Къмпинг Лихнос се намира на 3 км от градчето Парга (което пък е близо до Игуменица), на брега на Йонийско море. Много хора имат спомени от преди години от стария път до Игуменица, който се виеше кошмарно из планините. От няколко години Солун и Игуменица са свързани с модерна и мноооого скъпа магистрала, която гърците са успели да построят съвсем навреме, преди финансовия колапс. Тунел до тунела свързват двата града в прав, равен път и пътуването е бързо и приятно.
Къмпингът е уреден по единствения начин, който ми харесва. Зоната за палатки е маслинова горичка, покрай плажа. Колите се паркират на рецепцията на къмпинга и не се допускат в палатковия лагер. Багажът се пренася до желаното място с големи ръчни колички.
Местата не са номерирани и оградени, а всеки се разполага където намери за добре. Естествено, всички искат да са на първа линия и това е единственото, за което трябва да се бориш в Лихнос! :))
Къмпингът осигурява топла вода 24 часа, хладилници и фризери за общо ползване, безплатен автомат за студена вода (отлична за пиене, не е нужно да се купува минерална), безплатен Wi-Fi, помпа за дюшеци. На рецепцията може да се оставят за зареждане лаптопи, телефони и тн. Баните нямат нищо общо с условията по българските къмпинги. Тоалетните са винаги чисти и заредени с тоалетна хартия.
До рецепцията работи магазин, от който може да се купи всичко необходимо за ядене и за улесняване на лагеруването на палатка.
Цената: 21 € на нощ за двама души, палатка и кола на охраняемия паркинг на къмпинга. Малките деца нощуват безплатно.
И така, на 7-ми юли, нашата сплотена група от петима се озова на красивия къмпинг, който посещавахме за втори път.
Събота следобед не е най-доброто време за настаняване на къмпинг, защото хората обикновено идват в петък и напускат в неделя. По тази причина свободни места на първа линия нямаше, но нашата група има опит в къмпингуването и се разположихме за стратегическо дебнене зад 3 двуместни палатки с малко багаж и гръцкоговорящи обитатели.
На следващия ден гърците си заминаха, а ние се оказахме на съвсем същото място на първа линия, на което бяхме и преди 2 години. Под прохладната сянка на 2 маслини и на 10 метра от водата, нямаше по-щастливи от нас.
Който ходи на къмпинг знае, че част от забавлението са съседите къмпингари, а около нас имаше доста интересни образи.
Веднага щом пристигнахме видяхме стар познайник отпреди 2 години – немец, който бяхме запомнили с тоновете багаж, които носеше. И този път, той не беше изневерил на навиците си и беше дошъл с претоварено комби, багажник кутия и ремарке, от което наизвади какви ли не вехтории и по много- 6 чадъра, огромен куфар с прибори и тн…
До нас съседите гърци си устройваха концерти с китара и мандолина и пееха гръцки народни песни, които звучаха в общи линии еднакво, но поне имахме музика на живо.
През една две палатки четирима гърци “коч къмпани” (казано по жаргонному) по цял ден играеха табла, а вечер се наливаха на плажа. До тях група немски “пролети” бяха докарали моторни лодки, украсени със лампички досущ като тунингованите бракми у нас.
Една вечер гърците, порядъчно почерпени извадиха малка лодка с дистанционно. Веднага предвкусихме предстоящото зрелище и се подготвихме за шоу. Имахме места на първи ред и започнахме залагания как ще се развият събитията.
Разиграхме различни сценарии. От лодката е пълна с експлозив и се взривява в моторница на немците (с оглед сегашните немско-гръцки отношения) или се забива в яхтата в залива, или най-вероятно дистанционното губи обхват и лодчицата изчезва в далечината. Познахме, че гърците ще изпратят лодката далеч в морето и няма да могат да я върнат.
