Созопол – градът на спасението

Избрах Созопол за място на моята лятна почивка. Обичам да пиша пътеписи за посетените от мен градове като особено силно се впечатлявам от тяхната история. Лятната ми почивка беше разнообразена с обиколки из стария град, музеите и църквите, видяното и прочетеното ми дадоха основание да напиша свой разказ за хубавия морски град със звучно име Созопол.

Созополис е името, което градът получава през ІV в. след Хр., а в превод на български името означава – “град на спасението”, така че заглавието на настоящия ми пътепис не претендира за оригиналност, а по-скоро за историчност. След 330 г, времето на утвърждаване на християнството, става промяната на името на града от Аполония в Созополис, такава промяна била свързана с имената на много други градове, носещи името на Аполон, но новото име отговаря на една от функциите на Аполон като спасител.

Созопол с основание може да претендира, че е едно от най-древните селища, разположени по нашето Черноморие. Приема се, че градът е основан през 610 г. пр. Хр. с името Аполония, създаването на града било в резултат от изселнически процеси в Егейска Гърция, познат в съвременната наука като “Велика гръцка колонизация”. Основателите на града дошли от древния град Милет.

Созопол

Старият град е разположен на естествен полуостров, обграден от северозапад от малък остров, наречен Свети Кирик, днес свързан с града с дълъг вълнолом. Самият град пък се свързва с континента с пясъчна коса, зад която се намира висок хълм, наречен Свети Илия, днес там се намира новия град. Двете първи снимки са направени оттам.

Созопол

Съвсем наскоро в популярна туристическа и религиозна забележителност се превърнаха парченца от мощите на Свети Йоан Предтеча, изложени в църквата “Св. Св. Кирил и Методий”. Ако отидете в града, ще може да им се поклоните, те се съхраняват в мощехранителница, подарена на църквата от министър-председателя на България – Бойко Борисов. Разбира се снимането е абсолютно забранено.

Созопол

В друга църква в градчето се съхранява миро от мощите на Свети Николай Мирликийски, това е църквата “Свети Георги”, която се намира в стария град. Построена през ХІХ век на мястото на стара базилика. Иконите в нея са от ХІХ и началото на ХХ век. Църквата е изключително пищно украсена за разлика от семплата “Св. Св. Кирил и Методий”.

Созопол, църквата Свети Георги

До старото пристанище пък е построен нов параклис, посветен на покровителя на моряците – Свети Николай Чудотворец. В стария град параклисчета могат да се срещнат почти навсякъде. Има ги и между хотелите в новия град. През Възраждането само в стария град можело да се видят 20 църкви и параклиси, днес това възрожденско своеобразие е съхранено в модерния Созопол.

Созопол

Созопол

Созопол

В градчето могат да се видят и развалини на стари базилики. Тази е съществувала от Х до ХVІІ в. като седалище на Созополската архиепископия. Била е изградена върху жилищни сгради от класическия и елинистическия период на Аполония V – ІІ в. пр. Хр. Храмът е бил с богати подови мозайки, унищожени при пожар през ХІ в.

Созопол

Археологическите проучвания, които се правят в Созопол повече от 100 години показват, че на това място население е имало преди милетското поселение. Може би красотата на природата е била един от мотивите тези места да се населяват от далечни времена.


Археолозите твърдят, че тук население е живяло от времето на халколита, доказателство затова са подводни археологически проучвания, правени в района на залива. Древногръцкият историк Херодот пък казва, че този район е обитаван от древнотракийското племе скирамиани.

Созопол

Древната Аполония израства и се оформя като значителен град – държава, има своите обществени сгради, агора, храмове и жилищни квартали. В града има и гимназиархия – специален институт, в който младежите се занимавали с физическо възпитание. В Аполония са провеждани Дионисиеви празници. От античността не е останала запазена нито една сграда – единствен свидетел на величието на антична Аполония е великолепното море. Следващите снимки са правени по време на разходка с туристическо корабче, но показват силата, спокойствието и величието на морето и суровото спокойствие на скалистия, но гостоприемен към човешката цивилизация бряг.

Созопол

Созопол

СозополЕдин от символите на древното корабоплаване е фарът, още в античността мореплавателите ползвали това полезно изобретение. Снимах фара на остров Свети Иван, защото за пръв път ми се отдава възможност да снимам морски фар, а после и самия остров – ракурсът към него е откъм стария град. От интернет научих, че Свети Иван е най-големият от петте черноморски острови в български води, а фарът е сонарен, което ще рече звуков. Чрез звукови вълни корабите се ориентират за пътя към Бургаския залив.

Другото важно, което трябва да се каже, че в края на V, началото на VІ век на острова е имало храм, вероятно част от манастирски комплекс. На 28 юли 2010 г. в 13:30 часа по време на археологически разкопки, археологът проф. Казимир Попконстантинов в развалините на манастира открива мощи на Свети Йоан Кръстител. Реликварият с мощите на светеца е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия.

