не достига до дъното на каньона поради, което мога да заключа, че водата сигурно е студена целогодишно. Водното препятствие е около 200 метра, на някои места е доста тясно и се налага да минавате ребром, след преминаването му не чакайте да изсъхнете, има още доста гьолове да прецапате, и не забравяйте тук е мястото за снимки така, че давайте – филмът е евтин, а да се докопате до някое интересно място се харчат доста средства.
Тази е и най-опасната част от каньона, при прииждане на водата няма спасение – flash floods са често явление през лятото, когато се изсипват проливни дъждове в планините, а яростта на водата устремена по коритото на каньона е безгранична, свидетелство за това са отломките от камъни, дървета и какво ли не, с които са задръстени стените на каньона високо над главите ви.
За да излезете от каньона следвайте пътеката, която се вижда ясно на дясната страна, на едно от уширенията, точно след заобикаляне на едно голямо паднало дърво в средата на голям гьол. Пътеката е стръмна, на едно две места се налага да се катерите по вертикални участъци от по 5/6 метра височина. За безопасно преминаване през маршрута няма да ви се налага използването на въжета. Вземете си храна и вода отделете си минимум 8 часа за прехода и най-важното, обадете се в станцията на рейнджърите в Natural Bridges, да проверите няма ли опасност от flash floods за времето, когато сте планирали забавлението.
Други слот каньони, които представляват интерес са Smith Fork, намиращ се между милен маркер 106-107 на езерото в едноименния страничен ръкав на главния канал, West Canyon на милен маркер 26, предизвикателната пукнатина, по която се стига почти до върха на скалата The Rincon, откъдето с набраните нови 300 метра над нивото на езерото гледките стигат далече … далече, Rock Canyon и много други. Цялата пустиня е осеяна с каньони и пукнатини единственото, което остава е да бъдат открити, затова търсете приятели и не спирайте с приключенията.
За любителите на водопади, изхода на слота в Rock Canyon намиращ се на две три мили от Hite нагоре по Колорадо, след моста над реката ще представлява незабравима гледка. Тук при дъждове водата канализирана от каньона се изсипва на три каскади като завършва с красив скок от 30 метра в края на каньона. За съжаление само последната част на каскадата е видима от долу за да се видят другите две нива трябва да се подложите на няколко часов поход в горната част на каньона, което е доста опасно при наличието на разпенена вода.
Сега относно фотографията някои от моите правила са – никога не снимай по средата на деня в най-голямата жега и светлина. За пейзажи най-впечатляващи и наситени са цветовете при изгревите и залезите. В слотовете задължително използвайте статив и не се залъгвайте с тия 400-800 ASA филми. Вземете си диапозитивен филм с колкото се може по малка скорост, научете се да си мерите експозициите при малка осветеност и се наслаждавайте на върховни резултати. А, за малко да забравя – и изхвърлете тия малки фотоапаратчета дето мерят всичко, и за вас остава само да щракате.
Отново съм в автобуса, скалата The Sawing Machine се стопява в далечината. На път съм за Денвър да хвана полета си за София. Снимката от Monument Valley, след като преминах през Arches, Canyon Lands, Grand Canyon, Bryce и Capitol Reef, е в джоба ми. Казвам довиждане – не сбогом – на всички приятели, които ми помогнаха в моите не дотам стандартни начинания. Пътешествия, които ме отведоха до забележителни и интересни места и най-вече, които ми помогнаха да се докосна и почувствам Canyon Lands.
За мен небостъргачите бяха от червен пясъчник, а авенютата се гушеха в дълбоките усои на каньоните. Не се сблъсках с градския шум и мръсотия, а природата ме надари с музика, която омагьоса сърцето и душата ми и ме кара да се връщам с мислите си отново и отново, копнеейки за скорошно завръщане.
Автор: Владимир Харизанов
Снимки: Владимир Харизанов