Мавриций

Да си призная само бях чувала за Мавриций и даже не не знаех къде точно се намира преди приятелка да ме навие да пътуваме до там. Причината беше промоция на самолетни билети на Емирейтс. Първо се съгласих и после взех да се ровя – открих, че Мавриций е група от острови в Индийския океан, но се води африканска държава. Най-близката суша е остров Мадагаскар.

Едноименният остров Мавриций е доста популярна дестинация за сватби и меден месец за западноевропейци и южноафриканци, но дори и да не попадате в тази категория пак няма да скучаете. Известен е и с птицата „додо”, която за съжаление е изчезнала доста отдавна. Не е можела да лети и португалските колонизатори са я изтребили. Освен португалците острова е бил владение и на холандци, французи и англичани. Английският език е официален, но по-използван е френския.
На острова има много курорти, разположени на по-хубавите плажове. Най-известните са Grand Baie, Tamarin, Flic en Flac.

Ние се спряхме на голям комплекс в северната част на острова с няколко собствени плажа на 15 минути от рибарското селище Grand Gaube. В комплекса имаше голф игрище, спа център, тенис кортове и център за водни спортове, който предлагаше шнорхелинг, сърф, каяк, водни ски. За желаещите организираха гмуркане и плуване с делфини, занимания по йога и тай-чи. Хотелската част се състоеше от нqколко триетажни сгради и вили, които се губеха сред зеленината на различните екзотични растения и дървета.

Плажовете на хотела и като цяло на Мавриций са разкошни – ситен пясък, лазурен океан, палми.

Като турове предлагането не е чак толкова голямо (в сравнение с Бали например, където за 7-8 дни престой може всеки ден да се ходи на различен тур). Ние се спряхме на разходка до столицата Порт Луи и целодневен тур, съчетаващ природни и религиозни забележителности.

Тъй като организираната екскурзия до Порт Луи пропадна, наехме едно такси на много прилична цена и потеглихме с уговорката, че ще разгледаме столицата и ако остане време ще спрем в Ботаническата градина, която също е една от забележителностите на Мавриций.

Започнахме с цитаделата над града, която е построена през 19 век и най-хубавото нещо е гледката, която се открива към Порт Луи. Ориентирахме се в обстановката отвисоко и слязохме в града, където шофьорът ни остави за няколко часа.

Столицата е интересен град и главно пристанище (както подсказва името), съчетаващ нови модерни сгради и типични пазари, напомнящи тези в Азия или арабските страни. Покрай пристанището е по-модерната част – банки, административни сгради и комплекса Le Caudan Waterfront, в който има много магазини, заведения и забавления. Веднага се насочихме натам да разгледаме и напазаруваме сувенири.

Птицата додо е навсякъде – като статуетка от дърво, на картини, магнити, дрехи. Други популярни сувенири са различните видове захар и продукти от захарна тръстика (ром например), бижута от корали и перли, дрехи подобни на носиите на креолите. Направиха ми впечатление многото магазини за бижута и невисоките цени. Оказа се, че местните са много добри бижутери. Златото и камъните се внасят от страни като Индия и Южна Африка и страната изнася готовите бижута.

След обиколката на „европейските” магазини решихме да разгледаме и традиционния пазар, но миризмите, блъсканицата и поройния дъжд ни отказа след около 20 минути обикаляне.
За съжаление не посетихме Ботаническата градина, но на връщане към хотела спряхме в наколко местни аутлета. Шиенето на ишлеме е един от основните източници на приходи за местната икономика. Основният е туризма, следван от производството на захар и други продукти от захарна тръстика.

В магазините, в които спряхме имаше доста дрехи на известни европейски и американски дизайнери, но цените бяха доста високи за аутлет. После разбрахме, че месечната заплата на шивачка в такава фабрика, работеща за износ, се равнява на цената на панталон на Келвин Клайн, който продаваха в един от крайпътните аутлети.

Другият тур се казваше „Диви цветове”. Започнахме със загасналия вулкан Trou aux Cerfs. Местността е потънала в зеленина и кратерът се забелязваше трудно.

По пътя към свещеното езеро на хиндуистите Grand Bassin направихме задължителната спирка за шопинг, като основната атракция беше магазин за модели на кораби. Самото езеро Grand Bassin е в планинската част на Мавриций. Смята се за свещено след като във водите му е добавена вода от река Ганг в Индия.

Освен с дъжд и мъгла езерото ни посреща с 30 метрова позлатена статуя на бог Шива.

До самото езеро имаше няколко помещения със статуи на други хиндуиски божества, които изпълняваха ролята на храмове. В самото езеро, на около метър-два от сушата имаше редица от малки платформи, на които вярващите оставяха дарове – кошнички с цветя и храна.

Преди обяд навлязохме в Националния парк Black River Gorges, като направихме спирка на един от водопадите.

Обядвахме в малка фабрика за производство на ром – La Rhumerie de Chamarel. Сградата беше доста нова и с много добре поддържана градина. Домакините ни разведоха из помещенията, където се дестилира рома. Оказа се, че в момента не е сезона на захарната тръстика и нямаше производство, но времето се беше оправило и направихме една приятна почивка, която освен обяд включваше и дегустация на многото видове ром, които произвеждат. Не минахме и без задължителния шопинг.

Последната, но най-интересна спирка от тура бяха седемцветните пясъчни дюни Chamarel, които са природен феномен. За съжаление не различихме всичките седем цвята заради дъжда валял почти през целия ден, но мястото определено си заслужава.

Друга атракция наблизо бях две огромни костенурки, които децата закачаха и хранеха с клончета.

Докато пътувахме от една забележителност до друга чаровната екскурзоводка ни разказваше за Мавриций, което допълни впечатленията ми от предишните дни. На фона на останалите африкански държави Мавриций е демократична държава с доста добре развита икономика, с много добра инфраструктура, но в по-малките селца повечето хора живеят в малки къщи, тип „барака” и рядко се срещат по-големи и стабилни постройки.
През повечето вечери разчитахме за забавления на хотела и те не ни разочароваха. Една от вечерите имаше шоу с традиционни танци „сега” или „сайга”, които произлизат от Мадагаскар и Африка. Танцьорките бяха с много секси бели „носии” – къси бюстиета и дълги поли. Друга вечер като допълнения към бюфета с индийска кухня имаше индийски танци.

Тук е мястото да спомена храната – тя е смесица (като населението на острова) от креолска, индийска, африканска, китайска и европейска кухня. Аз наблягах на прясната риба на скара, която беше в изобилие и имаше невероятен вкус. Повечето видове ми бяха непознати, но рибата тон например беше много по-вкусна от тази, която съм опитвала в Европа.

За финал ще добавя, че по принцип не съм почитател на мързеливите плажни почивки, но осемте дни в Мавриций бяха най-хубавата ми почивка досега, може би заради комбинацията от плаж, климат, природа, хора и храна. Въпреки сложната организация и дългото пътуване със спирки в Истанбул и Дубай задължително ще се върна на този райски остров.

Автор: Мадлена Йорданова
Снимки: Мадлена Йорданова