Фарът

Фарът

Една от скоро построените атракции, които видях в Созопол, е образец на гребна лодка, ползвана от 18 до 20 век. Тя е изложена на вниманието на туристите непосредствено до църквата “Св. Св. Кирил и Методий”.

Созопол, гребна лодка

Созопол има и своя възрожденска история, още повече, че през този период той се възмогва икономически и стопански, което се отразява на неговата култура. Най-ярко тя е запазена в архитектурата на созополската къща – характерно за нея е каменно приземие и дървените етажи. Много от созополските къщи са добре запазени, други са модернизирани, някой от днешните собственици се стремят да изграждат къщите и хотелите си в стилистиката на созополската къща, но тази тенденция не е последователна. Все пак в стария град могат да се видят много образци на созополската възрожденска къща – съхранени или новопостроени.

Созополската възрожденска къща

Созополската възрожденска къща

Созополската възрожденска къща

В къщата “Тракийски хан” – един от образците на созополската архитектурна традиция, може да се види великолепна малка изложба “Тъкани и носии от крайбрежна Странджа”. Избрах да сложа снимка от дворчето, защото то беше много красиво, потънало в зеленина и цветя – асмата, смокинята и традиционното мушкато си правеха компания. Изложбата на тъкани се издържа от общината, а царица сред нея, според мен, е един тракийски женски костюм от Гюмюрджина, който може на пръв поглед да се обърка с родопския. Позволявам си да го сложа в моя пътепис, с риск да натоваря текста с прекалено много снимки. Ще си позволя да кажа и още нещо – в два от музеите на Созопол снимането не беше забранено, а напротив – напълно разрешено. “Снимайте!” – казваха ми уредничките и аз не чаках повторна покана, снимах до насита.

Созопол

Созопол

Тракийски женски костюм от Гюмюрджина

Следващата снимка показва, разположените един до друг музей “Тракийски хан” и музеен комплекс “Южна крепостна стена и кула”. Цените и в двата музея бяха възможно най-ниски – един и два лева вход, снимането, както казах, разрешено, а това, което най-много ме впечатли беше, че в комплекса ми връчиха пътеводител, казаха ми къде да седна, за да го прочета и чак тогава да обикалям и да гледам.

Созопол

Първата зала на комплекса представя зърнохранилище, то датира от V-VІ век, когато град Созопол е разполагал с най-голямото черноморско пристанище за износ на зърно. Запазена е само част от помещението, дължината му е била 22 метра, широчината – 14, а височината 2,5. Впечатляваща е акустиката на помещението /между впрочем служителите са измислили нова традиция – като влезеш в зърнохранилището, може да изпееш песен – за здраве и късмет; със същата цел можеш да удариш камбаната в къта на моряка на втория етаж/. Зидът е широк 140 см, а хидрофобният характер на обмазката обуславя нейната роля за запазване на житото невредимо, въпреки близостта с морето. Над зърнохранилището са съществували казармени помещения, в които са живеели стражите, охраняващи крепостните кули по протежение на Южната крепостна стена.

Созопол, зърнохранилище

В друго помещение може да се види автентичен фрагмент от Южната крепостна стена и кула, изграждани в периода от ІV до ХІV век. Градежът от дялан камък е изключително добре запазен, това е античен кладенъц, който и до ден днешен съхранява сладка вода. Построен е през ІV-ІІІ в. пр. Хр и е част от култов комплекс в чест на “Трите нимфи” – нимфеум. Каменните блокове се наричат “квадри пясъчник” и са плътно прилепнали един към друг без спояване. Такъв градеж е характерен за строителните практики и на древните гърци, и на древните траки.

Созопол

В музейния комплекс се пази реплика на статуята на Аполон Иетрос, положен върху автентичен постамен, подарен от Националния исторически музей. Тази статуя била символ на древна Аполония, била висока 13,20 м, дело на големия атински скулптур от първата половина на V век – Каламис. Тя закриляла града чак до началото на І век пр. Хр., когато римляните превзели Аполония /72/71 г./, натоварили я на кораби и я закарали в Рим, издигнали я на един от хълмовете – Капитолия, където престояла до късната античност и едва тогава била претопена. Нейният вид е наблюдаван върху изображения на монети от Аполония. Твърди се, че статуята на Аполон също била издигната на остров Свети Иван.

Созопол, реплика на статуята на Аполон Иетрос

Созопол

От крепостната стена се разкрива очарователна гледка, която няма да се наситиш да гледаш – хилядолетна история и цивилизация, оградени от гостоприемно топло море. В античният кладенец всеки пуска монета, за да се върне отново и отново да почувства очарованието на красивия южен морски град.

Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева

Публикувано в категория: П-У . Тагове: , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Един коментар

  1. Мариана Минева
    Изпратен 26.07.2012 на 17:03

    Никога не съм била там. Много съм впечатлена и ще отида да ги видя с очите си.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2021. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи