Загубени из гръцките острови (1)

Димитър Иванов си е поставил за цел за три години да обиколи ВСИЧКИ ОБИТАЕМИ гръцки острови в Средиземно море (около 90 на брой). Предстявям ви неговия разказ за някои от островите, които е посетил с лодка, това лято.

САЛАМИНА-ЕГИНА-АНГИСТРИ-ПОРОС-ИДРА-СПЕЦЕС

Арго-Сароническите острови. Сравнително по-малко известни от Спорадите, Цикладите или Додеканезите. Но със свой чар и самобитен стил. Със свой живот и дух, преплетен от магията на залязващото слънце, морски вълни и тихия напев на автентични гръцки песни над чашата с узо и голяма салата… Тази група острови са разположени в Атинския залив южно от града Атина и югоизточно от полуостров Пелопонес.

Поради близостта си със столицата първите два острова – Саламина и Егина, се явяват като един вид предградия на мегаполиса, достижими бързо и удобно с ферибот или комета от Пирея, пристанището на Атина. Е, и в частност – поредната цел на моя милост, този път в конфигурация с друг верен съратник – адвокат Станимир Петров. Време – средата на септември, окъпан с последните ярки лъчи на Хелиос за това лято…


Като за начало се отправихме към град Мегара, разположен западно от Атина, и го достигнахме през Тива, за да заобиколим столицата отдалеч.Там потърсихме градчето Пахи, с оглед на близкото му разположение до първия остров – Саламина. Там и преспахме първата вечер – лодки и маслини…

Не знам защо, но минаващите трактори в близост ни поглеждаха с учудване. Първата вечер на континента:

На другия ден имахме късмет, защото сравнително лесно и бързо намерихме удобна рампа за пускане във вода:

Първа цел – остров Саламина, най-северния от тази група острови и най-близко до Атина. На запад прорязан от два дълбоки, големи залива – в по-големия от тях се се сгушила едноименната столица Саламина:

Това е верният съратник Станимир на фона на Саламина. Урбанизиран град, доста голям за остров, но това се дължи на близостта му със столицата. В предградията на града:

Градът отвътре:

Ей, и най-важното – неизбежната крайбрежна таверна да се почерпим за „добря дошли” на този айлънд –

А висят хтаподята в екстериорно съвършенство:

И крайбрежния булевард със средиземноморски дух:

Дойде и първата островна вечер:

ΗΛΙΟΒΑΣΙΛΕΜΑ НА НИСОС САЛАМИНА:

Път ни чака, морски хоризонти и нови, екзотични острови. Хайде отново в лодката; решихме преди Егина да отидем до още едно селце – Колонес, на Саламина:

Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова, където акостирахме до населеното място Вати:

И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ –

Оттам се запътихме към столицата Егина, отстояща на около десет километра югозападно от Вати, като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува. Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега. Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди, че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите. И така, тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала, където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч.


Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни, със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега.
Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина. Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни, нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:

И това бе най-защитената част от брега! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица, която се оказа изключително красива:

А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме: вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си) на брега, все едно че е детско корабче:

Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:

Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:

Така продават зеленчуци там:

А така – ψάρι:

За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел, като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”. А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип, който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб, и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло. Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах, защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция. А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите, вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:

След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали, но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд… Очерта се още един ден на остров Егина… Ден за опознаване на вътрешността на града :

Стоянката на такситата там, където спират фериботите:

препускащи по мокрите от дъжда улици:

Дъждът буквално измете уличките в Егина:

И чарът на измития, освежен град нощно време:

Към Загубени из гръцките острови (2)

Автор: Димитър Иванов
Снимки: Димитър Иванов