Лодката слабо проблясваше в далечината и лека полека отиде към скалите. Аз предположих : “Ще акостират в скалите, за да не я отнесе течението още по-навътре.”, а Пламен каза “Да, колкото Титаник е акостирал на айсберга.” :))))) Смях…
В този момент почнахме да се чудим дали гърците ще поискат помощ от немците с моторниците… Последваха разсъждения в контекста на гръцката криза и немските заеми… Но, гърците след кратко щуране по плажа и възгласи “маляка, маляка” се справиха геройски. Най-трезвият (или пък собственика на лодчицата) храбро се метна в морето и прибра круширалата черупка. Останалите го посрещнаха с овации, а нашето шоу приключи. Тук може да се отплесна в пространни разсъждения за психологията на нас българите и колко обичаме да се забавляваме на чужд гръб, но да не задълбавам…
Един ден в нашия залив дойде голяма и луксозна яхта. Веднага започнахме с предположенията кой ли пътува в нея (от Том Круз, през Дженифър Лопес, до някоя гръцка звезда или политик…). Качихме се на лодката и отидохме на разузнаване. Обитателите на яхтата се оказаха руснаци от Новоросийск (най-голямото руско пристанище на Черно море).
В края на плажа на залива има участък с красиви, кръгли камъчета, изгладени от морето. В нашето семейство имаме събираческа страст. Каквото има за бране/събиране, ние участваме. Така, че съвсем в реда на нещата отидохме с лодката да събираме от готините камъни, за да не влачим пликовете по плажа, ами хитро да ги пренесем по вода.
Посъбрахме 10-тина кила камъни и потеглихме към нашата част от залива. Когато наближихме, аз реших да сляза от лодката, за да се поразхладя. Тъкмо цопнах във водата и Роси каза:
– Има ли дъно тука?
– Не, още няма.
– Айде взимай камъните и бягай тогава…
– ?!? Ама да си ги вържа ли на шията или? :))))
Шегички. За мен тези истории и лафове са много забавни, но не мога да ги предам така живо, както ми се иска. Затова се връщам на къмпинга и забележителностите около него.
В залива на Линхос има няколко пещери, в най-голямата от които може да се влиза.
Уцелихме изключително горещо време. В повечето дни термометрите достигаха 40 градуса, а в няколко дни и 42. Отделно през повечето време цареше пълно безветрие. През деня от жегата ни спасяваше морето и сянката от маслиновите дървета, но нощем в нашата палатка ставаше сауна. Оказа се, че мрежата на новата ни палатка е изключително гъста (английска марка, изработена явно за тяхното лято от 20 – 23 градуса) и проветрението е много лошо. Махането на мрежата беше изключено, заради ордите комари, които нападаха като пирани, щом паднеше мрак.
След редица провалени опити за рационализация, единственият успешен метод за охлаждане, който да позволи на сина ми да спи през нощта, беше аз да вея с голямо парче картон. Будех се през 40-50 минути и разхлаждах с 10-15 минутно веене, в което до края на почивката се специализирах повече от африканските роби едно време.
След първата нощ, питах Пламен как е спал. Много беше доволен. В началото било адска жега, но по едно време се появил повей на вятъра и тогава станало ок. След като му обясних, че “повея” съм била аз, почна да ме поздравява с песента “Повей, повей, верни мой ветре…”
Сами разбирате, че тези истории са само част от случките, които придружават едно лятно лагеруване на палатка. Неудобствата, на далечната тоалетна и липсата на климатик са нищо сравнено с удоволствието да си по цял ден на открито и съвсем близо до морето, досами плажа, без досадното мъкнене на чадъри, хавлии, събирането на бебешките аксесоари и безкрайното подреждане.
Изкарахме 10 дни на морето и най-ценното за мен беше, че синът ми (на 10 месеца) си изкара страхотно добре, беше весел, влизаше в морето с кеф и не се разболя.
Почивката на къмпинг не е за всеки. Изисква се известна склонност към номадски начин на живот и тотална загуба на придирчивост. В палатката и да чистиш и да не чистиш, на чаршафа ти винаги ще има пясък, а в лагера – хаос. Хората, които не могат да се примирят с това, не бива да се измъчват, а да си изкарат почивката в хотел.
Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева