Към Загубени из гръцките острови (1)
Такаа… Нов ден, нов късмет ! Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:
Дай да тръгваме, че се застояхме нещо тук…
Прехвърляме се на съседния, разположен западно от Егина остров Ангистри –
И нахълтахме в първото кафене:
Островното градче – Скала, е свързано с крайбрежен булевард с второто населено място – Мегалохори:
Покрай булеварда:
Църквата в Скала :
Усеща се как сезонът свършва и бавно иде есен…
От Ангистри – газ към остров Порос –
Разминаваме се, къде фериботи, къде катамарани, къде яхти:
А и самия остров Порос:
Живописно вписан в брега, голям /относително/, интересен, хубав, истински гръцки град – това е столичката Порос на остров Порос:
Мотоциклетистът си е мотоциклетист: върти се все около тези возила на две колела:
И вот тебя на: седнали /по интуиция/ в тази прекрасна, уютна таверна,
ние се оказахме земляци със снахата на собственичката:
Не стига това, ами Станимир и тя се оказаха далеечни роднини с произход от село Крушовене, Община Долна Митрополия, Област Плевен. Брей, викам си аз, София не е Токио, ама пък чак таквоз съвпадение…. Много готини хора, тя, мъжа и и майка му. Открити, сърдечни, пък аз в частност се сприятелих със сервитьора, симпатяга от съседна Албания:
Почерпени, отдъхнали и напапкани, тръгнахме към поредната брънка от тази морска, солена верига: – остров Хидра
докато заспиващото слънце отдаваше последени лъчи на кротките, малки вълни…..
Самотни в морето:
достигнахме почти по тъмно столицата Хидра:
Малко инфо за острова, цитат от сайт, посветен на него:
“Остров Хидра е един от Сароническите острови на Гърция. Разположен е в Егейско море, между заливите Саронически и Арголик. Острова е бил обитаван още от древни времена, като в миналото е носил името Хидреа, което означава “извори”. Кръстен е така, тъй като целият е бил осеян със стотици красиви сладководни извори с питейна вода.
Хидра никога не е бил свързван с бог, герой, митологично събитие или някоя от многото гръцки легенди. Открит е от пастири, но около 12 век пр. н.е. се обезлюдява поради мащабното нахлуване на дорийци в Елада. По-късно през Византийската епоха, острова отново е бил населяван, но по време на Латинската империя повторно губи жителите си, който избягали от пиратските набези. Съдбата му не била да остане необитаем, защото през 16 век тук започнали да прииждат бежанци, търсещи подслон от турското преследване. За да оцеляват те много бързо се превърнали в рибари, които изкарвали прехраната си от морето. През 19 век, Хидра е дом за около 10 000 моряци и 125 лодки, докато днес коренните жители на острова са едва 2 700 души.
Основното населено място на Хидра е Хидра Порт – прекрасен полукръгъл пристанищен град. Всички магазинчета, галерии, ресторанти и пазари са центрирани около пристанището, а сред скалистите хълмове ветрилообразно са накацали къщи и хотели. Има и други малки селца като Камини, Епископи, Мандраки, Милос и Паламидас, който също са отворени за посетители. Основните приходи за острова са предимно от туризъм. Лятото Хидра е посещаван от хиляди гости привлечени от романтичният му чар, неподправената му красота, духа витаещ по каменните тесни улички и естествено гостоприемството на местните жители.
На Хидра времето сякаш е спряло. Всички превозни средства са прогонени от острова и единствения начин за предвижване е пеша или на гърба на магаренце, което умело се катери по тесните и стръмни улички. За по-отдалечените места се предлага водно такси или воден автобус. Още от миналото Хидра е прочуто място за среща на художници, артисти, писатели и знаменитости и остава една от най-модните и стилни дестинации в Гърция. Освен това той е популярна дестинация за яхтинг, като пристанището Камини се пука по шевовете претъпкано с луксозни яхти.”
Ва банк намерихме плажче близо да града /снимката е от следващата утрин/:
А вечерта – едни пият бира, други мятат мълнии:
Тук ще си позволя лукса да покажа повече снимки от град Хидра, тъй като той е…. той е … той просто трябва да се види… Град с около 2 500 жители /включително 40 българи, които живеят и работят там/, двама адвокати /да се неначудиш/ и един
нотариус, островът е доста „солена” дестинация заради високите цени, основаващи се на една наистина впечатляваща атмосфера. Оставили плажа зад гърба си –
тръгнахме по една крайбрежна, фантастична уличка, следваща извивките на острова, осеяна с екзотични къщички и таверни и водеща до самия град:
Панорамата от тази уличка и малко пристанище, през което минава:
както и през тази таверна:
На остров Хидра няма частни автомобили, само няколко такива на пожарната, полицията, линейка и това чудо, което извозва боклуците:
Наближаваме града:
На острова няма автомобили, но гъмжи от магарета и котки:
Ето един опитен, професионален водач на магарета с висока квалификация и богат трудов опит:
Стигаме градчето:
Напълно съотносимо към него е стихотворението, посветено на нашия град Ахтопол (Агатополис): „С любов морето и градчето
се сливат вечер под небето
и тихо под смокини стари
разказват приказки рибари….”
Колоритна сграда:
това е всъщност тамошния музей –
Центъра, оформен около пристаните:
Кафетериите, ветрилообразно разположени около дълбокия залив :
Димитър до Димитър:
Гледаме се с любов:
Ето един, скрил се в цъфналата ръж:
На това островче срещу Хидра с параклисче на него се правят сватби:
С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие – остров Спецес, отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:
Наближаваме Спецес:
TWINS:
Тук закотвих лодката:
Елeмент от столицата Спецес:
Много приятен, дълъг крайбрежен булевард –
Но някои таверни вече са затворили…
Аранжировка на крайбрежната:
Разходка, разходка…
Тишина и спокойствие царят в този прекрасен септемврийски ден на това далечно и мечтано място:
Уличките са постлани с тези великолепни, ръчно поставени камъчета с невероятно оригинален стил:
Сякаш сме се върнали в далечната 1921 година…:
Разгледахме, похапнахме гироси, поснимахме се:
и си тръгнахме обратно, (по пътя насмалко да се блъснем между островите Спецес и Докос с огромна морска костенурка, плаващо лениво на самата морска повърхност), по план решили да преспим на връщане на остров Порос, но вместо на него, си харесахме чудна борова горичка на континента, точно срещу Порос:
Последна сутрин в морето: (етюд „Аз и медузата”) –
Малко смяна на местата… –
Един наляво, друг надясно…
Морето е „бонаца лади” /равно като масло, терминът е ахотополски-гръцки/ и газ ! към Пахи към сухопътния състав, вярно чакащ ни на един общински паркинг…. И дъга във водата…
Бързи, смели, сръчни. Качили лодката на колесара, готови за път и последни снимки до брега…
както и последна нощувка на континента преди влизането в България –
Красив изгрев във вътрешността –
Пристигнахме си късно вечерта. За добре дошли – дъжд и студ. На другия ден – разбор на авантюрата във „Варщайнер” и спомени, спомени…
Как бързо си отиде това горещо (καυτό καλοκαίρι) лято, изтъкано от море и слънце, острови и мечти, октоподи и залези, сплетени в една чудна мрежа от емоции, авантюристично подредени в безметежен хаос…
Автор: Димитър Иванов
Снимки: Димитър Иванов
